Решение № 1181 от 09.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100509661 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20111520 от 10.05.2021г., постановено по гр.дело №36031/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, е признато за установено по предявените от ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, срещу ЗАД "Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ****, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 361.60 лв., представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета №0002-1261- 16-408736, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 22.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 117.81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.05.2017г. до 21.05.2020г.. С решението е осъден ЗАД"Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ****, да заплати на ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 435.00 лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 75.00 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗАД"Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ****, чрез юрисконсулт С. Г., с която се обжалва изцяло решение № 20111520 от 10.05.2021 г., постановено по гр.дело №36031/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до 1 постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК №****, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗАД "Б.В.И.Г." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на влязло в сила наказателно постановление за наложено наказание на водача лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК №****, за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 от КЗ, съответно и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, ведно с всички произтичащи от това законни последици.

Въззиваемата страна - ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, чрез юрисконсулт А.С., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗК "Л.И." АД и собственика на увредения лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", с ДК №****; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК №****, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което е присъдено изцяло дължимото застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от ЗК "Л.И." АД, с ЕИК ****, срещу ЗАД"Б.В.И.Г." АД, с ЕИК ****, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

2

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.дело №19417/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, въззиваемият – ищец ЗК "Л.И." АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 22.05.2020г. и е постановена на 01.06.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ЗАД"Б.В.И.Г." АД за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника – ЗАД"Б.В.И.Г." АД възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът е получил покана да заплати дължимото застрахователно обезщетение по заявената от ищеца регресна претенция, но същият не е сторил това, поради което е изпаднал в забава и дължи заплащане на мораторна лихва за претендирания от ищеца период. Крайните изводи на СРС за основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон

- КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

3

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки.

В случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с ДК №****, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, от което са причинени имуществени вреди по МПС - лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", с ДК №****, изразяващи се в получени увреждания по корпусни детайли в предна лява част на автомобила – преден ляв калник, предна лява врата и лайсна на вратата, които са подробно описани по вид в опис на щетите в приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните в хода на производството.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на механизма на настъпилото процесното ПТП. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за ПТП №1527706 от 24.06.2016г., съгласно който процесното ПТП е настъпило на 24.06.2016г. около 22:20ч. в град Несебър, на паркинг, находящ се в района на “Южно пристанище“, срещу дискотека „66“, като водачът на МПС марка "Опел Корса", с ДК №****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и е реализирал пътнотранспортно произшествие с паркиран лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", с ДК №****. Приетият като доказателство по делото протокол за ПТП №1527706 от 24.06.2016г. представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в която изрично е посочено, че причинените щети по лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", с ДК №****, са характерни за такъв вид ПТП и съответстват по вид и степен.