Решение № 383 от 20.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Велико Търново, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102843 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. Б., в която се излагат твърдения, че на *** около 08:00 часа в ***, при управление на лек автомобил *** с рег. ***, водачът Н. Н.

Й. предизвикал пътнотранспортно произшествие като предприел изпреварване на управлявания от ищеца и завиващ наляво лек автомобил ***, пресичайки пътна маркировка М1. Изтъква се, че от сблъсъка между превозните средства, автомобилът на М. Б. отклонил траекторията си на движение и се ударил в бетонен стълб, в резултат на което на ищеца са причинени множество травми в областта на главата, шията, гърдите, кръста и горните крайници, придружени с болки, страдания и ограничения в движението както и силен стрес, довели до нарушения в обичайния начин на живот. Твърди се, че виновният за произшествието водач към момента на пътния инцидент е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, която следва да покрие причинените вреди. Навеждат се доводи, че на 13.01.2025г. ищецът предявил претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, който не се е произнесъл за плащане на обезщетение. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция по основание и размер. Признава участието на водача Н. Й. в пътния инцидент и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на него. Изтъква, че предвид 1 механизма на произшествието, ищецът е станал причина или е допринесъл за настъпването му тъй като е извършил маневра завой наляво без да се убеди, че пътят е свободен и не е бил с поставен предпазен колан. Навежда доводи, че получените от произшествието травми са леки и с кратък възстановителен период като липсват доказателства за предоставена психологическа помощ. С оглед изложеното счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е недължимо или прекомерно, поради което отправя искане за отхвърляне или за частично уважаване на исковата претенция като и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *** около 08:00 часа ищецът управлявал лек автомобил *** в посока към *** по ***, при условия на суха пътна настилна и добра видимост. По същото време зад него се движил управляваният от Н. Й. лек автомобил *** с рег. ***, по отношение на който с ответника била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Пътният участък се състоял от две пътни ленти за насрещно движение, разделени с надлъжна непрекъсната маркировка М1 като превозните средства първоначално се движили в полагащата им се пътна лента. В района до *** автомобилът на ищеца намалил скоростта до 22,3 км/ч., за да извърши завиване на ляво и да се включи във второстепенен път. Поради забавяне в движението на намиращото се пред него превозно средство, Н. Й. предприел изпреварване като пресякъл пътната маркировка със скорост от 50 км/ч. и навлязъл в лентата за насрещно движение. В същия момент ищецът след като се убедил, че няма насрещно движещи се превозни средства, предприел завиване наляво, пресякъл надлъжната пътна маркировка М3 в участъка на кръстовището и също навлязъл в лентата за насрещно движение.

Траекториите на движение на изпреварващото и на завиващото превозни средства се пресекли и последвал удар между предната част на лекия автомобил *** и лявата част на лекия автомобил ***. От удара последният се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, сблъскал се в бетонен електрически стълб със задна дясна част и преустановил движението си. Лекият автомобил *** също преустановил движението си като предната му част влязла в съприкосновение с предната лява врата на лекия автомобил ***. От произшествието ищецът получил оток с кръвонасядане по главата и лява ушна мида, оток по шията с ограничен обем на движения, оток с кръвонасядане на ляво рамо, лентовидно кръвонасядане по гърдите и хълбока, оток с кръвонасядане по лява предмишница, оток по китките, вертебрален синдром за шия и поясна област, които наложили медицински прегледи и домашно лечение с прием на обезболяващи медикаменти. Травмите направили пострадалия неработоспособен за период от над един месец тъй като изпитвал силни болки в областта на главата, шията и поясната област както и уплаха от случилото се. След възстановяването си той започнал работа като постепенно преодолял уплахата да управлява лек автомобил. За пътния инцидент е образувана административнонаказателна преписка, приключила с издаване на наказателно постановление спрямо водача лекия автомобил ***, с 2 което е наложена глоба за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На 13.01.2025г. ищецът предявил претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от произшествието неимуществени вреди, по отношение на която последният не се произнесъл в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. От заключението на съдебно - автотехническата експертиза се установява, че причина за произшествието е неправилно предприетото изпреварване от водача на лекия автомобил *** на пътен участък с две пътни ленти за насрещно движение, разделени от единична непрекъсната линия М1, в резултат на което е пресякъл траекторията на правомерно завиващия наляво лек автомобил ***. Заключението на съдебномедицинската експертиза констатира, че получените от ищеца травми са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват леки телесни повреди, които са възможна последица от контакта на тялото с вътрешната част от купето на автомобила и с поставения предпазен колан, за което свидетелства характерното лентовидно кръвонасядане по гърдите и хълбока. Посочено е, че лечението и възстановяването от такъв вид травми е с обикновена продължителност около 30 дни като не са констатирани усложнения и е установено пълно възстановяване на пострадалия.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил ***, който при изпреварване не е изпълнил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобрази поведението с пътната маркировка М1, забраняваща застъпването и пресичането й. Действието е извършено виновно тъй като е могъл да предвиди, че при конкретната пътна обстановка създава опасност за други участници в движението. Той не е предприел предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и е станал причина за увреждане здравето на ищеца. Нарушението на ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвал удар между превозните средства, вследствие на който на М. Б. са причинени множество леки телесни повреди. Ищецът няма вина за настъпване на вредите тъй като с действията си нито е поставил началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото развитие. При управление на автомобила той е бил с поставен предпазен колан и според чл. 37, ал. 1 от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път е имал задължение да пропусне насрещно движещите се превозни средства, без да е необходимо да съобразява поведението си с тези намиращи се зад него. Водачът на лекия автомобил *** към момента на произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е задължено да покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От изложеното се достига до извод, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорността на виновния водач по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.

От вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди 3 свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в леки телесни повреди в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и поясната област, които не са довели до трайна неработоспособност или до продължително влошаване на психоемоционалното състояние или на обичайния начин на живот. Такива неблагоприятни изменения е имало само през първите тридесет дни след инцидента, когато уврежданията са съпроводени с интензивни болки и с ограничения в движенията, които през следващите два месеца постепенно са затихнали и отшумели. Ищецът е претърпял и психологическа травма от инцидента, изразяваща се в емоционален стрес, който е обичаен при настъпване на пътнотранспортни произшествия, но същата е преодоляна, за което е показателно управлението на лек автомобил след отшумяване на физическите увреждания. Поради това, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 3400 евро е справедливо като в тази част претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважена. Претенцията за разликата до 4090,34 евро е неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът се е възстановил напълно от травматичните увреждания като не е доказано те да са довели до усложнения. С оглед на това и предвид представяне на данни за банкова сметка, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят следва да бъде осъден да го плати, ведно със законната лихва от 14.03.2025г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 263,49 евро за държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Тъй като процесуалният му представител е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. М. сумата от 493,39 евро за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 113,72 евро, представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения на вещи лица и свидетел.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе” №67А, да заплати на М. К. Б. с ЕГН: ********** от ***, по сметка с IBAN: *** в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, сумите от 3400 евро /три хиляди и четиристотин евро/ главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие между лек автомобил *** и лек автомобил *** с рег. ***, настъпило на *** в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и 263,49 евро /двеста шестдесет и три 4 евро и четиридесет и девет цента/, представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата от 3400 евро до 4090,34 евро.