Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3968 от 22.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12311/2021
Вид
Решение № 3968
Подписан
22.12.2022
В сила
22.12.2022
Състав
Татяна Димитрова, Божидар Иванов Стаевски, Михаил Александров Малчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3968 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100512311 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Обжалва се решение на първоинстанционния съд от 29.07.2021г., с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 266, вр. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да плати сумата от 4891.14 лв. с ДДС възнаграждение по фактура № 1000000742/13.02.2019г. за СМР по Протокол № 2 от 13.2.2019 г. по договор за строителство от 12.11.2018 г., и сумата от 489.11 лв. неустойка. Оспорва се решението като неправилно, противоречие със събраните в хода на съдебното дирене доказателства и процесуални нарушения поради необоснованост и се иска отмяната му като такова и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените от „П.-Г.“ АД искове срещу „Н.с.****“ ЕООД. Моли да бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции.

Депозиран е отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК на 01.10.2021г., в който се излага, че посочените във въззивната жалба правни доводи са в пълно противоречие с установените по делото фактически обстоятелства, както и с действащите законови разпоредби, твърди се, че обжалваното решение е напълно правилно, стройно обосновано, постановено при пълно съответствие с действащото законодателство и с целта на закона. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да се постанови решение, с което да се потвърди обжалвания съдебен акт на СРС като правилен и законосъобразен, както и да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство.

Постановено е разпореждане на съда по чл. 267 ГПК от 13.10.2021г. по насрочване на делото в открито съдебно заседание, с което е констатирано, че не са заявени доказателствени от страните искания.

С искова молба „П.-Г.“ АД е предявил против „Н.с.****“ ЕООД искове с правно основание чл. 266, вр. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за изпълнение на договорно задължение на ответника да заплати възнаграждение за извършени от ищеца СМР и на неустойка за забава.

Събраните по делото писмени доказателства удостоверяват приетата за установена фактическа обстановка от районния съдия, поради което се препраща към мотивите на 1 решението му с оглед правната възможност по чл. 272 ГПК.

Няма спор между страните, че са че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на Договор за строителство от 12.11.2018 г., с който ответникът възложил на ищеца изпълнение на следните дейности на обект „Модернизация, внедряване на енергоспестяващи мерки и изграждане на достъпна среда в сградата на ОУ „Св.Св.

Кирил и Методий“ гр. Габрово вкл. благоустрояване на дворни площи“, които да изпълни със свои материали и техника: фрезоване на изпъкналости на съществуваща асф. настилка с деб. 4 см. – 2.00 лв./кв.м.; преасфалтиране на подготвен участък за мултифункционално игрище с нова асфалтова настилка /плътна асфалтова смес/ - 145 лв./кв.м. и основа, дренажни слоеве, уплътняване и валиране – 42.20 лв./кв.м. В договора е предвидено отчитането на изпълнените работи да бъде извършено чрез измерване на място посредством нива, ширини и дължини. Разплащането е уговорено в 10-дневен срок от издаване на фактура.

Срокът на изпълнение е до 31.12.2018 г. При забава плащането на възнаграждението е уговорена неустойка в размер на 10% върху дължимата сума.

Не се спори и че на 30.11.2018 г. е подписан между страните протокол № 1 относно приемане изпълнението на следните видове работи: доставка и полагане на плътна асфалтова смес, 369 тона, на стойност 53505 лв., фрезоване стара асфалтова настилка – 1053.00 кв. м. на стойност 2106 лв. и услуга с четка на стойност 260 лв., общо 67045.20 лв. с ДДС, за които ищецът издал фактура от 20.12.2018 г., която не се спори, че ответникът платил.

Представен е от ищеца протокол № 2/13.2.2019 г. относно извършена доставка и полагане на плътна асфалтова смес - 28.11 тона, на стойност 4891.14 лв. с ДДС., за която ответникът издал фактура № 1000000742/13.2.2019г.

В следствие на откритото производство по оспорване на истинността на протокола в частта относно подписа за възложител се установява от заключението на приетата по делото почеркова експертиза, която съдът напълно кредитира, че подписът не е положен от С.Ч. – управител на ищцовото дружество, или от О.А..

От заключението на изготвента по делото съдебно-счетоводната експертиза, което е приета, като обективно и компетентно изготвена, се установява, че процесната фактура от 13.2.2019 г. е осчетоводена от ищеца и по нея се води непогасено задължение на ответника.

В счетоводството на ответника фактурата не е осчетоводена, не е ползван данъчен кредит.

Първоинстанционният съд правилно е приел заключението на съдебно-техническа експертиза, според която, при огледа на място вещото лице е установило, че в южната част на училищния двор е реализирано мултифункционално игрище, а от западната страна е извършено преасфалтиране на площадката пред западния вход. Описаните дейности в протокол № 1 и № 2 съответстват на извършените СМР, констатирани на място. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че фрезованата площ е посочена на място от представител на изпълнителя, тъй като иначе няма как да се установи и няма изпълнение на фуга.

Пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А., И. и П., от които е станало ясно, че фрезованата площ е по-малка от описаната в протокол № 1, както и че не е било изпълнено от ищеца уплътняването на фугата между стар и нов асфалт. С оглед запазване на добрите партньорски отношения, протокол № 1 бил подписан без забележки, като следвало в последствие да се коригира площта и да се запълни фугата. Такъв окончателен протокол от ответника не бил подписван, нито били извършвани други дейности.

Софийски районен съд правилно е възприел, че сключеният между страните договор разкрива белезите на договор за изработка, като доколкото учреденото с него правоотношение е възникнало между търговци, следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. от чл. 286, ал. 1 ТЗ . По това материално правоотношение основните задължения за ищеца като изпълнител са да извърши точно в качествено, количествено и времево отношение описаните в договора СМР и да предаде изработеното 2 на възложителя, а за възложителя са да приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Задължението на ответника като възложител да заплати цената на извършените работи е предпоставено от следните факти: изпълнителят да е извършил работата, предмет на договора; изпълнената работа да отговаря на уговореното в договора количество и качество и да е приета от възложителя.

Въззивният съдебен състав, в съгласие с районния съдия, намира, че законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД, т.е. то не е само негово право, но и негово задължение. Приемането като правно действие представлява фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата за извършена съобразно договора. Затова законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, съгласно предвидената в

Исковете са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени. Решението е постановено с издържани мотиви, обосновано е, в съответствие с приложимия материален закон и при липса на нарушения на процесуални правила. Правилно е приложена задължителна съдебна практика.

В правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Това е регламентът на чл. 269 ГПК. При прилагане на същия, настоящият съдебен състав намира решението валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на доводите на страните и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че решението е валидно, като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано, същото се явява и допустимо, като постановено по предявен от ищеца допустим иск, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Съдът се е произнесъл по отправеното искане за защита и в рамките на представената му от закона власт да разреши правния спор.

При това положение, решението на районния съдия следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззивника и при претендиране разноски не се следват и не се присъждат - жалбата не се уважава, защото е неоснователна, откъдето и акцесорните й последици са без уважение.

На ответника следват се разноски в размер на 720 лева, като размерът не е възразен от насрещната страна да е прекомерен.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на първоинстанционния съд от 29.07.2021г., постановено по гр. д. № 40470/2020г. на СРС II ГО 72 състав.

ОСЪЖДА „П.-Г.“ АД ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „****, да заплати на „Н.с.****“ ЕООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Овча купел“, ул. „****, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 720.00 лв. разноски Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4