Присъда № 3 от 26.01.2023, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 3 от 26.01.2023 г., постановена по НОХД № 264/2020 година по описа на РС-Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Ямбол обвинителен акт, с който против А. Д. М. , роден на *************** година в гр.Елхово, обл.Ямбол, ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., ж.к. „З.“ бл.27, вх. 1, ет. 7, an. 19, българин, български гражданин, разведен, средно образование, безработен, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 129, ал.1, вр. ал.2 от НК , за това, че на 15.10.2019 година около 13.00 часа в гр.Елхово, обл. Ямбол, на ул. „Л.“ пред дом № ***, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на носа на Ж. Ц. Ц. й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носните костици с изкривяване на носната пирамида, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднение на носното дишане.

В съдебното заседание участващият по делото прокурор от ЯРП, ТОЕлхово поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален размер.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, като не дава обяснения по предявеното му обвинение.

Защитникът на подсъдимия- адв. Ч. излага доводи за недоказаност на повдигнатото против подсъдимия обвинение, като пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на деянието, в което е обвинен и оправдан по това обвинение. Счита, че единствените доказателства, подкрепящи обвинението, са показанията на пострадалата– св. Ц., които обаче са в противоречие с всички останали събрани по делото гласни доказателства и не се подкрепят от тях. Позовава се и на заключението на вещото лице по назначената и изслушана в хода на съдебното следствие повторна съдебно- медицинска експертиза, съгласно което на пострадалата Ц. е причинена лека, а не средна телесна повреда, като настоява при постановяване на присъдата съдът да кредитира това заключение, като обосновано, обективно и компетентно.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката Ж. Ц. Ц. и подсъдимият А. Д. М. са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод. От брака си двамата имат едно дете- св.

Д. А. М., роден на 18.06.2007 г., който през 2019 г. живеел заедно със своя баща и баба и дядо по бащина линия– свидетелите С.М. и Д. А. М., в гр.

Елхово на ул. „Л.“ № ***. Детето посещавало учебно заведение в гр. Елхово.

Поддържало контакти и с майка си- св. Ц., която периодично го посещавала в гр. Елхово.

1

На 15.10.2019 г. св. Ц. посетила гр. Елхово за да се срещне със сина си. За целта около обяд отишла до училището, в което учил св. Д. А. М.. При срещата детето споделило с майка си, че баща му му е закупил ново колело и настояло да го покаже на майка си. Двамата отишли до дома на подсъдимия в гр. Елхово на ул. „Л.“ №*** с лек автомобил, управляван от св. Ц..

Пристигайки пред имота, последната спряла автомобила пред входната врата, детето влязло в имота, взело велосипеда и започнало да го управлява по улицата, като св. Ц. се намирала на улицата извън автомобила. Малко след това от имота излязъл и подсъдимият А.М., като между него и бившата му съпруга възникнал словесен конфликт, при който подсъдимият с ръка нанесъл удар на свидетелката в областта на носа. В резултат на този удар от лицето на св. Ц. паднали слънчевите й очила, а от външната част на носа й потекла кръв. Свидетелката се качила в автомобила и потеглила. В този момент на улицата излязла св. С.М.- майка на подсъдимия. Виждайки я, св. Ц. спряла автомобила, отворила вратата и казала на св. М. „Виж ме как съм“. Св.

М. видяла кръв по лицето на св. Ц.- в страни на носа, като при разпита си заявява, че не може да посочи от лявата или дясната част на носа се е намирала кръвта.

Непосредствено след това св. Ц. посетила РУ- Елхово с цел да подаде жалба против подсъдимия. Във връзка с това се срещнала със св. Б.полицейски инспектор, на който разказала за случилото се, като пред св. Б. заявила, че е била ударена от подсъдимия с ръка по лицето. Св. Б. установил в дясната част на носа на свидетелката малка синина или драскотина, както и слабо зачервяване в областта на нараняването.

Непосредствено след това св. Б. посетил дома на подсъдимия и снел сведения във връзка с жалбата на св. Ц. от него и родителите му. В хода на проведената беседа последните трима поддържали пред полицейския служител, че Ц. сама е наранила лицето си във волана на автомобила. Св. Б. потърсил пред дома на подсъдимия слънчевите очила на св. Ц., за които същата заявила пред него, че са счупени и хвърлени на земята от подсъдимия, но не намерил такава вещ. Св. Б. съставил Протокол за предупреждение по ЗМВР, с който предупредил подсъдимия М. да се въздържа от причиняване на телесни повреди на бившата си съпруга Ж.Ц..

След случилото се св. Ц. се прибрала в гр. Б., където живеела.

Същия ден не потърсила медицинска помощ, но поради силното главоболие, което имала през нощта, на 16.10.2019 г. посетила съдебен лекар в Отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ- Б.“ АД, където била прегледана от вещото лице д-р К. Я.. От приложеното към ДП Съдебномедицинско удостоверение № 284/2019 г. се установява, че при прегледа е било установено, че носа на освидетелстваната Ц. е оточен, синкаво кръвонаседнал и изкривен леко надясно. Установено е синкаво кръвопропиване на долни клепачи. При консултация със специалист УНГ е установено затруднено носно дишане. Въз основа на констатациите при извършения преглед, съдебният медик е дал заключение, че е възможно травмите да бъдат 2 получени по време и по начин, съобщен от освидетелстваната- нанасяне на удари с юмруци в лицето на 15.10.2019 г.

Към момента на прегледа травмата е преценена като такава, водеща до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 18.10.2019 г. св. Ц. е била приета в Отделение по УНГ в МБАЛ „Б. мед“ гр. Б., като при извършените рентгенови изследвания са били разчетени данни за фрактура на носните костици. На същата дата в отделението под местна повърхностна анестезия на ръка са били наместени разместените костици на носа и на същия ден Ц. е била изписана от отделението в добро общо състояние.

В хода на ДП е назначена съдебно медицинска експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице д-р К. Я., прочетено в с.з. на основание чл. 282, ал.3 от НК без да бъде провеждан разпит на вещото лице. Съгласно заключението, изготвено от това вещо лице, фрактурата на носните костици с изкривяване на носната пирамида от степен да налага оперативното им наместване, съответно и да се коригира изкривяването, се квалифицира като травма, водеща до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се изразява в затруднение на носното дишане на базата на фрактурата на носните костици с изкривяване на носната преградка.

За да се фрактурира и изкриви носа в някаква посока- в случая на дясно, е необходимо прилагане на сила /удар с твърд тъп предмет, каквато характеристика има и ръката на човек/ с посока на удара от ляво на дясно.

Вещото лице Я., съгласно даденото заключение, изключва възможността фрактурата и изкривяването да е причинено от удар във волана на автомобил, тъй като при такъв удар освен носа, надвежданото пространство също би могло да се травмира и то значително.

Тъй като заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е оспорено от защитникът на подсъдимия с доводи за необективнот и неправилност, по делото е назначена повторна съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Ч..

Видно от заключението на вещото лице, поддържано в съдебно заседание, при възникнали инцидент на 15.10.2019 г. св. Ж.Ц. е получила увреждания в областта на носа, като при извършените прегледи на 18.

10.2021г. в гр. Б., са били установени данни за счупване на носните костици, които са били разместени. Това е наложила нейната хоспитализация за около три часа, през което време са били проведени необходимите изследвания, консултации и подготовка за оперативна интервенция. Операцията е била с местна повърхностна анестезия, като с ръка лекарят, който приел лицето в отделението, наместил получените костни фрагменти и след това наложил гипсова превръзка на носа и пострадалата е била изписана след около три часа. При проучване на медицинските документи вещото лице не е установило рентгенови снимки, от които да се установи какво е било състоянието на носа преди провеждане на интервенцията. Други видими 3 травматични увреждания не са били установени. Не са били налице данни за дихателна недостатъчност, някакви наранявания в областта на меките тъкани на носа или в областта около носа. Не са настъпили усложнения. Счупването е било закрито. Съгласно заключението на вещото лице Ч., закритото счупване на носните костици, по повод на което пострадалата е била приета на лечение и е била оперирана, е причинило на пострадалото лице временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. При обичаен ход на оздравителните процеси, такива увреждания заздравяват за срок от около две седмици. Според вещото лице, установените увреждания на носа на свидетелката, са били причинени вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удари с такива предмети или удряне на носа по такива повърхности.

Вещото лице не изключва категорично възможността пострадала да е получила описаните увреждания и в автомобила при удряне на лицевата половина на главата по твърди повърхности или политане на тялото напред при рязко спиране на автомобила.

Вещото лица не е установило данни по делото, които да сочат на счупване на носните кости, което счупване да е довело до стесняване на носните ходове, което да създаде предпоставки за стесняване на дихателни пътища в носа до такава степен, че да настъпи хронична дихателна недостатъчност и настъпване на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са установени данни и за изпадане на пострадалата в състояние на пълно безсъзнание до степен на кома, с опасност за живота й, макар и за кратко време. Пострадалата не е имала някакви наранявания в областта на носа с обилно кървене от тях. В заключението си вещото лице е посочило, че някои тежки счупвания със значителни размествания на костните фрагменти е възможно да доведат до неправилни зараствания на костите на носа на местата на счупванията, които да доведат до значително стесняване на носните ходове до такава степен, че пострадалият да получи хронична дихателна недостатъчност. Изолирани такива травми се случват изключително рядко.

При разпита на вещото лице Ч. съдебно заседание, същият пояснява, че уврежданията в синуса, които биха се преценили като такива, които водят до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. средна телесна повреда, трябва да са съществени, да имат практическа стойност, да са видими и лечението да е продължило достатъчно дълго време, за да не настъпят усложнения, които да доведат до стесняване на носните ходове и затруднение на дишането, което от своя страна да доведе до хронична дихателна недостатъчност. В процесния случай по делото не са налице данни за счупвания на носните кости, които да са били разместени до такава степен, че тяхното зарастване да доведе до стесняване на дихателните пътища. Няма данни и за това пострадалата да е страдала от затруднено дишане, да се е 4 нуждаела от сложни операции, протичащи с обща упойка, с участието на анестезиолог, а след наместване на костните фрагменти се налага и мобилизация на наместените костни фрагменти и лечението продължава подълго време. В случая увреждането нито в началото, нито в последствие, е довело до някакви затруднения в дишането, които от своя страна да доведат до някаква степен на дихателна недостатъчност.

Заключението вещото не се оспорва от страните и се кредитира като обективно и компетентно, поради което бе прието от съда и ценено наред с останалите събрани по делото доказателства при постановяване на присъдата.