Решение № 101 от 11.03.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Петрич, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена П-а като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101350 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Д., действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М., АК Пл., служебен адрес гр. Пл., ул.

П.О. и К. № *, ет.*, ап.* срещу „В.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д.Х." № **- **, представлявано от Здр. Ст. Р. и Ар. М.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит № 9815314002/01.09.2023 г., съгласно който дружеството - ответник се е задължило да предаде на ищеца сума в размер на 1100 лева, при ГПР 49.70% и ГЛП - 40.99%, като в срок от 30 дни. Твърди се, че по силата на постигнатите договорености кредитополучателят се е задължил да заплати и допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 226.94 лева.

На 06.11.2023 година страните по договора за кредит сключили Анекс за удължаване на срок за връщане на заемната сума с още 30 дни, във връзка с което кредитополучателят е заплатил на кредитодателя допълнителна такса за удължаване на срока в размер 264 лева.

Ищецът счита клаузите относно заплащането на допълнителни суми за допълнителни услуги "такса разглеждане" и "такса удължаване на срока" за нищожни, като противоречащи на добрите нрави, като сключени в нарушение 1 на чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП. Релевира подробни твърдения и доводи, с които обосновава теза, че посочените клаузи са нищожни на основание чл.10а от ЗПК, чл.33 от ЗПК, както и чл. 143, ал.1 ЗЗП. Твърди, че процесните „такса разглеждане“ и „такса удължаване на срок“ са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, съгласно чл. 143, ал. 2 във вр. с чл. 19 от ЗЗП. Сочи, че по този начин са накърнени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД като се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Цитира съдебна практика, в т.ч.на СЕС.

Ищецът релевира подробни доводи за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие с добрите нрави.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се обявят за нищожни клаузите за допълнителна услуга „такса разглеждане“ и допълнителна услуга „такса удължаване на срок“ от Договор за кредит 9815314002/ 01.09.2023 г. и Анекси към него, поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, и неравноправност по чл.143, ал.1 ЗЗП. Ищецът претендира съдебни разноски, представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира искова молба с вх. № 8545/ 09.10.2024 г., обективираща насрещна осъдителна искова претенция за сумата от 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева/, представляваща разликата между отпуснатата в полза на ищеца кредитна сума по Договор за кредит № 9815314002 и Анекси към него и реално заплатената от кредитополучателя такса за допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска /03.10.2024 г./ до окончателното заплащане на сумата. Заявява, че не оспорва факта на сключване на описания в исковата молба договор за кредит, с посоченото от ищеца съдържание. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне получения кредит, както е било уговорено при подписването на Договора и съответно приемането на Общите условия, от страна на получателя. Релевира подробни доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор за заем е действителен, не противоречи на закона и добрите нрави, не заобикаля закона и е сключен съгласно разпоредбите на ЗПФУР. Твърди, че кредитополучателят не е пристъпил към никакво плащане за погасяване на кредита. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на 2 претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира съдебни разноски, представя писмени доказателства.

Препис от насрещната искова молба е надлежно връчен на ищеца, който в законоустановения срок депозира писмен отговор с вх. № 9198/28.10.2024 г.

Оспорва като неоснователна насрещната осъдителна искова претенция, като релевира доводи и възражение, аналогични на въведените с исковата молба.

Претендира съдебни разноски.

С определение по чл.140 ГПК № 1086/05.12.2024 година съдът е обявил на страните проекта на доклад по делото, насрочено е първото открито с.з. До съвместно разглеждане в процеса е допуснат предявения от „В.“ ЕООД срещу Б. Т. П., ЕГН ********** от с. Д., осъдителен иск за сумата от 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева, представляваща разликата между отпуснатата в полза на ищеца кредитна сума по Договор за кредит № 9815314002 и Анекси към него и реално заплатената от кредитополучателя такса за допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска /03.10.2024 г./ до окончателното заплащане на сумата.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване факта на сключване на Договор за потребителски кредит № 9815314002/01.09.2023 г. между страните по делото, съгласно който дружеството-ответник е предало на ищеца П. паричен заем в размер на 1 100 лева. Съгласно постигнатите договорености – обективирани в цитирания договор за кредит, ведно с Общи условия и Анекс, страните са уговорили кредитополучателят да върне заемната сума в срок 01.10.2023 г., при ГПР 47.7% и ГЛП 40.99 %. Договорено било и задължение за кредитополучателя П. да плати на кредитодателя допълнителна такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева.

С Анекс от 06.11.2023 г. страните са удължили срока на действие на Договор за потребителски кредит № 9815314002/01.09.2023 г. с 30 дни, във връзка с което кредитополучателят П. се задължил и заплатил на кредитодателя допълнителна такса за удължаване на срока в размер на 264 лева.

3

На горните обстоятелства сочат и събраните по делото, неоспорени от страните, писмени доказателства.

Страните не спорят, че кредитополучателят П. е неизправна страна по сделката, тъй като до момента на образуване на делото и до приключване на съдебното дирене, същият не е изпълнил задължението си да върне на кредитодателя заемната сума от 1 100 лева. По делото липсват доказателства за противното.

Страните не спорят, че в изпълнение на процесната облигационна обвързаност ищецът е заплатил на ответника сумата от 264 лева, представляваща такса за удължаване на срока на договора.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Несъмнено е по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заемната сума.

Установи се, че ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Установи се, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по делото имат качествата на „потребител“ по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК

Сключеният договор по своята правна природа представлява потребителски, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, както и защитата по ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност по чл.22 ЗПК. Касае се за изначална недействителност, поради което в случай че договорът бъде обявен за такъв, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

4

По отношение на таксата за бързо разглеждане:

Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен начин, че съгласно постигнатите между страните договорености е уговорено задължение за кредитополучателя П. да заплати на кредитодателя такса в размер на 226,94 лева за бързо разглеждане. Страните са договорили, че неразделна част от договора са Общите условия /ОУ/ на Договора за кредит, които са получени от кредитополучателя. Видно от Общите условия, преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР. В ОУ е прието относно таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане от кредитор на Искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на 15 минути от изпращането му. Съгласно ОУ кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такса извън стойността на договорения размер на заема е регламентира в чл.10а от ЗПК и е предвидена като допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно посочения законов текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съгласно облигационното правоотношение, възникнало по силата на сключения договор, а именно отпускане на заема/паричния кредит и неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита.

Съгласно задължителното тълкуване на съда в Л., когато таксите за бързо 5 разглеждане на кредита са част от конструкция за прикриване на действителни разходи по кредита или са задължителни за получаването му, същите представляват част от ГПР. Невключването на допълнителни услуги при изчисляването на ГПР цели да заобиколи изискването на закона за максимален размер на ГПР, а съгласно решение на СЕС по дело С 714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС, липсата, неясното посочване на годишен лихвен процент на разходите в договора за потребителски кредит допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница, ерго че е недействителен поради противоречието му със закона.

Горепосоченото е относимо и към процесната договореност, обективирана в Анекс за удължаване на срок от дата 06.11.2023 г. към Договор за потребителски кредит № 9815314002/01.09.2023 г. за задължение на кредитополучателя да заплати на кредитодателя допълнителна такса за удължаване на срока с 30 дни, в размер на 264 лева. Касае се до такса, която е уговорена за услуга, свързана с управлението на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план представлява промяна на условията по договора, за което се изисква съгласие и на двете страни, като без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласието на другата промяната е невъзможна. В този смисъл, ако на клиента е предоставяне възможност да поиска промяна на погасителния план /в хипотезата на продължаване на срока за връщане на кредита/, това представляван действия, свързани с управлението на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът няма право да предоговаря условията по кредита и в частност – да отлага падежа напред във времето.