Решение № 2172 от 06.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2172 гр. Пловдив, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Х. като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330117612 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на К. Х.

Е. съществуването на вземането за сумата от 869,83 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за период от 17.03.2018 г. до 10.08.2023 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 31.12.2018 г. до 31.08.2023 г. в размер на 122,00 лева.

Претендира законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира и направените в производството разноски - съдебноделоводни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия на основание чл. 198 о т Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът не бил заплатил за период от .......... дължимата цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода до обект, находящ се в гр. П........... ул. „З...Б......... Посочва, че отчетът в имота бил извършван по показанията на монтирани измерваелни устройства със съответни номера. Тъй като задълженията на ответника не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която постъпило възражение, поради което в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в 1 цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.

198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П..........Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ВиК операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на потребител на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 о т ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – гр. Пловдив.

От представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр. П....... по партидата на К. Е., се установява, че същата на .......... е дарила на Р........Е. ¾ ид. ч. от водоснабдения обект, находящ се в гр. П........на ул. „З.... Б............, а преди ....... няма вписвания, касаещи същия обект. От изложеното следва, че същата е притежавала през процесния период (с изключение на последните 20 дни между датата на дарението края на последния претендиран отчетен период – 10.08.2023 г.) право на собственост върху ¾ ид. части от имота. При това положение и като се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 2, вр. ал. 3 от ЗС, следва да се приеме, че г-жа Е. следва да понесе ¾ от разхода за ВиК услуги в обекта. В този смисъл, ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги, поради което за него съществува задължение за плащане на потребената и отведена вода, ползвана в имота, до размера на доказано притежаваната част от имота.

По делото не е спорно начисляването на претендираните суми, нито правилното измерване на същите. Следва да се приеме, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства. Тук 2 следва да се отбележи и че допускането на инкасатора и полагането на подпис са били задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Следва да се пристъпи към разглеждане на направеното от ответника своевременно възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията на ВиК оператора от потребителите на водоснабдителни услуги съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което за се погасяват с тригодишна давност. Казаното важи и за мораторните лихви върху тези вземания по аргумент от същата законова разпоредба. По делото не са налице данни давността да е спирана и прекъсвана преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на ...................

Следователно, погасени по давност се явяват всички предявени в настоящото производство вземания на ищеца за периода, предхождащ трите години преди подаването на заявлението, т.е. за периода от 17.03.2018 г. до 02.10.2020 г. вкл.

– за главното задължение, и от 31.12.2018 г. до 02.10.2020 г. – за лихвите за забава. Останали са дължими и не са погасени по давност вземанията за периода от 02.10.2020 г. до 21.07.2023 г. вкл. – за главното задължение, и до 31.08.2023 г. – за лихвите.

От представената и неоспорена от ответника справка за задължения се установява, че за периода от 02.10.2020 г. до август месец 2023 г. вкл. (не се кредитира досежно последната посочена фактура от 20.09.2023 г., доколкото вземането по нея не е предмет на настоящото производство) начислените за целия имот задължения за ВиК услуги възлизат на 668,21 лева, а за мораторни лихви – на 57,92 лева. Чрез прости математически изчисления (съобразяване на претендираната сума от 21,32 лева за последния отчетен период и неговата продължителност, за да се установи дължимата сума на ден и умножаването на полученото число по 9 дни – периода от 12.07.2023 г. до датата на дарението – 21.07.2023 г.) се установява, че за периода от 02.10.2020 г. до 21.07.2023 г. вкл., за който не е настъпила погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца, главницата възлиза на общо 653,83 лева, а размерът на мораторните лихви е непроменен (в последната фактура такива не са начислявани). От тези суми, както се посочи по-горе, ответницата се доказа да отговаря за ¾ части, т.е. за 490,37 лева главница и 43,44 лева мораторни лихви.

В заключение, съдът намира, че претенциите на ищеца против ответника са доказани по основание и размер в частта им за 490,37 лева, представляваща дължима цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П..........., ул. „ З.... Б.........., за периода от 02.10.2020 г. до 21.07.2023 г. вкл., както и за 43,44 лева, представляваща моратотни лихви върху тази сума за периода от 02.10.2020 г. до 31.08.2023 г., като за горницата до 653,83 лева от главницата за същия период, както и за периода от 22.07.2023 г. до 10.08.2023 г., както и за горницата до 57,92 лева от мораторните лихви за периода от 02.10.2020 г. до 31.01.2018 г. искът следва да се отхвърли като недоказан, а за парична сума в размер на 216 лева, представляваща претендирана цена за доставка на питейна вода и отвеждане 3 на канална вода за обект, находящ се в гр. П......., ул. „ З.... Б..........., за периода о т 17.03.2018 г. до 02.10.2020 г., както и за парична сума в размер на 64,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2018 г. до 02.10.2020 г. – да се отхвърли като погасен по давност.

Следва да се присъди законната лихва върху вземанията, за които искът се уважава, от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2023 г. до окончателното плащане. Същата съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и е заявено своевременно.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора по съразмерност на ищеца з а заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на 40,50 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство пред настоящата инстанция – 94,50 лева, включващи държавна такса и юрисконслултско възнаграждение. По съразмерност на ответника с оглед изхода на спора следва за исковото производство пред настоящата инстанция да се присъдят разноски в размер на 184 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в отношенията между страните, че К.

Х. Е., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив с ЕИК: ......... следните суми: 490,37 лв. /четиристотин и деветдесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща дължима цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода з а обект, находящ се в гр.

П..........., ул. „З....Б..........., за периода от 02.10.2020 г. до 21.07.2023 г. вкл., както и 43,44 лв. /четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихви върху тази сума за периода от 02.10.2020 г. до 31.08.2023 г. вкл., ведно със законната лихва от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете за горницата до 653,83 лева от главницата, представляваща претендирана цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, за периода от 02.10.2020 г. до 10.08.2023 г., и за горницата до 57,92 лева от претендираната мораторната лихва за периода от 02.10.2020 г. до 31.08.2023 г., и ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете за установяване между страните на съществуване на вземането на ищеца от ответника за парична сума в размер на 216 лева, представляваща претендирана цена за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода з а обект, находящ се в гр. П........., ул. „ З.......

Б.........., за периода от 17.03.2018 г. до 02.10.2020 г., както и за парична сума в размер на 64,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2018 г. до 02.10.2020 г., ведно с претендираните законни 4 лихви върху тези суми.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Х. Е., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив с ЕИК: ......... сумата от общо 135 лева /сто тридесет и пет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 94,50 лева – в настоящото исково производство, и 40,50 лева – в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив с ЕИК: ........да заплати на К. Х. Е., ЕГН:

**********, сумата от 184 лева /сто осемдесет и четири лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

Да се върне изисканото за послужване частно гражданско дело на разгледалия го състав след влизане в сила на решението.