Решение № 5600 от 03.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5600 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100503964 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.01.2023 г. по гр.д. № 61344/2021 г., СРС, ГО, 42 с-в е признал за установено по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД по отношение на „Б.Ш.К.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от С.К.Г., че съществува вземане на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М., за сумата от 397,94 лева за ползвани и неплатени електросъобщителни услуги и сумата от 552 лева неустойки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 16.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 41989/2021 г. по описа на СРС, 42 състав. Осъдил е „Б.Ш.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от С.К.Г. да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.1 от ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******“ № 1, представлявано от А.Д. и М.М., 1 сумата от 775 лева сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата от 75 лева сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Б.Ш.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С.К.Г., чрез пълномощника адвокат В. Т. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, чрез адвокат Т. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. По отношение на стойността на далекосъобщителните услуги се сочи, че всички правоотношения между страните са били безсрочни, както и че ответникът е имал възможност по всяко време да ги прекрати без предизвестие и без неустойки. По делото е установено, че ответникът е отправил волеизявление за желанието си да пренесе част от номерата при друг оператор, както и да прекрати всички останали номера и услуги, предоставени му от ответника.

Това волеизявление неправилно не е ценено от съда. Не се споделят и изводите на СРС за наличие на потребление на услугите от страна на ответника. Видно от представените по делото фактури, за периода след 14.09.2020 г. са начислявани единствено месечни такси, а потреблението е на стойност 0 лева. Тези фактури са частен свидетелства документ, изхождащ от ищеца и следва да бъдат ценени за този неизгоден факт, още повече, че от ССЕ се установява, че те не са заприходени при ответника. Фактурите за вземането, представени от ищеца, не установяват съществуването му, но установяват липсата на предоставени и ползвани услуги.

Относно неустойката, в решението липсват мотиви, досежно всяка една от общо 5-те претендирани и уважени неустойки. В производството не бе установено по категоричен и безспорен начин, че ответникът е получил устройствата, чиято стойност се претендира, не се установява и основанието и размерът на претенцията за неустойка. Твърди се, че подобна неустойка не е уговаряна, не са настъпили предпоставките за дължимостта й, като решението е неправилно и в тази част.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и 2 предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна А1 България“ ЕАД/ предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „*******“ № 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт П.П. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК от А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК ******* срещу „Б.Ш.К.“ ЕООД, ЕИК ******* искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата от 397,94 лв. за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и неустойки в общ размер от 552 лв.

Ищецът А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК ******* твърди, че между страните е сключен договор № 502274559 от 16.10.2015 г. със системен партиден номер Б0007887 с уговорени мобилни услуги. На 07.09.2020 г. ответникът е поискал преминаване към друг мобилен оператор, при което всички включени в пакета услуги са преустановени, с оглед на което ответникът е следвало да върне ползвано оборудване. Ищецът твърди, че оборудването не е върнато, поради което е начислил неустойка в размер на по 100 лева, или общо 300 лева за всеки от приемниците. В 3 исковата молба се сочи, че ответникът не е издължил сумата от 397 94 лева цена на месечни абонаментни такси и цена на ползвани услуги за периода 14.07.2020 г. до 13.01.2021 г. Освен неустойката за невърнато оборудване е дължима и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 252 лева.

Ответникът „Б.Ш.К.“ ЕООД, ЕИК *******, в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковете.

От фактическа страна:

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „А1 България“ ЕАД претендира от „Б.Ш.К.“ ЕООД сумата от 949,94 лева, от които 397,94 лева ползвани и незаплатени електронни съобщителни услуги и 5 лева неустойка. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 41989/2021 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са приложение № 1 от 04.04.2016 г. към договор № 502274559/04.04.2016г., договор № 502274559, сключени между „Мобилтел“ ЕАД и „Б.Ш.К.“ ЕООД, както и приложение № 1 към договор № 502274559 от 26.10.2017 г., анекс към договор № 502274559 и приложение № 2 към договор № 502274559, приложение към договор № 502274559 от 21.06.2018 г., приложения към договор № 5022/4539 от 01.10.2015 г.

Прието е заявление от „Г.“ООД с искане за смяна на абонат за телефонни номера, открити на името на „Бългериън шус корпореишън ЕООД.

Представени са общи условия/ОУ/ на „А1 България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на обществените мобилни наземни мрежи, общи условия за взаимоотношения между „Мобилтел ЕАД потребителите на достъп до интернет, общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и крайните потребители на фискирана телефонна услуга.

Представени са фактури, издадени от „А1 България“ ЕАД с получател „Б.Ш.К.“ ЕООД, видно от които са претендирани суми за такси и за потребление, съответно в размер на 185,50 лева по фактура от 17.08.2020 г., 39,50 лева по фактура от 17.09.2020 г., 35,12 лева по фактура от 15.10.2020 г., 85,72 лева по фактура от 17.11.2020 г., 35,12 лева по фактура от 17.12.2020 г., 35,12 лева по фактура от 18.01.2021 г.

Установява се от имейл кореспонденция, че на 24.08.2020 г. „Б.Ш.К.“ 4

ЕООД заявява намерение да прехвърли телефонни номера на друго дружество с избор на нови планове и претендира спиране на всички останали услуги и номера поради изтичане на договорите.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, от която се установява, че в периода 14.07.2020 г. до 13.10.2020 г. са ползвани услугипровеждани разговори и ползване на интернет, процесът на отчитане и фактуриране не може да бъде манипулиран, за използване на услугите е необходимо оборудване- рутер, устройство за фиксирана услуга за преобразуване на сигнал, както и приемници за ТВ, за факс линия са необходими устройство за преобразуване на сигнала и сим карта. От ССЕ се установява, че за периода 14.07.2020 г. до 18.01.2021 г. са издадени фактури на обща стойност 397,94 лева, които не са заплатени от ответника, а последната заплатена сума е от 19.08.2020 г. по фактура от 17.07.2020 г. При издаване на фактурите е отчетено количеството потребени услуги и приложимите цени за тези услуги, издадени са пет броя сметки за начисляване на неустойки. В счетоводството на ответника фактурите не са осчетоводени.

От правна страна:

Настоящата инстанция приема, че сключването на рамков договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 502274559/16.10.2015г. със системен партиден номер Б0007887 обуславя извод за наличие на облигационно правоотношение между страните. Договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е двустранен и поражда задължение за доставчика на далекосъобщителни услуги да осигури достъп до мрежата и да обезпечи технически възможността за ползване на услугата, а клиентът е задължен да заплаща уговорените абонаментни такси и цената на ползваните услуги. Безспорно е, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са сключен писмени договори относно предоставяне на различни далекосъобщителни услуги.

Спорът е дали към процесния период договорното правоотношение съществува и дали са потребени услуги, чието заплащане ответникът дължи.

Видно е, че страните са сключвали договори за определен срок/24 месеца/, т.е. договорите са били срочни, като в тях е възприето, че ако в едномесечен срок преди крайния срок, респективно в рамките на последния период за 5 фактуриране страната клиент не поиска прекратяване на договора или не поиска сключването на нов договор за конкретен уговорен между страните срок, договорното правоотношение се трансформира в безсрочно.

Настоящата инстанция също приема за недоказано твърденето на ответника, за което представя имейл кореспонденция, че към процесния период договорът е бил прекратен. Прекратяването на договора е обусловено от изрично писмено предизвестие, съдържащо изявление за прекратяване, отправено преди изтичането на срока на договора, защото в противен случай при липса на изявление договорът се трансформира в безсрочен. В настоящия случай ответникът не е доказал, че към датата на имейл кореспонденцията 24.08.2020 г. е спазено изискването предизвестието да е поне едномесечно преди крайния срок на договора. В изявлението си ответникът отправя искане за спиране на услугите поради изтичане на договорите, което искане по начина, по който е формулирано “моля всички останали номера и услуги да бъдат спряни поради изтичане на договорите“ не съответства на договорните клаузи, постигнати между страните, а именно да бъде отправено изрично изявление за прекратяване в писмена форма. Както бе посочено, изтичането на срока не води до настъпване прекратяването на договора, като при липса на други изявления-за сключване на нов срочен договор или за прекратяване на договора, договорът се превръща в безсрочен. От друга страна, за да приеме, че договорът не е прекратен към процесния период, а договорното правоотношение е съществувало, настоящата инстанция също отчита, че ответното дружество е ползвало далекосъобщителни услуги към периодите, за които се отнасят фактурите, чието заплащане ищецът претендира. Според СТЕ далекосъобщителни услуги-разговори и достъп до интернет са ползвани, а според ССЕ фактурираната цена съответства на действително потребените услуги и на абонаментните такси. След като ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, той дължи заплащането им. Исковата претенция за сумата от 397,94 лева, за която не са ангажирани доказателства да е заплатена и която съответства на сбора от дължимите такси и ползвани услуги по тарифния план, уговорен между страните, се явява основателна.