Решение № 34 от 27.03.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Царево, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от “С.П.А.“ ООД, ЕИК *********, против наказателно постановление № 837817- F833528 от 22.07.2025 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “С.П.

А.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, дружеството жалбоподател сочи, че оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, намира, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка поддържа конкретни доводи, обуславящи приложението на цитираната разпоредба, като моли за отмяна на атакуваното постановление.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител1 юрисконсулт- моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

По същество се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отмяна.

Съображенията в тази насока са следните: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, изложена по идентичен начин в процесните АУАН и НП: На 06.07.2025 г. в 15,40 часа била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, на търговски обект стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателя- в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н - 18/ 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ- е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н - 18/ 2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В хода на проверката бил изведен дневен финансов отчет от ФУ, видно от който е имало продажба на стоки регистрирани в група „Г“ на фискалното устройство, вместо в група „Б“.

За констатирането на нарушението, бил съставен нарочен ПИП.

Впоследствие бил издаден и АУАН в присъствие на пълномощник на 2 дружеството, който подписал акта без възражения. Такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, като констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118 от ЗДДС и санкционирано по чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.

14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

3

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По делото не се спори, а и от приложената Заповед се установява както материалната, териториална, така и темпорална компетентност на административно наказващия орган и на актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.

43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.

34 от ЗАНН, АУАН е съставен в срок, в присъствието на упълномощено лице, процесното НП е издадено в законоустановените срокове.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че в случая се касае за нарушение по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.

Санкционираното лице не е изпълнило задължението си да регистрира продажби в съответната данъчна група.

Приложената санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая е установено, че деянието представлява нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, като са посочени нарушените норми от този 4 акт, което е напълно достатъчно да формира знание у санкционираното лице, за извършването на какво деяние е наказано.

Отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност; група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност.

Съгласно чл. 12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Имуществената санкция, която се налага на юридически лица или еднолични търговци, е за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като редът е по ЗАНН, доколкото в специален закон не е предвидено друго – чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН .

Съгласно чл. 49 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението.

5

В решение по дело С-733/23 на Съда на Европейския съюз, е прието, че Държавите – членки са компетентни да определят вида и размера на санкциите при спазване по – специално на принципа на пропорциалността (т.

47). Санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по – специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта – т. 48 (препращаща и към дело С-655/21). В т. 49 от решението се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т. 50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по-лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С-384, дело С-255/14, дело С-77/20). Според т. 34 от решението, чл. 50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като "наказателни", но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази [жк], трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна [жк], естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер. На въпроса по т. 2 от решението на СЕС е отговорено, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда като административно наказание значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по – нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.