Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 488 от 26.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 138/2023
Вид
Протокол № 488
Подписан
26.10.2023
В сила
26.10.2023
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 488 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Димитър Ив. Махмудиев

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600138 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят – частният обвинител и граждански ищец П. Т. П. се явява, заедно с повереника си – адв. Ч..

Жалбоподателят – частният обвинител и граждански ищец Й. Ж. П., се явява, заедно с повереника си – адв. К. К..

Явява се представител на Апелативна прокуратура – Пловдив.

Подсъдимият В. П. В. се явява лично, заедно със защитника си – адв. Т.

В. от по-рано.

Явяват се и вещите лица д-р Е. Н. Б., д-р Т. Г. П. и вещото лице Т. Г. Т.

(всички със снета по делото самоличност).

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ П. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Й. П.: Да се даде 1 ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ В. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото за изслушване на вещите лица, които се явяват в съдебната зала, ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На вещите лица Б., П. и Т., всеки със снета по делото самоличност, се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице Т. П.: Поддържам заключенията, които сме изготвили по делото в досъдебното и първоинстанционното производство.

Вещото лице Т. Т.: Поддържам заключенията, които сме изготвили по делото в досъдебното и първоинстанционното производство.

Вещото лице Е. Б.: Поддържаме заключенията, които сме представили в досъдебното производство, а именно съдебномедицинска експертиза на труп № *** от 2019 г.., приложена на лист 239- 243 в том 2 от досъдебното производство и допълнителна съдебномедицинска експертиза, пак тройна такава, на лист 253 в том 2 от досъдебното производство. Поддържаме и заключението по назначената тройна допълнителна експертиза от Окръжен съд – С., изготвена по писмени данни № 12 от 09.02.2023г., приложена на лист 360 – лист 364 от делото (НОХД № 2409/2021г. на Окръжен съд – С.).

Във връзка с допълнителната съдебномедицинска експертиза, назначена от окръжния съд и въпроса да се установят медико-биологичните характеристики на телесната повреда, причинена от юмручния удар на подсъдимия върху пострадалия, механизмът на причиняване на черепномозъчната травма и генезиса на смъртта е падане върху терена след ускорение. Този юмручен удар е бил достатъчно силен, за да причини ускорение и падане върху терена със счупване на черепа на такова място, което сочи, че е имало такова предварително ускорение. Придадената кинетична енергия от този юмручен удар е причина за черепно-мозъчната травма.

2

Како увреждане е причинено от юмручния удар - тогава беше зададен въпросът, само от юмручен удар е причинен оток, който е бил видим 3 дни след инцидента, но от медицинска гледна точка ние не може да ги разделим, тъй като и един тласък с ръце би придал тази кинетична енергия за падане върху терена и черепно-мозъчна травма. Тогава няма да има и болка даже. Да допълня само, ако пострадалият не беше паднал върху терена, щеше да е останал само отокът като увреждане, причинило болка, ако не беше паднал върху терена.

АДВ. К. (въпрос към вещите лица): Казахте, че падането е получено вследствие на кинетичната енергия от един юмручен удар. Откъде получихте данни, че е имало точно един юмручен удар?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Ние не сме били свидетели на инцидента, такива данни са дадени в досъдебното производство. Конфигурацията на счупването и разположението му сочат, че е теренна травма, а не юмручен удар. Такива са били материалите по делото и след като сме се запознали, сме направили този извод за един юмручен удар и падане на терена.

АДВ. К. (въпрос към вещите лица): Откъде са взели експертите данни, че има точно един юмручен удар?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: От материалите по делото, с които сме запознати.

Аз допълних, че счупеното е получено от падане върху терена, а не например от юмручен удар в задната част на главата.

От самия юмручен удар е получен оток на лицето, причинил болка.

Пряко последствие от юмручния удар е оток на лицето, който е причинил болка. При отпрепариране тъканите на лицето не установихме счупване на скулната кост. Той е престоял в болнично заведение. Отокът го приехме по данни от колегата, който е оказал медицински помощ.

По въпроса на съда от момента на нанасяне на травмата юмручен удар 03.08.2019г., до момента, в който е починал пострадалият - 24.08.2019 г., възможно ли е, ако е имало някакви счупвания на скулните кости или някакви травми по тях, те да заздравеят – отговарям, че не е възможно за този срок да заздравеят без остатък, без видими следи и при аутопсията щяхме да установим тяхното наличие по категоричен начин.

Юмручният удар е бил достатъчно силен, за да придаде енергия на 3 тялото и то да падне върху терена с първи контакт – главата. Възможно е от този достатъчно силен удар да получи само оток. Това се дължи на индивидуалните различия и устойчивостта на тъканите на различните хора.

Кръвоизливът в синусите, който е установен при пострадалия, как може да бъде интерпретиран във връзка с удара – той е свързан със счупването в основата на черепа. „Контра-ку“-то е друго. Счупването е отзад, но се разпространява по основата на черепа и обхваща клиновидната кост, която съдържа кухинки, свързани помежду си и когато се получи кръвоизлив там, те се пълнят с кръв, даже и в носоглътката изтича кръв.

Сами по себе си кръвоизливите в синусите е възможно да се наблюдават и без счупване на основата на черепа, дори без счупване при травми на скулни кости, но в случая не сме констатирали такива.

Да допълним отговора, ние при аутопсията не сме констатирали счупване на скулна кост. С колегите обсъждахме и варианта, дори и да бяхме намерили такова счупване, без разместване, то не осъществява медикобиологичен признак на състава на чл. 129 от НК, тоест пак е лека телесна повреда.

АДВ. Ч. (въпрос към вещите лица): В случая имаме контузия на мозъка, която се изразява във функционално нарушение и върху морфологични изменения. Бихте ли казали кои са функционалните нарушения и морфологичните изменения?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Функционалните изменения са свързани с това, което е дейност на централната нервна система, съзнание, мисловна дейност, ориентировка, а морфологичните изменения са кръвоизливи в тъканта – в мозъчната тъкан и разрушаване на мозъчната тъкан.

АДВ. Ч.: Другият ми въпрос е: какви са симптомите и как се изразяват при тази мозъчна контузия в деня, когато е получена и визуално какви са симптомите, като почнем от зениците, изтичане на кръв от носа – в какво се изразяват?

Вещото лице Б.: Изтичането на кръв от носа е свързано със счупване на основата на черепа. Контузията на мозъка може да протече както с пълна загуба на съзнание от момента на получаване, какъвто е случаят, така може да протече и с налично съзнание. В анализирания случай пострадалият е 4 изпаднал в кома, от която той не е излязъл и това е причина за мозъчната контузия, която ние при аутопсията я установяваме във вид на мозъчен детрит – разрушена, размекната мозъчна тъкан, тъй като е минало много време.

АДВ. Ч. (въпрос към вещите лица): Другият ми въпрос е, тъй като черепномозъчните травми включват увреждане на меките тъкан, на главата, на черепните кости, мозъчните обвивки, на главния мозък, които вие сами казахте, че са в резултат на външен фактор. Черепно-мозъчна травма в негов ден е възникнала по някакъв механизъм и пак въпросът ми е дали е при удар или при падане възникнала?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Ние сме посочвали досега много пъти. Причината за черепно-мозъчна травма с този фатален изход е падането върху терена след ускоряване на тялото. Правим разлика между падане с ускорение и падане от собствен ръст.

АДВ К. (въпрос към вещите лица): А според Вас едно падане ли е било или повече?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: И едно падане би причинило тази находка.

Черепно-мозъчната травма би могла да се получи от едно падане и изпадане в кома, от която не е излязъл.

АДВ. К. (въпрос към вещите лица): А открихте ли повече наранявания, които могат да предполагат повече от едно падане?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Не, такива не сме установили. Имайте предвид, че ние правихме аутопсията 20 дена, около 3 седмици след инцидента. Но въпреки това морфологията на черепно-мозъчната травма е такава, че тя може да се получи от еднократно падане след ускорение.

АДВ. Ч. (въпрос към вещите лица): Какво е нивото на съзнание при черепно-мозъчна травма?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.: Ами много е различно. Аз в моята практика съм имал случай на ударен с брадва и изтича мозъчен детрит и е в съзнание и колегите са имали такива случай - удар с юмрук, загуба на съзнание, без кръвоизлив, без пробиване на мозъка е настъпила смърт, не е излязъл от кома.

Висшите корови функции са нещо много, много специфично и при различни данни, при различни индивиди протичат по различен начин.

5