Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27095 от 02.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19456/2023
Вид
Определение № 27095
Подписан
02.08.2023
В сила
02.08.2023
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.241 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11,ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27095 гр. София, 02.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110119456 по описа за 2023 година

Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 23.8.2022г. сключил със Ю.Л. договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 900 лева, при сума за връщане 1052,18лева , като съгласно чл.6,2 от договора за заем, се предвиждала неустойка в размер 704,82 лева. Ищцата счита, че разпоредбата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 ЗЗП, и чл.146,ал.1 ЗЗП, включително и като заобикаляща закона – чл.19,ал.4 ЗПК.предявен е иск за признаването й за нищожна.

Ответното дружество, в срока за отговор, предявява насрещен иск, в който оспорва иска, като твърди, че до 22.3.2023г., ищцата не е извършвала плащания. Сочи, че договорът е сключен при фиксиран ГЛП от 40,05 %, ГПР – 48,07 %:, който е в рамките на чл.19,ал.4 ЗПК пазмер, като се прави искане ищцата да бъде осъдена да плати на ответника сумата 780,14 лева – сбор от непогасена главница и възнаградителна лихва за период 24.10.2022г.- 23.3.2023г., която се уточнява в допълнителна молба, както следва: 658 лева главница, 122,14 лева възнаградителна лихва, и законна лихва от предявяване на насрещния иск.

Първоначалната ищца, в срока за отговор по насрещния иск, оспорва същия, като сочи, че договорът е нищожен, защото в него не са посочени условията за прилагане на ГЛП, липсва посочване дали процентът е променлив или фиксиран, липсва уточнение какво включва ГПР, погасителният план не отговаря на чл.11,ал.1, т.11 ЗПК. Уговорената 1 неустойка се дължи като задължение – договорна лихва, защото е допълнителна печалба на кредитора, същата не зависи от изпълнението на задължението за връщане на сумите по договора, предвид начина, по който е предвидена, и условията при които не се дължи, са невъзможни за изпълнение. Това вземане следва да се включи в ГПР, който по този начин превишава предвидения максимален размер. Клаузата за възнаградителна лихва се оспорва като нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на мораторната лихва и не съотвества на изискванията за добросъвестност.

Прави се евентуално искане по чл.241 ГПК.

Правна квалификация на правата, претендирани от страните:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона чл.143,ал.т.5, чл.146,ал.1 ЗЗП .

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, обективно съединени с осъдителен иск за заплащане на възнаградителна лихва.

ІІІ.Доказателствена тежест.

УКАЗВА на ищеца М., че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за кредит, както и твърдението си в отговора по насрещния иск, че дължимата към 23.3.2023г. сума по договора за кредит от 658 лева главница, 122,14 лева възнаградителна лихва за период 24.10.2022г.- 23.3.2023г., е била платена от нея, за което не сочи доказателства.

Във връзка с искането по чл.241 ГПК УКАЗВА на ищеца , че носи тежестта да установи имотното си състояние, както и другите, относими към искането обстоятелства, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че неустойката е определена при преценка на риска.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си.

ІV. Безспорни факти.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 23.8.2022г. М. сключила със Ю.Л., чрез използване на средства от разстояние, договор за заем, по силата на който на ищцата е предоставена в заем главница от 900 лева, при сума за връщане 1052,18лева, заедно с възнаградителна лихва, при 7 погасителни вноски, ГПР 48,07 %, посочен като цифра, ГЛП, посочен като цифра – 40,05 %, като съгласно чл.6,2 от договора за заем, се предвиждала неустойка в размер 704,82 лева, че дължимата към 23.3.2023г. сума по договора за кредит възлиза на 658 лева главница, 122,14 лева възнаградителна лихва за период 24.10.2022г.- 23.3.2023г..

2

Съобщава на страните, че на съда е служебно известно, че към датата на сключване на договора, мораторната лихва възлиза на 10 %.

VІ. По доказателствените искания на страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за ССЕ - сочи се за безспорен факт.

Задължава, на основание чл.190 ГПК, ответникът Ю.Л. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи по делото справка за извършени плащания по договора за кредит, с копие за ищеца, в противен случай съдът ще назначи ССЕ на негови разноски за соченото обстоятелство.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по[1]кратки срокове.

ПРЕПИС от отговор № 202337/14.7.2023г.и № 186428/29.6.2023г., да се изпрати на първоначалния ответник, които могат да изразят становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.9.2023 г. от 10,00ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3