Решение № 92 от 18.03.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр. Лом, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620100206 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата молба от „*********“ ЕАД с ЕИК ******* с адрес гр. *******, ул. ******* № *, срещу Г. В. А., ЕГН **********, адрес гр. *******, ул.******* ***, с която са предявени при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1668/2023г. по описа на РС Лом - искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.183 вр. чл. 200 вр. чл. 92 и чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В исковата молба се сочи, че било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, въз основа на което било образувано ЧГД № 1668/2023г. по описа на РС Лом. Искането било уважено и била издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответницата в едномесечен срок.

В исковата молба се твърди, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор, сключен между ответницата и ********* ЕАД, за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ******* като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер **********. Твърди се още, че задълженията са за периода от 19.02.2021г. до 15.09.2021г. и са на обща стойност 5513.33лв., формирани, както следва: от неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 1269.84лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща 1 стойност 1887.72лв.; поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени и неустойки в общ размер на 2355.77лв. Ищецът е уточнил подробно с допълнителна молба как са формирани сумите, описани по-горе. Сочи се, че претендираните неустойки са компенсаторни и не са начислени за определен период. Начислени са за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите по партида № *******. Договорът е прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ. Размерът на неустойките, сочи ищеът, е посочен в приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите.

Ищецът твърди, че между страните са възникнали договорни отношения, като същите са поели задължения една към друга, въз основа на рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ********** на дата 08.03.2021г. По силата на същия ищецът се задължава да предоставя интернет и телевизионни услуги на ответницата, подробно описани в исковата молба.

Твърди се в първоначалната искова молба, че ищецът на същата дата е сключил с ответника и два договора за продажба на изплащане, като са съставени и приемно-предавателните протоколи за устройствата - телефон ******* ****** и таблет ********. Всеки от договорите бил със срок на изплащане две години. С допълнителна молба ищецът е посочил, че сумата от 1887.72 лв., претендирана като цена на устройства на изплащане, е формирана, както следва:

-По Договор за продажба на изплащане от 24.06.2020г., по силата на който към услуга с номер 359******* е закупено на изплащане устройство ********* 2 0 ******+******, като се сочи, че дължимата сума за период 16.01.2021г.-15.08.2021г. е 143.67лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 27.88лв. за период на забава 22.03.2021г. - 30.06.2023г.

-По Договор за продажба на изплащане от 23.07.2020г., по силата на който към услуга с номер 359****** е закупено на изплащане устройство ***** ******* ******+********, като се сочи, че дължимата сума за период 16.01.2021г. - 15.08.2021г. е 433.50лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 83.84лв. за период на забава 22.03.2021г. - 30.06.2023г.

-По Договор за продажба на изплащане от 08.03.2021г., по силата на който към услуга с номер ******** е закупено на изплащане устройство ***** ******* ******+******, като дължимата сума за период 16.02.2021г. 15.08.2021г. е 471.50лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 89.14лв. за период на забава 22.04.2021г. - 30.06.2023г.

-По Договор за продажба на изплащане от 26.02.2021г., по силата на който към услуга с номер 359****** е закупено на изплащане устройство ***** ******* ******+******, като дължимата сума за период 16.02.2021г. 15.08.2021г. е 471.50лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 89.14лв. за период на забава 22.04.2021г. - 30.06.2023г.

-По Договор за продажба на изплащане от 08.03.2021г., по силата на който към услуга с номер 359******** е закупено на изплащане устройство ***** ******* ******+*******, като дължимата сума за период 16.02.2021г. 15.08.2021г. е 367.55лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 69.48лв. за 2 период на забава 22.04.2021г. - 30.06.2023г.

Ищецът твърди, че ответникът бил надлежно запознат с всички условия, задължения и неустойки по договора, като освен общите условия, които се предлагат на всеки клиент, чрез допълнителни приложения бил запознат с всички видове цени и отговорности, които би носил при неспазване на договора и виновното му прекратяване. Вземането произтичало от неплатени суми, дължими по посечените договори за периодите, за които, твърди ищецът, са издадени счетоводни документи. В исковата молба се твърди, че по силата на сключения договор и във връзка с предоставяните електронни услуги и устройство на изплащане, ищецът е издавал ежемесечно фактури, като съгласно чл. 26.5 от ОУ, ответницата е разполагала с 15-дневен срок след издаването на всяка фактура да заплати посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.

Ищецът твърди, че на основание чл. 54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, същият се счита за едностранно прекратен от страна на ********* ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Твърди се, че според договорените между страните условия абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за който договорът се прекратява, по стандартен за ********* ЕАД размер без отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на Г. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ул.******* ***, че същата дължи на „*********“ ЕАД ЕИК: ******* сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1110 от 11.09.2023г., а именно: 5513.33 лв., формирани, както следва: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 1269.84лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1887.72 лв.; неустойки в общ размер на 2355.77лв., начислени поради едностранно прекратяване на договора по вина на абоната - задължения за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ********, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер **********; както и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 1071.41 лв., от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение 07.09.2023г.; законна лихва върху цялата сума от деня на депозиране на заявлението в съда-08.09.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 1281.69 лв. /от които 131.69 лв. държавна такса и 1150.00 лв. адвокатски хонорар/ за заповедното производство.

Претендират се разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не е посочил уважителни причини за неявяването си.

3

Ответницата в съдебно заседание също редовно призован, се явява лично и сочи, че е купила тези телефони и е плащала, докато е работила. Сочи, че сега не може да плаща. Предоставила е на съда да постанови решение според доказателствата.

По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните, както и събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая исковата претенция е предявена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”, производство, искът по чл. 422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Съдът има задължение да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска. Видно от приложеното частно гражданско дело заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 14.12.2023г. заповедният съд е указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на 03.01.2024г. На 01.02.2024г. е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция за вземането, предмет на заповедното производство, е допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Исковете са предявени от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното настоящият състав приема, че са налице всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за установяване дължимост на сумата, предмет на заповед за изпълнение № 1110/11.09.2023г. по ЧГД 1668/2023г. на РС Лом, които обуславят неговата допустимост. С оглед това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

Следва да се посочи, че с допълнителна молба от 16.04.2024г. ищецът е формулирал петитум, съобразно който е поискал установяване дължимост по отношение на ответника на сумите, предмет на издадената заповед по ЧГД 4

1668/2023г. на РС Лом, както и разноски в размер на 1281.69 лв. /от които 131.69 лв. държавна такса и 1150.00 лв. адвокатски хонорар/ за заповедното производство.

С определението за насрочване на делото съдът е указал на ищеца найкъсно в първото открито съдебно заседание предвид депозираната молба с вх.

№3423/16.04.2024г. касателно така формулирания петитум да уточни правния си интерес от предявяване на установителен иск за разноските, сторени в заповедното производство, предвид задължителното тълкуване, дадено в т. 12 на ТР № 4/2014 год. по ТД № 4/2013 год., ОСГТК. ВКС.

В проведеното на 30.01.2025г. съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок от съобщението на осн. чл. 145 ГПК, предвид депозираната молба с вх. № 3423/16.04.2024г. и заявеното преди това в исковата молба, с нарочна молба с препис за другата страна, да уточни какво е искането му до съда касателно претендираните разноски в заповедното производство - да бъде постановен осъдителен диспозитив за същите или установителен такъв. Указано е още, че ако ищецът не направи съответните уточнения, предвид последвалата уточнителната молба от 16.04.2024г. и формулирания в нея петитум, съдът ще приеме, че ищецът желае да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца подробно описаните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 11.09.2023г. по ЧГД 1668/2023г. по описа на РС Лом, както и да се признае за установено, че дължи разноски в размер на 1281.69 лв., както е заявено в последващата молба от 16.04.2024г. Уточнения от страна на ищеца не са постъпили, въпреки дадените указания.