Решение № 418 от 13.07.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 3060/2022
- Вид
- Решение № 418
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 01.08.2023
- Състав
- Иван Цветозаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 418 гр. Враца, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря С. Б. Р. като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20221420103060 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по общия исков ред на чл. 124, ал. 1 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Т. П. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ******, К. П. С. с ЕГН ********** и адрес гр. ****** и Е. Т. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ****** срещу К. В. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ******, с която са предявени обективно евентуално съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на нищожността като сключен в противоречие с добрите нрави на договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 169, т. VII, рег. № 7350, дело № 923/2019 г. на нотариус В. В. с рег. № 338, по силата на който П. К. Г. и В. К. Г. са продали на ответника К. В. Г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес гр. Враца, ***, ет. 1, ап. 1, заедно с една зимнична стая и едно мазе, съставляващи 1/3 от зимничните помещения на сградата и 1/3 идеална част от тавана, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, до размера на 1/2 идеална част от посочения в нотариалния акт имот, евентуален иск с правно основание чл.
26, ал. 2, хипотеза 2 от ЗЗД за обявяване на нищожността поради липса на съгласие на същия договор и до размера на същите идеални части, както и евентуален иск с правно 1 основание чл. 30 от ЗЗД за унищожаване поради сключването му при заплашване на продавача П. К. Г. на същия договор, до размера на същите идеални части.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на П. К. Г. с ЕГН **********, бивш жител на гр. В., че оспореният договор дотолкова накърнява изискванията за еквивалентност на насрещните престации, че по този начин са накърнени добрите нрави и договорът е нищожен. При евентуалност се поддържа, че при сключването на договора липсва съгласие на продавача П. К. Г., тъй като за известен период преди сделката същият е бил заплашван от К. В. Г. с цел сключване на същата сделка, както и че договорът следва да бъде унищожен, тъй като е сключен от П. К. Г. при заплашване, тъй като К. В. Г. с агресивното си поведение е предизвикал основателен страх у П. К. Г. за здравето и живота му.
В подадения в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор ответникът К. В. Г. оспорва допустимостта на предявените искове, както и ги оспорва по същество като неоснователни.
Навежда твърдения, че разминаването между пазарната стойност на продадените идеални части от процесния имот и пазарната им стойност не може да обуслови извод за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, още повече че цената на сделката е малко над данъчната оценка, при което не може да се приеме, че едната престация е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Поддържа се, че свободно изразеното пред нотариуса съгласие на страните за сключването на сделката изключва възможността волята им да е повлияна от принуда или заплашване.
Исковете са процесуално допустими по съображенията, изложени в определение от 17.01.2023 г. по делото, които съдът не намира за необходимо да преповтаря.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници на л. 7 от делото, П. К. Г. с ЕГН **********, бивш жител на гр. В., починал на 31.12.2020 г., е оставил за наследници по закон трите ищци по делото – Е. Г. (преживяла съпруга), Т. Г. (дъщеря) и К. С. (дъщеря). От същия документ става ясно, че Т. П. Г. (син на П. Г.) е починал на 06.01.1997 г., т.е. преди наследодателя и съответно не е бил негов наследник.
С приложения на л. 4 от делото договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 169, т. VII, рег. № 7350, дело № 923/2019 г. на нотариус В. В. с рег. № 338, П. К. Г. и В. К. Г. са продали на ответника К. Г. целия процесен имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., ведно с всички прилежащи му помещения и идеални части, за сумата 32 000,00 лева, като в нотариалния акт е отбелязано, че тази сума е изплатена изцяло по банков път на продавачите още в деня на сключване на договора за покупко-продажба.
Видно от приложената на л. 6 от делото скица, процесният имот представлява първи етаж от триетажна многофамилна жилищна сграда, построена в поземлен имот с 2 идентификатор № ***, със застроена площ 103 кв.м. (а по документ за собственост-102 кв.м.), с административен адрес гр. *****, ведно с една зимнична стая и едно мазе, съставляващи 1/3 от зимничните помещения на сградата и 1/3 идеална част от тавана, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
Установява се от приложената на л. 8 от делото в заверен препис справка, издадена от Служба по вписванията гр. В., че след 08.10.2019 г. – датата на изповядване на нотариален акт № 169, т. VII, рег. № 7350, дело № 923/2019 г. на нотариус В. В., П. К. Г. не е бил страна по договори с предмет прехвърляне на собственост върху недвижим имот.
Не е спорно и се установява от приложеното на л. 9 от делото извлечение от банкова сметка с титуляр П. К. Г., а именно с IBAN **** **** **** **** **** **, че същият на 27.09.2019 г. е получил сумата 16 000,00 лева от ответника К. Г. с основание „покупкопродажба на имот“.
Видно от приложените на л. 60-62 от делото документи, представляващи част от преписка по нотариален акт № 169, т. VII, рег. № 7350, дело № 923/2019 г. на нотариус В. В., на 27.09.2019 г. ответникът К. Г. е изплатил по банков път на П. Г. сумата 16 000,00 лева, както и на същата дата е изпратил по банков път на В.Г. сумата 16 000,00 лева.
По делото са изготвени и приети две заключения на съдебно-техническа експертиза – първоначална експертиза с вещо лице Т. А. и повторна експертиза с вещо лице И. П..
Съгласно първоначалната експертиза 1/2 идеална част от пазарната стойност на имота по нотариален акт № 169, т. VII, рег. № 7350, дело № 923/2019 г. на нотариус В. В. към датата на сключване на сделката – 08.10.2019 г. възлиза на 35 950,00 лева, както и че към момента на огледа е започнат основен ремонт на ап. 1 в сградата, като ремонтът е завършен в част от помещенията и по данни на ответната страна е започнал след сделката. За изготвяне на заключението са използвани следните подходи, със следната относителна тежест в заключението: метод на вещната стойност с тежест 20%, метод на капитализиране на дохода от наем с тежест 40% и метод на пазарни сравнения с тежест 40%.
Съгласно повторната експертиза 1/2 идеална част от пазарната стойност на имота по нотариален акт № 169, т. VII, рег. № 7350, дело № 923/2019 г. на нотариус Венцислав Василев към датата на сключване на сделката – 08.10.2019 г. възлиза на 37 710,00 лева.
Ответникът през 2022 г. е започнал ремонт на апартамента и към датата на огледа ремонтът не е завършен. За изготвяне на заключението са използвани следните подходи, със следната относителна тежест в заключението: метод на вещната стойност с тежест 20%, метод на капитализиране на дохода от наем с тежест 30% и метод на пазарни сравнения с тежест 50%.
При преценка на заключенията на първоначалната и на повторната експертиза съдът намира, че и двете заключения са обективно и компетентно изготвени и в пълнота отговарят на поставените към съответните вещи лица въпроси, но доколкото в повторното заключение се отдава по-голяма тежест на метода на пазарните сравнения и по-малка тежест на метода на капитализиране на дохода от наем (в сравнение с първоначалното заключение), то 3 именно повторното заключение в по-голяма степен се доближава до спецификите на настоящия съдебен процес, в който предмет на доказване е пазарна цена на продаваемия имот към датата на сделката, а не възможната месечна цена, която би могла да бъде получена при отдаване под наем. Ето защо съдът гради изводите си по делото именно върху повторното заключение на съдебно-техническата експертиза.
По настоящото дело са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.
И. – посочен от ищците, без дела и родство, Г. П. – посочен от ищците, без дела и родство, Д. К. – посочен от ищците, свекър на ищцата Т. Г., И. Г. – посочен от ответника, без дела и родство, М. А. – посочена от ответника, без дела и родство и Ц. П. – посочена от ответника, без дела и родство.
Свидетелят И. И. дава показания, че е семеен приятел на ищцата К. С. и нейния съпруг С. С. и че е познавал сравнително добре П. Г.. На погребението на последния свидетелят разбрал, че П. си е продал частта от къщата на племенника си. П. Г. не бил споменавал на свидетеля за това си намерение, нито бил споменавал пред свидетеля, че страда от сериозно заболяване. През 2018 г. П. Г. (който починал по Нова година на 2020 г.) посетил дома на свидетеля, за да му помогне с ремонта срещу заплащане. Бил някак унил и не бил в настроение, а при предходните срещи между него и свидетеля това не било така. На погребението на П. били двете му дъщери, зет му С., имало и много други хора.
Свидетелят Г. П. дава показания, че е бил близък приятел на П. Г., с когото са бивши колеги в „Паркинги и гаражи“ гр. Враца. Свидетелят разбрал за продадените от П. Г. идеални части от процесния имот около 6 месеца след сделката то самия него. На свидетеля не направило впечатление да има проблеми във външния вид или в поведението на П. Г., който поначало рядко се оплаквал. П. не е споделял на свидетеля да е купувал друг имот след сделката, но му казал, че и след нея живее на същия адрес.
Свидетелят Д. К. дава показания, че познава от 30 години П. Г., с който са роднини по сватовство, но в периода от 2018 г. до 2019 г. свидетелят бил тираджия и заради работата си рядко общувал с П.. Свидетелят късно разбрал, че Пепи си е продал частта от жилището, като научил за това от неговите деца. Преди да почине П., той си бил загубил говора, оплаквал се на свидетеля от племенника си, казвал че е в безизходно положение и живеел в зимничната стая на къщата на посочения в исковата молба адрес, като дори П. помолил свидетеля да отиде да живее при него на лозе.
Свидетелят И. Г. дава показания, че е по-близък с ответника К. Г., отколкото с П. Г., като е съсед на двамата. Знае, че П. е бил женен и че от брака си има деца, но откакто са съседи, не е виждал нито жена му, нито децата му. П. починал от заболяване – рак на гърлото. След продажбата на идеалните си части П. живеел там, където живеел и преди сделката, а преди П. да почине, ответникът К. се грижел за него и организирал всичко свързано с погребението и последващите християнски ритуали. Преди П. да почине, К. търсил братовчедите си, за да гледат П., но те отказали. По настояване на братовчедите на К. и с негово съгласие на П. била направена аутопсия.
Съдът намира, че показанията на всички разпитани по делото свидетели са 4 добросъвестно дадени и не са в явно противоречие както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като обаче показанията на И. И., Г. П. и Д. К. почиват на откъслечни и незадълбочени впечатления, доколкото в последните години от живота на П.
Г. тези свидетели извънредно рядко са общували с него, при това по теми, които не са с подчертано личен характер, с оглед на което показанията на тези свидетели не допринасят особено за изясняване на предмета на делото, особено тези на Д. К. (в частта, че П. Г. бил в безизходно положение това е налице изразяване на лично мнение на свидетеля и следва да се има предвид, че е установено по делото нелечимо заболяване на П. Г., а в частта, че П. Г. живеел в зимничната стая, в която не живеел преди, тези показания са напълно опровергани от останалите гласни доказателства). Останалата част от показанията на посочените от ищците свидетели се възприемат от съда. Показанията на посочените от ответника свидетели се кредитират изцяло с доверие от съда. Следва също да се посочи, че посочените от ответника свидетели са съседи в квартала, където ответникът живее и където е живял П.
Разпечатката съдържа 33 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cee9e14-9fab-42e3-a71b-f60370356b15