Решение № 7115 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7115 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100507413 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата –Ж. В.

К., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.С. М., срещу решение №7495 от 12.05.2023г., постановено по гр.д.№27078/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72ри състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК в р . чл.86 ЗЗД, че ответницата - Ж. В. К., с ЕГН **********, дължи на ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 629.87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 05.11.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 93.20 лв. за периода от 15.09.2018г. до 27.10.2020г., сумата от 46.85 лв., представляваща цена на извършена услуга за "дялово разпределение" за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 05.11.2020г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №54465/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 711.81 лв. разноски в исковото производство и сумата от 64.32 лв. разноски в заповедното производство.

В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при 1 допуснати процесуални нарушения. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, като се твърди, че за част от исковия период монтираният общ топломер е бил с изтекъл срок на метрологичен контрол, поради което липсва законово основание да се приеме, че е възникнало задължение за ответницата да заплаща топлинна енергия за този период. В тази връзка се оспорва и извода на съдебния експерт, изготвил приетото по делото заключение на СТЕ, че средството за търговско измерване е измервало точно доставеното количество топлинна енергия в имота на ответницата. Твърди се, че ищецът не е доказал изправността на уредите за отчитане на топлинна енергия, предвид на което е останал недоказан факта на реално потребената топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Дарина Кирчева, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, срещу Ж.

В. К., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№54465/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, въззиваемата страна - ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.11.2020г. и е постановена на 27.11.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ж. В. К..

2

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - Ж. В. К. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД в р . чл.150 ЗЕ, първоинстанционният съд е приел, че през исковия период между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което Ж. В. К. в качеството на вещен ползвател на процесния имот се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, като претендираните вземания за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, както и за цена на услуга "дялово разпределение" са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, а относно предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва за исковия период.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Решението в обжалваните части е и правилно. Във тази връзка на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, в частта, в която е прието, че предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД са основателни и доказани и като такива се уважени. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Настоящият състав следва да обсъди доводите, релевирани в подадената въззивна жалба, досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, които счита за неоснователни поради следните съображения:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет 3 правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Цитираната разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С ТР №2/2017г. от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В конкретния случай от приетия като доказателство по делото договор за доброволна делба на имота акт №91, том I-А, рег.№11859 от 10.08.2015г., сключен с нотариална заверка на подписите, между Ж. В. К. и трети неучастващи по делото лица, е видно, че имотът е поставен в дял на единия съделител, а Ж. В. К. е запазила правото си на пожизнено ползване върху процесния имот. При систематическото тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и разясненията на ВКС в ТР № 2/17.5.2018г. по тълк. дело №2/2017г. на ОСГК, се налага изводът, че при конкуренция на вещни права, клиент на топлинна енергия се явява лицето, което реално ползва топлинна енергия за домакинството си, т.е вещният ползвател, който на основание чл.57, ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с нейното ползване. Заплащането на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от ползването на този имот. Съсобствениците притежават т.нар."гола собственост" по отношение на имота, за който е учредено/запазено вещно право на ползване и докато съществува правото на ползване на трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. Ето защо при наличие на учредено/запазено вещно право на ползване по отношение на процесния топлофициран имот, разноските за ползването на имота, включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на вещния ползвател, съобразно обема на правото на ползване.