Определение № 18881 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18881 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504312 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 394435/05.12.2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт И.Т., срещу разпореждане № 175696 от 24.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 66201/2024г., на СРС, 35 състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението от 01.11.2024 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично заявление против А.Е.Н., за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1578,52 лв., дължимо за периода 10.02.2023г. до 05.01.2024 г.; 341,30 лв. лихва за забава от 11.03.2023 г. до 05.01.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ и законна лихва в размер на 1101,27 лв., дължима за периода 05.01.2024 г. до 29.10.2014 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, Ето защо, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като бъде издадена заповед по чл. 410 ГПК за съответните суми. Поддържа се, заповедният съд има правомощия да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, поради което същият не може да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. С оглед на което счита, че съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Сочи, че договорното възнаграждение отговора на императивните изисквания на закона, като е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно размера на годишния лихвен процент.

След преценка доводите в жалбата и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.

С обжалваното разпореждане е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично заявление против А.Е.Н., за вземанията за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1578,52 лв., дължимо за периода 10.02.2023г. до 05.01.2024 г.; 341,30 лв. лихва за забава от 11.03.2023 г. до 05.01.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ и законна лихва в размер на 1101,27 лв., дължима за периода 05.01.2024 г. до 29.10.2014 г.

1

Разпореждането е правилно, поради следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона и добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

На първо място следва да бъде взето предвид, че в процесния договор за потребителски кредит е уговорено възнаграждение за допълнителни услуги – за сумата от 1600 лв. за допълнителна услуга “Фаст“ и за сумата от 2800 лв. за допълнителна услуга „Флекси“, които не са включени в ГЛП, но са включени в размера на месечната вноска видно от погасителния план, като в резултат при договор за кредит в размер на 4000 лв., общият размер на вноската възлиза на 315,50 лв., съответно се дължи връщане на сума от 11 358 лв.

Съгласно чл. 3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. понятието „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така, в чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, формално ГЛП (41 %, впоследствие изменен на 42,34 %) не нарушава нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но доколкото в същият не са включени всички общи разходи по кредита, същият на практика го надвишава значително, видно от изчисленията по-горе.

В случая се установява противоречие с повелителни норми на ЗПК, включително на изискванията на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, което е основание за отхвърляне на заявлението по чл. 410 ГПК, с оглед изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което доводът в частната жалба в тази насока, е неоснователен. Следователно, правилно СРС е издал заповед за изпълнение единствено за главницата, установена с договора, като е съобразил извършените плащания (така решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС). Следва да се отбележи, че в този смисъл е и чл. 22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и др., договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Его защо, обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно, като следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 394435/05.12.2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт И.Т., срещу разпореждане № 175696 от 24.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 66201/2024г., на СРС, 35 състав,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3