Решение № 262 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500403 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В. по гр.д.№ 1335 по описа за 2024 година е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 3390лв. /три хиляди триста и деветдесет/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 193/2013г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 535/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 607/05.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1102/2024г. по описа на Районен съд-В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

1

Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 67,80 /шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ по гр. д. 1335/2024 г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр.

П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д.

1335/2024г. на РС В., в размер на 750 лв. с ДДС /седемстотин и петдесет лева/.

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 67,80лв. /шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ по ч. гр. д. 1102/2024г. на РС В..

Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр.

П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.

1102/2024г. на РС В., в размер на 563,40 лв. с ДДС /петстотин шестдесет и три лева и четиридесет стотинки/.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Община В..

Оплакванията са ,че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано.

Предявеният иск бил недоказан както по основание, така и по размер.

Не оспорват ,че адв. Б. е изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото ч. гр. д. № 193/2013 г. по описа на Районен съд В..

Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази вида и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на книжа процесуалната активност е била сравнително ниска. Нямало пречки съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.

За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение 2 трябвало да се вземат под внимание:

•

Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми.

•

Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или за които е депозирал писмено становище.

•

Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.

•

Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната.

•

Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.

•

Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

Адвокатското възнаграждение било прекомерно високо за действията, които са извършени и следвало да бъде редуцирано от съда. Оспорват като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение.

Позовават се на решението подело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 535/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023 год., предвид факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС ,отново позовавайки се на решението на СЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение трябвало да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба била неприложима.

Молят решението да бъде отменено и постановено друго – с което исковете изцяло отхвърлени или евентуално изменено –като се присъди справедлив размер.

Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в 3 първоинстанционното производство , чрез процесуалния му представител.

Оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Прието било от съда, установило се и от представените по делото доказателства,непротиворечиви били и становищата на страните , че на 04.02.2019г. ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч. гр. д. № 193/2013г. по описа на Районен съд-В..

По силата на учредената представителна власт адвокат Г. Б. депозирал молба по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В., с която е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. г. д. 193/2013г. на РС В. и двете в полза на „Еко Титан“ ЕООД - клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна. По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане по ч. гр. д. 193/2013г., с което са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на указанията на съда адв. Б. своевременно е предприел процесуални действия и е подал молба. Съдът обаче е приел, че с нея нередовностите на молбата не са отстранени и с Разпореждане по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В. е оставил без разглеждане молбата.

Процесуалният представител е обжалвал разпореждането, което е отменено с Определение № 363 от 08.07.2019г. по в. ч. гр. д. 455/2019г. на Окръжен съд Пазарджик и на първоинстанционния съд са дадени указания да се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С определение № 569/11.07.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В. е отхвърлена като неоснователна молба от 07.02.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В. за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Определението е обжалвано от процесуалния представител на ответника пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна жалба от 12.09.2019г. е върната на осн. чл. 275, ал. 2. във вр. чл. 262, ал. 2 ГПК с Разпореждане № 1730/25.09.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В.. Съдът е намерил, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че съдебните актове, с които се отказва да бъде обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обжалване. Срещу разпореждането в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх.

№5003/10.10.2019г. по ч.гр.д. № 193/2013г. С молба от 02.12.2019г. до 4

Окръжен съд Пазарджик от Община В., подадена чрез кмета К.К. частна жалба срещу разпореждане № 1730/25.09.2019г. по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В. е оттеглена, след постигнато между Община-В. и Еко-Титан ЕООД споразумение от 10.12.2019г.. с § 1 от което е предвидено задължение на Община В. да оттегли подадената жалба, с произтичащите от това последици.

С определение на Окръжен съд Пазарджик частната жалба е върната, на осн. чл. 264 ал.1 от ГПК. както и е прекратено производството. Определението е връчено на жалбоподателя на 16.12.2019г. и не е обжалвано. Същото е влязло в сила на 24.12.2019г.

Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението между страните не бил подписван.

С Решение № 535/13.12.2023г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в Протокол № 29/13.12.2023г., на адвокат Г. Б. АК-П., на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение в размер на 3 390 лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. 193/2013г. на РС В..

Доказано било по делото, че процесуалните действия в изпълнение на поръчката са реално извършени. Възражението на ответника в депозираната от него въззивна жалба, че предприетите от ищеца правни действия не са в интерес на страната/такива възражения в жалбата няма/, поради което възнаграждение не се дължи, били неоснователни

В отговора на исковата молба пред Районен съд В. и в подадената въззивна жалба ответникът се позовава на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438 от 2022г„ но не ставало ясно в какъв правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да бъде отнесено, доколкото нито във въззивната жалба, нито в писменото становище в хода по същество не се оспорва от ответника начина и механизма па определяне па адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните /представител и представляван/, тоест Община В. не оспорва нито като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата от тях за 5 представлявания - в случая Община В.. Нямало довод за прекомерност и необоснованост на размера на възнаграждението дори и с подаденото възражение срещу Заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК и в самото заповедно производство от общината длъжник, поради което това възражение е и преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК и не може да бъде обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. Още повече ,че определеното адвокатско възнаграждение от АС П. било под половината от минимума,предвиден в цитираната наредба - 3 390 лева е ДДС.

Преклудирано било и възражението направено едва с писмената защита пред РС-В. и впоследствие с въззивната жалба възражение за нищожност на акта на Адвокатския съвет-гр.П. - решение, като противоречащ на чл.101 §2 от ДФЕС.Освен това позоваването на нищожност на акта било направено формално и без конкретни доводи.Това Решението на Адвокатският съвет не е обжалвано по предвидения за това ред- пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА. Решението на Адвокатския Съвет не е административен акт, който да подлежи на косвен съдебен контрол от съда.

Оспорва се и възражението за погасителна давност , като се излагат доводи относно началния момент , от който тече давността.

Жалбоподателят счита ,че дори да се приеме за правилно становището на Районен съд В., че когато договорът за процесуално представителство е до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото, давността пак не е изтекла.

Претендира разноски.