Определение № 180 от 10.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Благоевград, 10.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500113 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес гр. София, чрез пълномощника им адвокат З. Ц. против разпореждане № 3870/ 31.12.2024 г. по ч. гр. д. № 3364/ 2024 г. по описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против длъжника Я. Г. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.

Благоевград, ул. „***“ № 17, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, а именно: -сумата от 163, 06 лв.- неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 625777496 от 26.01.2022г., изм. с Допълнително споразумение № 068976773 от 01.06.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********;-сумата от 163, 06 лв. неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Приложение към Договор за мобилни услуги № 625777496 от 7 26.01.2022г., изм. с Допълнително споразумение № 068976818 от 01.06.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***; - сумата от 296, 15 лв. неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 625777549 от 26.01.2022г., изм. с Допълнително споразумение № 068976837 от 01.06.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***; сумата от 268, 39 лв. неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Приложение към Договор за мобилни услуги № 625777549 от 26.01.2022г. за мобилен номер **********; -сумата от 79,14 лв.- неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 626989300 от 20.10.2022г. за мобилен номер ***; -сумата от 64, 06 лв.- неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 627011863 от 25.10.2022г. за мобилен номер ***; - сумата от 87, 21 лв.- неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 626671756 от 15.08.2022г. за мобилен номер ***; - сумата от 40, 32 лв.неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 626320087 от 01.06.2022г. за мобилен номер ***;- сумата от 357, 18 лв.- неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 627011653 от 25.10.2022г. за мобилен номер и ***;сумата от 1048, 95 лв.- неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на длъжника по Договор за мобилни услуги № 625777795 от 26.01.2022г. за мобилен номер и 1

***.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Първостепенният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител относно договорна клауза в договор за доставка на мобилни услуги, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП, като в случая е налице предвидена неустойка извън обезщетителната си функция.

От съдържанието на представените договори и допълнително споразумение, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката.

Искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Тези изводи на РС - Благоевград са правилни.

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС - Благоевград, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Ето защо приложението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или 2 професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в правоотношенията си със заявителя има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил Марков, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към същия, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват.

В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко /в случая - три/ неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата. Освен това процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението /неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски/ вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от 3 контрагентите ще поеме.

Именно поради тези обстоятелства „Йеттел България“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.

Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения, разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице потребител, имат неравноправен характер.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.