Решение № 6167 от 20.08.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 20.08.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав

На осемнадесети юни година

2019 В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева секретар:

Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14847 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.

Образувано е по искова молба на Г.С.И. против З. „Л.И.“ АД, ***, по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.Х.И.– съпруга на ищеца, вследствие на ПТП, настъпило на 14.10.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 14.10.2013 год., до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 14.10.2013 г., около 08:00 ч., на главен път ПП 1-4 гр. София - гр. Варна, км. 199+500, в района на землището на с.Камбурово, общ-.Омуртаг, в посока София-Варна се движел л.а. марка „Форд Мондео” с ДК №******, собственост на Р.С.А.а и управляван от К.К.А.. В обратна посока се движел л.а. марка

„Опел Вектра” с ДК № ******, управляван от Г.С.И., в който пътувала М.Х.И.като пътничка. Преди разминаването на двата автомобила водачът А., навлязъл в насрещната лента за движение, а водачът И. нямал време за реакция и предприел спиране с цел избягване на удара. Водачът А. предприел действия по връщане на автомобила в своята лента и последвал удар между двете МПС в лентата за движение на л.а.“Опел Вектра“. В резултат на удара л.а. „Форд Мондео“ се завъртял и останал в насрещната лента за движение, а л.а. „Опел Вектра“ се завъртял и спрял извън пътя на банкета в канавката. Вследствие на ПТП починала съпругата на ищеца - М.Х.И., като пътничка във второто МПС.

Сочи, че Г.С.И. - съпруг на починалата М.Х.И., е бил в изключително близки отношения с нея и след нейната смърт дълго време не може да се възстанови от шока преживян в резултат на смъртта й. Към настоящия момент Г.С.И. все още преживява тежко загубата на съпругата си и не може да се възстанови от травмата.

Твърди, че с влязла в сила Присъда №19/03.09.2015г. по НОХД №78/2015г. на Търговищки окръжен съд К.К.А. е признат за виновен, като същата е потвърдена с Решение №212/21.12.2015г. по ВНОХД №356/2015г. на Варненски апелативен съд 1 с-в и Решение №73/11.04.2016г. по н.д.№224/2016г. на Върховен касационен съд 1 НО.

Заявява, че отговорността на виновния водач на лек автомобил марка „Опел” модел „Вектра” с per. № ****** - К.К.А., се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, полица № 22112002860958 със срок на валидност от 31.12.2012 г. до 30.12.2013г., издадена от З. „Л.И.” АД. По повод настъпилото ПТП в З. „Л.И.”АД е образувана щета №0000-1000- 01-16-7330/2016г., по която е определено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 56 000 лв., но не е изплатено до момента.

Ответникът З. „Л.И.“ АД, заявява, че признава частично иска до размера на сумата от 56 000 лева, като оспорва иска до пълния предявен размер като неоснователен. Потвърждава наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, възникнало въз основа на описаната по – горе застрахователна полица. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както от страна на ищеца като водач на МПС, участник в пътнотранспортното произшествие, така и от страна на починалата съпруга на ищеца, за която твърди да е била без поставен предпазен колан. По отношение поведението на ищеца Г.И. като водач се позовава на мотивите на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 78/2015 год. по описа на Търговищки окръжен съд, в които било прието, че водачът И. освен задължителното и позволено спиране за избягване на сблъсъка, бил предприел и действие по завиване на ляво, което законът не допускал.

Допълнително изтъква, че ищецът И. се е движил с превишена скорост, като за този участък от пътя скоростта била ограничена до 90 км/ч., а И. се движил със скорост от порядъка на 110 км./ч. Оспорва иска по размер като завишен и сочи, че от претендираната сума следва да се приспадне съпричиняването от страна на ищеца и от страна на починалата му съпруга.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. У.и адв. Ш.поддържат предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. Й.оспорва предявените искове, като поддържа доводите за съпричиняване.

Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото Удостоверение за наследници №131212 от 05.12.2013г., издадено от Община Варна, р-н Одесос, се установява, че ищецът Г.С.И. е съпруг и наследник по закон на М.Х.И., ЕГН **********, починала на 14.10.2013г. /л.12 от делото/

От приетия по делото преписи от Присъда № 19 от 03.09.2015 г. по НОХД №78/2015 г. на Търговищкият окръжен съд, НО, се установява, че К.К.А. е признат за виновен, за това че на 14.10.2013г. около 08:00ч. на главен път ПП I - 4 София-Варна км. 199+500 в района на землището на с. Камбурово общ.

Омуртаг, при управление на л.а. марка „Форд Мондео” per. № В ******нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, като това довело до навлизането му в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил смъртта на М.Х.И.и средни телесни повреди на Г.С.И. - трайно затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота и на С.В.И.- трайно затрудняване на движението на левия долен крайник - престъпление по чл.343 ал.ІІІ предл. второ, б. „б” вр. с чл.343, ал.4, във вр. с ал.1 във връзка с чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.1 от ЗДвП., поради което и на основание чл.343 ал.ІІІ пр. второ б.“б“ във вр с ал.4 ,във вр с ал.1 и във вр с чл.342, ал.1 НК във вр. с чл. 20 ал.1 от ЗДвП , във връзка с чл.36 и чл.54 от НК му е наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343 г от НК К.А. е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.

С решение № 212 от 21.12.2015г., постановено по внохд №

356/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, е потвърдена присъда № 19 от 03.09.2015г. по нохд № 78/2015г. на Търговищки окръжен съд.

По делото е прието и Решение № 73 от 11.04.2016г., постановено по нд № 224/2016г. по описа на ВКС, е потвърдено решение № 212 от 21.12.2015г., постановено по внохд № 356/2015г. по описа на Варненския апелативен съд. Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на присъдата по Присъда № 19 от 03.09.2015 г. по НОХД №78/2015 г. на Търговищкият окръжен съд, като същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинената смърт. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а-„Форд“ модел „Мондео ” с peг. № ******, К.А. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаната по – горе разпоредби на ЗДвП.

От приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, с вещи лица д-р Е.М., специалист по психология и В.Г. – доктор по психология, поясняват, че основен човешки инстинкт е този за самосъхранение.

Той съществува и се включва при екстремно възникнала опасност като реакцията е мигновенна, автоматична. Целенасоченото действие изисква осъзнаване, поставяне на цел, поведение, свързано с изпълнение на целта и обратна връзка от това поведение, т.е. времето, необходимо за целенасочено действие е многократно повече от това за инстинктивно рефлекторното такова. За краткото време от 1.1 сек. не може да се говори за осъзнато целенасочено действие. По скоро тук присъства инстинкт за самосъхранение, съчетан с изграден условен рефлекс от натрупани шофьорски умения. В приложените материали в настоящото дело и наказателното производство не намерихме данни за наличието на психично заболяване при Г.С. И., което да нарушава базисните му психични годности. Осв. формално е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, но реално не е имал време за това поради внезапно възникналата непосредствена заплаха за неговия живот и живота на околните, реализирана за краткото време от 1.1 секунди. За това време Осв. е действал рефлекторно, резултат от изградените автоматизирани умения за шофиране - натиснал е спирачките, и инстинктивно - опит да избегне удара с връхлитащото го насреща МПС. Експертите са приели още, че не се касае за съзнателен волеви акт, а за автоматизиран условен рефлекс на инстинкта за самосъхранение.

Съдът възприема приетото и оспорено от страните заключение на КСПхеП изготвено от д-р Е.М. и В.Г., като обективно и компетентно дадено.

По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р А.М..

Същата установява, че при огледа и аутопсията на М.И.№60/15.10.13 г. е установено: тежка съчетана гръдна и коремна травма със счупване на ребра двустранно - от III то до Х-то в дясно по предна мишнична линия и от III до V-то и VIII-X-to също по предна мишнична линия, контузия на белия дроб по предно- външната повърхност, разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване, разкъсвания на тънките черва- хирургично обработени, счупване на костите на лявата предмишница в китката, масивно кръвонасядане в дясна хълбочна област, разкъсно-контузна рана с напречни разкъсвания в лявата ингвинтална област, голям ретроперитонеален хематом двустранно, кръвонасядания на лявата ръка и по двете подколенници, разкъсно-контузна рана предно-вътрешно по лявата подбедрица, анемия на органите и кожата.Състояние след коремна операция. Експертизата приема, че при тези данни причина за смъртта на М.Х.И.е гореописаната съчетана травма с водеща закритата коремна травма с кръвоизливи в корема и ретроперитонеалното пространство и остра кръвозагуба. Описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при ПТП. Между причината за смъртта и получените увреждания от процесното ПТП съществува пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка. В аутопсионния протокол не са описани увреждания, които да индикират дали по време на ПТП пострадалата е била с или без правилно поставен предпазен колан. Уврежданията по И.са получени по механизма на притискане между твърди тъпи предмети и ако тялото не е изпаднало от автомобила при ПТП това е станало от части от интериора на лекия автомобил и мотивира, че за получаването им няма значение поставен или не предпазен колан.

В о.с.з. проведено на 17.04.2018г. вещото лице пояснява, че тези увреждания са получени по механизма на притискане между твърди тъпи предмети и ако тялото не е изпаднало от автомобила, значи твърдите предмети трябва да са само части от интериора. Механизмът на настъпване на травматичните увреждания е от самите травматични увреждания. Той няма нищо общо с механизма на ПТП-то. В конкретния случай дали е била с или без поставен предпазен колан няма никакво значение, защото всички травматични увреждания са свързани от притискане между твърди, тъпи предмети, а това са части от интериора на автомобила. Експертът сочи, че ако тялото не е изпаднало от автомобила и при това преобръщане и евентуално автомобила да го притисне към терена, остава варианта вътре в автомобила, ако е намерено тялото, да е от части на интериора.

От допуснатата и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. А.А. се установява, че на

14.10.2013 г. около 08:00 ч. по първокласен път ПП 1-4 в посока от гр. София към гр. Варна, в района на км. 199+500, в землището на с.Камбурово, общ-.Омуртаг, се е движил л.а. марка „Форд Мондео" с ДК № ******, управляван от К.К.А. със скорост около

Разпечатката съдържа 40 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ced4815-7877-459c-b1ef-18c230e6979d