Решение № 966 от 14.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Пловдив , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Ив. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330100298 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Еладот“ ООД, ЕИК 115860170, против „Е.- 2015“ ЕООД, ЕИК 203508479, с която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 5 184, 86 лв.- главница, представляваща възнаграждение по Договор за доставка на материали и извършване на строително- монтажни работи на обект: ********* „Е.“- с. П. за което е издадена фактура № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 11.01.2021г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между двете дружества е постигната договореност ищецът да достави материали и извърши строително- монтажни работи на обект- ********* „Е.“- с. П., стопанисван от ответното дружество.

Изтъква се, че всички дейности са били осъществени качествено, в срок и съобразно спецификациите на възложителя. За приемането на обекта без каквито и да било забележки бил съставен Протокол от дата ***** г. Изтъква се, че с факта на приемане на работата възниква корелативното задължение на възложителя- ответник, да заплати дължимото възнаграждение за 1 извършеното. Поддържа се, че това не е сторено въпреки многократните опити на ищеца, спорът да бъде уреден извънсъдебно. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен в своята цялост. Претендират се сторените разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Поддържа се, че между страните е възникнало правоотношение, както и че ищецът е осъществил възложената му дейност. Сочи се, че задължението към ищеца е заплатено на дата 15.01.2021г., за което се представя платежно нареждане. Моли се, исковата претенция да бъде отхвърлена. В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, проведено на 03.06.2021г. /л. 50- 51/ страните изрично заявяват, че задълженията, предмет на настоящия процес са изцяло погасени след завеждане на исковата молба и образуване на настоящото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от сключен между страните Договор за доставка на материали и извършване на строително- монтажни работи в обект на ответника, а именно: ******** „Е.“- с. П. От представения по делото протокол- ********* ( който е двустранно подписан от представители на възложителя и изпълнителя ) се установяват обемът и естеството на осъществената работа. Изяснява се и че ищецът, в качеството си на изпълнител, надлежно е осъществил и предал резултата от възложената му дейност, съответно ответникът е приел изпълнението без да релевира каквито и да било възражения. Предвид това, за ответното дружество е възникнало корелативното задължение да заплати дължимото възнаграждение на изпълнителя. В тази връзка, то следва да се акцентира върху факта, че в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция бяха представени доказателства / л. 32/, че ответникът е погасил в цялост процесното задължение в размер от 5 184, 86 лева. Последното обстоятелство се 2 потвърждава изрично и от страните в ОСЗ, проведено на 03.06.2021г. / л. 5051/. От една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер, и от друга води до необходимост от отхвърляне на ищцовата претенция, но поради осъщественото пълно изпълнение в хода на процеса ( ответникът е заплатил задължението по процесната фактура на 15.01.2021г., а исковата молба е депозирана на 11.01.2021г.).

Съдът счита за нужно да посочи, че във фигуриращото на л. 32 от делото платежно нареждане за сумата от 5 184, 86 лв. е посочено, че същото е от дата 15.01.2020г. Съдът приема, че се касае за допусната техническа грешка при изписване на датата, доколкото самият ответник, в подадения отговор на исковата молба потвърждава ,че плащането е осъществено на дата 15.01.2021г. С отговора на исковата молба е представено и още едно платежно нареждане за сумата от 1560 лв. / л. 30- 31/, с която се покриват сторени разноски. Тази сума обаче, има отношение към размера на дължимите разноски, които ще бъдат коментирани по –долу.

По отношение на разноските:

След погашение на задължението по процесните фактури, спорът между страните се концентрира върху отговорността за сторените разноски.

Макар и задължението да е изцяло заплатено от ответника, то както вече бе посочено, това действие е извършено след завеждане на исковата молба в съда и образуване на настоящото производство. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът би могъл да бъде освободен от задължението да заплати сторените от ищеца разноски, само ако с поведението си не е станал причина за иницииране на исковия процес. В случая, към датата на подаване на исковата молба в съда /11.01.21г./, ответникът не е изпълнил задължението си по договора за изработка и не е заплатил дължимото възнаграждение на изпълнителя. Същото е заплатено на по- късен етап в хода на процеса / на 15.01.2021г./. Предвид това, то се налага категоричното заключение, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване на исковото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да понесе отговорността за разноските.

В рамките на настоящото производство, ищецът представя 3 доказателства за договорени и реално заплатени разноски в общ размер от 3 212, 60 лв. (сторени разноски в рамките на исковия процес, производството по обезпечение на бъдещ иск и сторени разноски пред ЧСИ във връзка с допуснатото обезпечение ). От тази сума, дължими в пълен размер са сумата от 207, 40 лв. ( държавна такса за образуване на исковото производство ), 40 лв. ( държавна такса за производството по обезпечение на бъдещ иск ) и 745, 20 лв. ( разноски, сторени пред ЧСИ ).

От страна на ответника, своевременно е релевирано възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар на ищеца в рамките на исковото производство и производството по обезпечение на бъдещ иск. Съдът счита възражението за основателно.

Досежно исковия процес, то делото не разкрива висока степен на правна и фактическа сложност, която би обусловила договаряне на адвокатски хонорар в размер от 1320 лв. с ДДС. Производството приключи в едно съдебно заседание, като не е събран доказателствен материал в завишен обем.

Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът следва да бъде редуциран до сума в размер от 650 лв.

Досежно производството по обезпечение на бъдещ иск, договореният адвокатски хонорар също следва да бъде редуциран, доколкото отново не е налице висока степен на правна и фактическа сложност на делото. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 7. вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът следва да бъде редуциран до сума в размер от 450 лв.

Предвид гореизложеното, общо дължимата от ответника на ищеца сума за разноски възлиза на 2092, 60 лв. От тази сума, ответникът е заплатил на ищеца 1560 лв. с платежно нареждане от 20.01.2021г. / л. 30/. Предвид това, оставащата за заплащане сума възлиза на 532, 60 лв., като именно тези стойност следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По отношение на ответника: доколкото искът се отхвърля, но поради осъществено погашение на задължението след образуване на исковото 4 производство, то разноски не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еладот“ ООД, ЕИК 115860170 срещу „Е.2015“ ЕООД, ЕИК 203508479 иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 5 184, 86 лв.- главница, представляваща възнаграждение по Договор за доставка на материали и извършване на строително- монтажни работи на обект: ********** „Е.“- с. П., за което е издадена фактура № ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 11.01.2021г./ до окончателното й изплащане, поради осъществено цялостно погашение на задължението от ответника след подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА „Ели.- 2015“ ЕООД, ЕИК 203508479 да заплати на „Еладот“ ООД, ЕИК 115860170 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 532, 60 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в рамките на исковото производство и производството по ч.гр.д. № 16478/ 20г., по описа на РСПловдив, III- ти гр. с-в, касаещо обезпечение на бъдещ иск.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5