Решение № 324 от 06.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Стара Загора, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д.С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103623 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2025г. при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да му предостави заемни средства в размер на 4250,90 лева, от които размер на кредита - 3 950 лева и размер на застрахователна премия от 300,90 лева.

Съгласно приложение №1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема е в размер на 48.42 %, а годишният процент на разходите е 63.21 %. Уговорен е срок на кредита от 8 месеца.

В процесния Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2025 година е уговорено, че с усвояване на кредита, ищецът дължи застрахователна премия по Групов застрахователен договор в общ размер от 300,90 лева за покриване на застрахователни рискове. След включване на общата застрахователна премия към главницата по заема, обшият размер на кредита става 4 250.90 лева и съответно върху тази сума се дължи възнаградителната лихва от 48.42 %, а не както е предвидено в договора, върху главницата от 3 950 лева.

Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 и чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал освен лихва по кредита, така и такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които е следвало да бъдат калкулирани при изчисленото на годишния процент на разходи, но не са.

1

Поради този факт ответникът не е посочил правилния годишен процент на разходи и е нямал право да посочи и формира ГПР в размер на 63.21 %, което от своя страна е нарушение на разпоредба на чл.11 от ЗПК и води след себе си именно до последиците предвидени в чл. 22 от ЗПК. Това е така, защото с оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит, става ясно, че не е отпуснат кредит в размер на 4 250,90 лева, а е предоставена сума в размер на 3 950 лева. Разликата от 300,90 лева се състои от начислени и преведени на застрахователя застрахователни премии по Групов застрахователен договор за покриване на застрахователни рискове. Тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. В тази връзка тя може да се претендира въз основа на договора за кредит, доколкото е начислена съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължи. Следователно претенцията за главница за сумата над 3950 лева в принципен план е неоснователна, доколкото с процесния договор за кредит също така не е уговаряна и главница в по-висок от посочения размер. Именно с оглед на горните съображения въпросната сума от 3 950 лева следва да се вземе за релевантна при изчисляването на ГПР и ГЛП по договора, а не сумата от 4250,90 лева, тъй като в противен случай ефективната възнаградителна лихва, която се заплаща от кредитополучателя е в значително по-голям размер от действително дължимия.

В подкрепа на изложеното за неправилно посочен размер на годишен процента на разходите по процесния договор ищецът предлага следните изчисления от ГПР калкулатори, съгласно които при главница в размер на 3950 лева, със срок на кредита от 8 месеца и лихва в размер на 48.42 %, ГПР е в размер на 97.800 % - осезаемо повече от обявените в договора стойности. Ако не се приемат доводите му, че главницата по договора е в размер именно на 3950 лева, а се приеме, че последната е в размер на 4250,90 лева, то при срок на кредита от 8 месеца и лихва в размер на 48.42 %, ГПР следва да бъде в размер на 94.987 % или иначе казано, годишният процент на разходите отново не съответства на цитирания в договора размер от 63.21 %, което е в противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че ако тази застраховка бъде включена в ГПР, то последният ще надхвърли допустимия законов размер, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, като излага подробни правни аргументи и се позовава на практика на СЕС и съдилища в РБългария.

На самостоятелно основание счита, че приложената възнаградителна лихва, в размер на 48.42 % по Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл.9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се 2 съобразят всички относими обстоятелства.

Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай задълженията по договорите за кредит са необезпечени, но договорената лихва по процесния договор надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което прави клаузата, уговаряща размера й - нищожна. В тази насока цитира съдебна практика.

На следващо място сочи, че в чл.12 от Общите условия се предвижда, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. В актуалния официален уеб сайт на ответника credissimo.bg била извършена проверка в профила на ищеца и е установено, че към всяка от ежемесечните 8 броя вноски по Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2025 година е начислена допълнителна сума под графа „гарант“, които суми общо в размер на 2316,83 лева и тази сума е събирана от ищеца без да е упомената където и да е в Договора за кредит, респективно погасителния план към Договора, т.е. абсолютно незаконосъобразно.

Заявява, че не е ясно дали има подписван допълнителен Договор за поръчителство или тези суми са някакъв друг допълнителен разход привидно „маскиран“ като такса гарант.

Процесиите суми под графа „гарант“ не са включени в ГПР, като обаче реално следва да присъстват в него и тогава процентът на ГПР би бил още по - висок, а Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2025 година - недействителен при още по - явна нищожност.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2025 година, сключен между „Кредисимо“ ЕАД София и *** е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №***/03.04.2025г. Заявява, че по силата на процесния Договор е отпуснал кредит в размер на 4250,90лв. Относно размерът на усвоената главница отбелязва следното: Главницата по кредита възлиза на 4250,90лв., от които 3950лв. са 3 усвоени изцяло от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 300,90лв. е заплатена от ответника директно по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 300,90лв. кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на стока/услуга (в случая застраховката), като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лице-доставчик на стоката/услугата (застраховател).

Кредитополучателят е застраховано лице съгласно Декларация-съгласие за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот", съгласно групов договор №*** и Застрахователен сертификат №***/03.04.2025г. Кредитът е сключен за срок от 8 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 48,42% и ГПР в размер на 63,21%. Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 5070,53лв.

Заявява, че към дата на подаване на настоящият отговор на искова молба е налице непогА.о вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит №***/03.04.2025г., с оглед което за ответника е налице правен интерес от предявяване на насрещен иск на основание чл.211 ГПК.

По отношение на твърдението, че процесния Договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК взема становище, че подобни твърдения не могат да бъдат споделени, доколкото видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ.

ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към Договора Общи условия.

Предвид изложеното счита, че Договора има необходимото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. С оглед горепосоченото счита, че не са налице нарушения на законовите разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор.

Оспорва твърдението, че процесния Договор не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗПК, като заявява възнаграждение за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображения не е включен като разход по кредита.

Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено 4 като разход по смисъла на чл.19 ЗПК. Заявява, че единствения разход по смисъла на чл.19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния.

„Кредисимо“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай, че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.