Решение № 275 от 06.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

В. М. Станиславова при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602371 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С присъда от 25.03.2021 г., постановена по НЧХД № 11921 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 135 – ти състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия С.В.И. за невиновен в това, че на 23.06.2019 г., за времето около 16:30 – 16:45 часа, в гр. София, в съучастие, като съизвършител, с В.П. В., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, дървен стол и дървени дъски, в областта на тялото и главата, е причинил на Й. И.И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата първоинстанционният съд е признал подсъдимия В.П. В. за невиновен в това, че на 23.06.2019 г., за времето около 16:30 – 16:45 часа, в гр. София, в съучастие, като съизвършител, със С.В.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, дървен стол, дървена тояга, железен прът и дървени дъски, в областта на тялото и главата, е причинил на Й. И.И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК първоинстанционният съд е осъдил частния тъжител Й. И.И. да заплати на подсъдимия С.В.И. направените пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 (деветстотин) лева.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК първоинстанционният съд е осъдил частния тъжител Й. И.И. да заплати на подсъдимия В.П. В. направените пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Частният тъжител е обжалвал присъдата в нейната цялост като неправилна и незаконосъобразна. В жалба от 05.04.2021 г. и допълнение към нея от 05.05.2021 г. навежда доводи за необоснованост на съдебния акт. Поддържа наличие на допуснати съществени 1 нарушения на процесуалните правила, включително превратен анализ на изслушаните гласни доказателства по делото, в т. ч. показанията на свидетелите И. И.а, П. В.а и Р.Я..

Изразява несъгласие с извода на СРС относно приложимост на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 от НК към процесната хипотеза. В заключение твърди, че от събраната доказателствена съвкупност по безспорен начин се установяват обективната и субективната страна на повдигнатите обвинения, поради което моли за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимите за виновни. Оспорва първоинстанционния акт и в частта относно разноските, като излага аргументи за прекомерност на претендираните и присъдени в полза на подсъдимите адвокатски възнаграждения.

С въззивната жалба и допълнението не се правят искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

Настоящият състав на Софийски градски съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и експерти, както и събирането на други допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частния тъжител - адв. АС. М., поддържа жалбата и исканията, поместени в нея. Акцентира върху наличието на данни за претърпени от тъжителя телесни повреди, като отрича възможността същите да са причинени от подсъдимите при условията на неизбежна отбрана. Поддържа възражението си за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият С.В.И. се явява лично, представляван от адв. Р. Д.. На етап съдебни прения защитата поддържа, че по делото липсват доказателства, които да установяват авторството на деянието, за което е повдигнато обвинение, причинно – следствената връзка между процесното деяние и уврежданията, механизма на тяхното причиняване, както и наличие на предметите, с които тъжителят твърди да са му били нанасяни удари, на мястото на инцидента. Счита че правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на свидетеля Р.Я., доколкото същите са вътрешно противоречиви и изолирани от останалия доказателствен материал. Намира обжалваната присъда за правилна и обоснована, поради което моли за нейното потвърждаване. Твърди недопустимост на направеното от повереника на ЧТ възражение за прекомерност на присъденото от СРС адвокатско възнаграждение.

Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият В.П. В. се явява лично, представляван от адв. СВ. СТ.. На етап съдебни прения защитата излага аргументи за неоснователност на жалбата и правилност на първоинстанционната присъда, поради което моли последната да бъде потвърдена. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

В предоставената им последна дума подсъдимите молят за потвърждаване на присъдата на СРС.

Софийският градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.В.И. е роден на ******* г. в гр. София, българин, женен, неосъждан, със средно образование, живущ в гр. София, кв. *******, с ЕГН **********.

Подсъдимият В.П. В. е роден на ******* г. в с. Чичил, общ. Кула, обл. Видин, българин, женен, неосъждан, с полувисше образование, живущ в гр. Видин, ул. „******* с ЕГН **********.

Подсъдимият С.И. и неговото семейство живеели заедно с частния тъжител Й.И. в наследствена къща в гр. София, ж. к. *******.

На първия етаж от къщата живеели подсъдимият С.И., неговата съпруга И. И.а и техните две малолетни деца, а на втория стаж – тъжителят Й.И..

2

На 23.06.2019 г. С.И. и съпругата му И. И.а били посетени от родителите на последната – подсъдимият В. В. и П. В.а. Тъй като денят бил почивен /неделя/, семейството решило да си организира барбекю на верандата, прилежаща към първия етаж.

Междувременно С.И. забелязал, че алеята пред къщата е обрасла с трева и слязъл, за да я почисти. За да му помогне, към него се присъединила П. В.а, която слязла на алеята и започнала да скубе трева. Действията им били забелязани от частния тъжител, който бил на своята тераса на втория етаж. ЧТ направил забележка на С.И. и св. В.а. Макар да реагирал словесно на думите на ЧТ, подсъдимият И. преустановил плевенето и се качил на верандата.

Последният се заел с подготовка на барбекюто, като в момент, в който държал в ръце тенджера с месо, разгневен в хола на първия стаж нахлул ЧТ. Той се насочил директно към верандата, като в гръб хванал С.И. за врата и започнал да го души. Забелязвайки действията на ЧТ, вторият подсъдим – В. В., веднага се притекъл на помощ на своя зет и започнал да дърпа ЧТ. Опит да помогне на своя съпруг направила и св. И. И.а, която също се намесила във възникналата суматоха, дърпайки Й.И.. ЧТ успял да изблъска св. И.а от себе си и тя паднала от верандата долу на алеята, повличайки със себе си част от градинската мебел.

Й.И. продължил да души своя племенник, а В. не спирал да го дърпа и да опитва да освободи С.И. от ръцете му. При спречкването ЧТ ритнал подсъдимия В., вследствие на което той също паднал от верандата, намираща се на височина не по – малко от 60 см от алеята. В този момент покрай къщата минавал св. Г.А., който забелязал как ЧТ бутнал В. на алеята, като последният бил облян в кръв. Виждайки до портата на къщата едно от децата на С.И., св. А. взел последното и го завел в съседната къща. Същевременно Й.И. продължил да държи С.И. за врата. В резултат на съпротивлението на последния, двамата мъже също паднали на алеята, завличайки и част от намиращата се на верандата градинска мебел.

Очевидец на събитието станала и съседката св. В. Г.. Същата чула писъци от къщата на съседите и излязла да провери какво се случва. Заставайки пред къщата на И.и, Г. видяла как ЧТ бута В. и С.И. на алеята. През цялото време И. И.а, силно притеснена, викала за помощ. Около къщата на И.и се събрали множество лица, които сигнализирали за случилото се на телефон 112. На място пристигнали полицейски патрул и екип на ЦСМП. Прегледани били св. И.а и нейният баща – подсъдимият В., а ЧТ бил задържан и откаран в 06 РУ – СДВР. В резултат на спречкването В. В., И. И.а и ЧТ претърпели различни наранявания, за които се снабдили със съдебно – медицински удостоверения, надлежно приложени по делото.

Във връзка с процесния инцидент И. И.а инициирала производство по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. На 10.07.2019 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 36067/2019 г. по описа на СРС, ГО, 84 с – в, с която Й.И. бил задължен, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. И.а, С.И. и малолетния им син – К. И.; както и на основание чл. 5, ал. 1, т.

3, предл. 1 от ЗЗДН да не доближава изброените лица на разстояние по–малко от 100 метра, а на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗЗДН да не доближава жилището, което последните обитават на разстояние по – малко от 0,5 метра.

С оглед същия инцидент по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК било образувано и досъдебно производство за това, че около 18:00 часа на 23.06.2019 г. в гр. София, ж. к.

*******, в двор на къща, е нанесен побой на В.П. В., в областта на тялото, като му е счупено шесто ребро, с което му е причинена лека телесна повреда, и деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвена в хода на първоинстанционното производство, се установява, че според данните от медицинската документация ЧТ Й.И. е получил различни травматични увреждания, вкл. контузия с кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на лявата теменно – тилна област на главата, лентовидно охлузване по задната повърхност на лявата ушна мида в основата , петнисто кръвонасядане на ограничена площ в лявата задушна област и др. /подробно описани на л. 116 от първоинстанционното дело/. Констатираните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с неголяма травмираща площ. Отбелязано е, че същите 3 не могат да се причинят едномоментно, а са получени вследствие отделни травматични въздействия. Уврежданията биха могли да бъдат причинени чрез удари с или върху твърди тъпи предмети, а охлузванията са в резултат от допирателно действие на твърди тъпи предмет с неравна контактна площ.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена, подобно на СРС, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и способи на доказване, а именно: показанията на свидетелите Г.А., В. Г., П. В.а, И. И.а и Р.Я. /частично/, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – съдебно – медицинско удостоверение № 468/2019 г., 2 бр. епикризи, съдебно – медицинско – удостоверение № 458/2019 г. и експертно решение на ТЕЛК за В. В., съдебно – медицинско удостоверение № 459/2019 г. и допълнение към него относно И. И.а, 2 бр. психологични оценки, заповед за незабавна защита по гр. д. № 36067/2019 г. по описа на СРС, ГО, 84 с – в, справки за съдимост; способите за доказване – заключението на изготвените по делото СМЕ по писмени данни.

За да постанови атакуваната присъда, Софийски районен съд е провел прецизно съдебно следствие. Настоящият съдебен състав констатира, че контролираният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните да реализират правата им да правят относими доказателствени искания. Първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения и логически несъответствия при анализа на доказателствата по делото. Вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от състава на СГС. Въззивният съдебен състав констатира, че е налице изчерпателност в обсъждането на доказателствените източници от страна на контролирания съд, в рамките на което последният е обсъдил и противоречията между някои от тях и е изложил конкретни и мотивирани доводи относно това кои доказателства кредитира. Като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първоинстанционния съд, настоящият състав счете за безпредметно същият да бъде преповтарян. В тази връзка следва да се отбележи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват.