Решение № 1959 от 01.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1959 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100507915 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на третото лице-помагач на страната на ответника „Трейс Груп Холд“ АД срещу решение № 3876 от 04.03.2024 г., постановено по гр. дело № 5932/2023 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, с която е уважен предявеният от Столична община обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата от 655,84 лв., представляваща регресно вземане вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. в гр. София, за сумата от 196,80 лв., мораторна лихва за периода 22.04.2019 г. – 22.04.2022 г. върху регресното вземане, законна лихва върху сумата от 655,84 лв. за периода от 16.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и за сумата от 565 лв., съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение по иска, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична община, при условие, че Столична община плати посочените суми в полза на ЗК „Лев Инс“ АД.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с твърдения, че от приетите по делото доказателства не се установявало неизпълнение на договора за поддръжка на процесния 1 пътен участък, тъй като ПТП е настъпило при изграждане на кръгово кръстовище на посочената улица, което не е било възложено като работа на ответника по обратния иск.

Въззивникът счита, че доколкото общината е приела изпълнението на възложената работа, то правото й впоследствие да претендира вреди от некачествено изпълнение се е преклудирало. Намира, че не дължи лихва за забава предвид липсата на покана за плащане и на изтекла тригодишна погасителна давност. Счита за недопустимо присъждането в негова тежест на направените разноски от ищеца, за които е била осъдена ответната страна, тъй като с действията си подпомагащата страна не е причинила тези разходи. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения обратен иск в цялост.

Въззиваемият Столична община подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от третото лице-помагач част е правилно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

Предявеният срещу въззивника обратен иск е с правно основание чл. 79, вр. с чл. 82 ЗЗД при твърдения, че участъкът от пътя, на който е настъпило процесното ПТП, за обезщетяване на вредите от които са предявени главните искове на ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична община, е бил възложен за абонаментна поддръжка от Столична община на „Трейс Груп Холд“ АД, като поради неизпълнение на договорните задължения на последния общината би претърпяла вреди, в случай че бъде осъдена да заплати на ищеца по главните искове търсените обезщетения.

В тежест на ищеца по обратния иск с посоченото правно основание е да докаже наличие на облигационно отношение с ответника, по което последният е бил длъжен да осъществява поддръжка на състоянието на конкретния пътен участък, като в причинна връзка с неизпълнението на това задължение са настъпили предвидими вреди за ищеца в претендирания размер. В настоящия случай настъпването на вредите в тежест на ищеца по обратния иск Столична община е установено със сила на пресъдено нещо между страните – първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична община положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 655,84 лв., главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 00002261-18-206404 за настъпило на 08.08.2018 г. в кв. „Драгалевци“, на ул. „Папрат“ преди ул.

2

„Хмел“ ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2022 г. до окончателното плащане, за сумата от 196,80 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 22.04.2019 г. – 22.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 68716/2022 г. по описа на СРС, 42 състав, като ищецът по обратния иск Столична община е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 590 лв., разноски за исковото производство, както и сумата от 25 лв., разноски за заповедното производство. Ответникът по обратния иск „Трейс Груп Холд“ АД е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника по главния иск Столична община, поради което на основание чл. 223 ГПК е налице сила на пресъдено нещо в отношенията между подпомагащата страна и ЗК „Лев Инс“ АД относно възникналите в полза на застрахователя срещу Столична община регресни вземания, респ. мотивите на решението в необжалваната част са задължителни за третото лице-помагач в отношенията му с ищеца по обратния иск.

С оглед на изложеното, между страните по обратния иск несъмнено се установяват настъпили в тежест на ищеца Столична община имуществени вреди в посочените размери, представляващи регресни вземания, които общината следва да възстанови в полза на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ за настъпили щети по застрахован автомобил вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, на ул. „Папрат“ преди ул. „Хмел“. Предвид възраженията на въззивника (включително наведени в срока по чл. 131 ГПК), спорно между страните остава обстоятелството налице ли е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника по обратния иск във връзка със съществувалите между страните облигационни правоотношения по абонаментна поддръжка на общинските пътища.

По делото е представен договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., съобразно който Столична община е възложила на „Трейс Груп Холд“ АД да извършва на определена част от територията на общината (зона I, включваща райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица) дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като част от задълженията на изпълнителя са и дейностите по ремонт на отделни разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане и др., както и отстраняване на отделни деформации – вълни, коловози и други неравности (чл. 2, ал. 2, т. 2 от договора). Улица „Папрат“ се намира в район „Витоша“, поради което по принцип попада в обхвата на поддържаната от третото лице-помагач пътна мрежа, видно и от приетите протоколи за месечни инспекции и констативни протоколи, от които се установява, че въззивникът е извършвал обслужване и инспекции по тази улица с оглед съответствието й със заложените технически параметри.

По делото се установява, че процесният инцидент е възникнал на конкретен участък от улица „Папрат“, на който са били извършвани ремонтни дейности – изграждане на ново кръгово кръстовище. Между страните не се спори, а и от приетите доказателства несъмнено се установява (включително в мотивите на влязлото в сила първоинстанционно решение по главните искове, които имат задължителна сила в отношенията между страните по обратния 3 иск – арг. чл. 223, ал. 2 ГПК), че увреденият автомобил се е движил по улица „Папрат“ в посока към ул. „Хмел“ и е попаднал в ремонтиран участък от пътя, в който се е изграждало кръгово кръстовище, а пътят е бил посипан с чакъл, пясък и павета. В тази връзка ответникът по обратния иск изрично е навел възражение, че не отговаря за настъпилите щети, тъй като ремонтът на този пътен участък не му е бил възложен и следователно не е налице неизпълнение на договорните му задължения.

Към отговора на обратния иск е приложено допълнително споразумение от 03.08.2018 г. към договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., прието като доказателство по делото, съгласно което възложителят предвижда извършване на основен ремонт по определени пътни участъци, които се изключват от обхвата на текущата поддръжка по сключения договор с „Трейс Груп Холд“ АД. Видно от съдържанието на чл. 1 от споразумението, задълженията на изпълнителя по поддръжка на пътя се прекратяват по отношение и на ул. „Папрат“ в участъка на новото кръгово кръстовище с ул. „Захари Зограф“ (л. 118 от делото на СРС), като пропорционално се намалява и дължимото на изпълнителя месечно възнаграждение съобразно изключените улици от предметния обхват на договора. Допълнителното споразумение е подписано от страните по договора Столична община и „Трейс Груп Холд“ АД и е влязло в сила, считано от 16.07.2018 г.

С оглед на изложеното, по делото се установява, че към датата на ПТП – 08.08.2018 г., ответникът по обратния иск не е имал договорно задължение да извършва текущо поддържане на пътната настилка в процесния пътен участък. Видно от разположението на улиците „Хмел“, „Папрат“ и „Захари Зограф“ в кв. „Драгалевци“ в гр. София, изключеното от предметния обхват на договора кръгово кръстовище на ул. „Папрат“ и ул. „Захари Зограф“ е същото, на което е настъпило процесното застрахователно събитие – улица „Захари Зограф“ се намира непосредствено преди улица „Хмел“, към която се е движил увреденият автомобил, преди да премине през ремонтирано кръгово кръстовище с посипани пясък, чакъл и павета. Следователно, не е налице неизпълнение на договорните задължения на ответника, тъй като считано от 16.07.2018 г. той не е отговарял за текущите ремонти и поддръжка на този участък от общинския път. Ето защо, макар и ищецът по обратния иск да е претърпял имуществена вреда (след изплащане на застрахователя на сумите, на които е осъден), тя не е настъпила в причинна връзка с договорното неизпълнение на ответника по обратния иск, поради което не е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на това лице за обезщетяване на вредите.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният обратен иск е неоснователен. Предвид различните правни и фактически изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено, а предявените обратни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът има право на направените в двете съдебни инстанции разноски за защита по предявения срещу него обратен иск в размер на 125 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство (в първоинстанционото 4 производство ответникът по обратния иск не е направил искане за разноски, нито е представил доказателства такива да са били направени).

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3876 от 04.03.2024 г., постановено по гр. дело № 5932/2023 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, с която по предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, срещу „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, ЕИК 123682269, обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД „Трейс Груп Холд“ АД е осъдено да заплати на Столична община сумата от 655,84 лв., представляваща регресно вземане вследствие на ПТП, настъпило на 08.08.2018 г. в гр. София, сумата от 196,80 лв., мораторна лихва за периода 22.04.2019 г. – 22.04.2022 г. върху регресното вземане, законна лихва върху сумата от 655,84 лв. за периода от 16.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 565 лв., съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение по иска, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Столична община, при условие, че Столична община плати посочените суми в полза на ЗК „Лев Инс“ АД, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., разноски по обратния иск, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: