Определение № 460 от 12.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. София, 12.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002901850 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени от двете страни в производството, чрез процесуални представители, касационни жалби срещу Решение № 180 от 08.05.2024 г. по в. т. д. № 109/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 153 от 15.12.2023 г. по т. д. № 97/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, като краен резултат ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р. и К. И. Ш. още по 21 000 лв. на всеки от тях, представляваща разликата над 77 000 лв. до 98 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Иван А.ов Р., настъпила при ПТП, реализирано на 01.02.2022г.; на М. Д. Б. - още 49 000 лв., представляваща разликата над 77 000 лв. до 126 000 лв., както и сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, претърпени при същото ПТП от 01.02.2022 г.

Присъдена е и законна лихва върху общия размер на присъдените обезщетения, считано от 18.03.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи – Д. И. С. и З.

Г. Г..

Касаторът ЗАД „Армеец“ АД, ответник в производството, въззивното решение в неговите осъдителни части. обжалва

Касаторите М. И. Р., А. И. Р., К. М. Д., К. И. Ш. и М. Д. Б., ищци в 1 производството, обжалват въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с които предявените от тях искове по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Иван А.ов Р. са отхвърлени за разликите над по 98 000 лв. за първите четирима и за над 126 000 лв. за последната ищца до пълно предявените размери от по 200 000 лв. за всеки от тях.

В касационната жалба на ЗАД „Армеец“ АД се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове изцяло, евентуално – намаляване на присъдените обезщетения. По изложени в касационната жалба съображения касаторът възразява срещу: - размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, който намира за завишен; - приетия нисък процент на съпричиняване от страна на пострадалия, както и срещу извода за доказаност противоправното поведение на делинквента.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор формулира следните въпроси:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ?“;

2. „Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия ?“;

3. „Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. II от ППВС № 4/1968 г. практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане ?“;

4. „Следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по 2 делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо ?“;

5. „Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон ?“;

6. „При предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.300 ГПК, в случай, че представената влязла в сила присъда е постановена при осъществено в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно при съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти, съобразно чл.371, т.2 НПК ?“;

7. „Направеното в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно изразено съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти, представлява ли признание по смисъла на чл.434, ал.1 КЗ ?“;

8. „Специална ли се явява нормата на чл.434, ал.1, пр.2 КЗ спрямо разпоредбата на чл.300 ГПК, когато влязлата в сила присъда срещу делинквента е постановена при осъществено в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно при съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти ?“;

9. „Приложима ли е разпоредбата на чл.300 ГПК в случаите на предявен пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ?“

По въпроси № 1 до № 5 включително, се сочи наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с аргумента, че изводите на въззивната инстанция противоречат на задължителните разрешения, дадени с ППВС № 3

4/1968 г. по приложението на чл.52 ЗЗД. По въпроси № 6 до № 9 допускането на касационното обжалване е обосновано с хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довода, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В подадената от М. И. Р., А. И. Р., К. М. Д., К. И. Ш. и М. Д. Б. касационна жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите възразяват срещу размера на определените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, който намират за несправедлив. Изразяват несъгласие с отказа на съда да допусне съдебно-психиатрична експертиза.

Позовават се на допуснати процесуални нарушения, довели до необоснованост на извода за основателност и доказаност на възражението за съпричиняване. Претендират присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване тези касатори обосновават с наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, релевантни към сочените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото ?“;

2. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий ?“;

3. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (занижено) с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост ?“;

4

4. „Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението неимуществени вреди в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип ?“;

5. „Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл.52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?“;

6. „Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва ?“;

7. „Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 33Д ? Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната която го е въвела ?“;

8. „Длъжен ли е съдът, при приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение, да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона ?“;

9. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните ?“;

10. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението ?“;

11.„Допустимо ли е изслушване на комплексна психолого-психиатрична експертиза, ако окръжният съд, а впоследствие и въззивният съд, е отказал да го допусне при условията на чл.159, ал.2 ГПК, а впоследствие е счел събраните писмени и гласни доказателства за недостатъчни за установяване на 5 твърденията на страната ?“

Допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е обоснован с посочване на задължителна и казуална практика на ВС и ВКС, съответно цитирана по всеки от въпросите, като по въпроси № 5, № 6 и № 11 се твърди, че е налице и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснован с довода, че отговорът на същите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е аргументирано с довода, че същият е очевидно неправилен, по изложени в касационната жалба съображение и с оглед цитирана съдебна практика по сходни казуси.

Всяка страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, представя отговор, с който изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената от насрещната страна касационна жалба.

Третите лица-помагачи – Д. И. С. и З. Г. Г., в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представят отговори по подадените касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното:

Касационната жалба на ЗАД „Армеец“ АД в частта, с която се обжалва въззивното решение в потвърдителната част на присъденото от първоинстанционния съд на М. Д. Б. обезщетение от 3000 лв. за неимуществени вреди от травматични увреждания, претърпени при същото ПТП от 01.02.2022 г., се преценява като процесуално недопустима. Цената на иска от 5 000 лв. не надхвърля законодателно определения праг от 5 000 лева на необжалваемост на въззивните решения, предвиден в разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Следователно, касационното производство в посочената част е недопустимо, поради което касационната жалба срещу обжалваното решение на Софийски апелативен съд в частта на присъденото на ищцата Б. обезщетение за неимуществени вреди от получените от ПТП травматични увреждания следва да се остави без разглеждане.