Решение № 784 от 10.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. П., 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20225220103971 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „К. Ч.“ № 30, ет. 2, ап. 3, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността гр. С., ж. к. „М. л.", бл.

112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул „Д. Н.“ №28, ет. 2, ап. 40, представлявано от П. Б. Д., с която се иска от съда да постанови решение, с което да провъзгласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №4482002, сключен между ищцата и ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с „И. А. М.“ АД договор за паричен заем №4482002 за сумата от 800.00 лв., който е следвало да бъде обезпечен съгласно чл. 4 от договора с гарант – две физически лица поръчители, отговарящи на конкретни посочени в договора условия, или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. На датата на сключването на договора с „И. А. М.“ АД, между ищцата и ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД бил сключен и договор за предоставяне на гаранция №448002, по силата на който „Ф. Б.“ ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „И. А.

М.“ АД задълженията на кредитополучателя като изплати задълженията му, а той от своя страна следвало да заплати възнаграждение, платимо разсрочено заедно с месечните погасителни вноски по договора за кредит.

Посочва, че сключеният между ищцата и „И. А. М.“ АД договор за паричен заем има характеристиките и съдържанието на договор за потребителски кредит, поради което приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, 1 то действието на поръчителството било предпоставено от валидно съществуване на главното правоотношение. В тази връзка наличието на основание за предоставяне на поръчителство от ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, поради което двете правоотношения следвало да се разгледат съвместно, съобразявайки и обстоятелството, че кредитодателят „И. А. М.“ АД е едноличен собственик на капитала на ответното дружество.

Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречие със закона, тъй като поставя непосилно за кредитополучателя изискване за предоставяне на обезпечение и така на практика го задължава да сключи договор за поръчителство с „Ф. Б.“ ЕООД, което било свързано лице с „И. А. М.“ АД. На следващо място се посочва, че дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, въпреки, че било известно на кредитора към датата на сключване на договора за паричен заем и е следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР, същото не било включено в размера на ГПР, с което се заобикаляли разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за паричен заем бил нищожен.

Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен и поради начална липса на основание, тъй като на практика не предоставял услуга на потребителя. В чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство било уговорено, че ако поръчителят погаси задължението на кредитополучателя, има право на регресен иск против него, т.е. срещу възнаграждението, което кредитополучателят заплаща на поръчителя, на практика не получава никаква услуга.

Твърди се нищожност на договора за поръчителство и поради накърняване на добрите нрави – тъй като кредитодателят и поръчителят са свързани лица и поради високия размер на възнаграждението, дължимо на поръчителя.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от пълномощника на ищцата – адвокат Д. М. от САК, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът чрез пълномощника си – юрисконсулт М.

К. депозира отговор на исковата молба.

Намира исковата молба за недопустима, тъй като ищцата разполага с възможността да предяви осъдителен иск за връщане на даденото без основание, поради което няма правен интерес от предявяване на установителен иск. По същество оспорва иска за нищожност на договора за поръчителство като неоснователен. Твърди, че основният му предмет на дейност е предоставяне на гаранционни сделки по занятие и в това си качество следва да получава възнаграждение за дейността си, а заемателят има интерес да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за заем. По този начин обосновава наличието на правно основание за сключване на договора за поръчителство. Оспорва твърдението договорът за поръчителство да накърнява добрите нрави с оглед съществуващия принцип на свободно договаряне, даващ възможност на страните сами да определят съдържанието на създаденото 2 от тях правоотношение.

Оспорва престациите по договора за поръчителство да са нееквивалентни, тъй като дружеството-поръчител е поело задължение да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя при това в по-голям размер от размера на дълга, а длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя.

Сочи, че поръчителството не е било изискване за сключване на договора за заем, тъй като на потребителя е била предоставена възможност да обезпечи задължението и по друг начин. Твърди, че дружеството-поръчител е сключило договора за поръчителство единствено поради възлагане от страна на заемателя и то при условие, че получава възнаграждение за това.

Оспорва твърдението договорът за поръчителство да противоречи на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 от ЗПК, като сочи, че тези разпоредби се отнасят единствено за договорите за потребителски кредитът, какъвто договорът за поръчителство не е.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпило е становище, с което молят производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищцата от водене на настоящото дело. Аргументират искането си с факта, че между страните по делото, вкл. третото лице помагач, е подписано Споразумение от 29.03.2023 г., което представят по делото и с което същите са уредили изцяло отношенията си по процесния договор и между тях не е налице правен спор, поради което за ищцата е отпаднал правният интерес от иска. По същество изразяват становище за неоснователност на претенцията.

Видно от съдържанието на представеното по делото Споразумение от 29.03.2023 г., сключено между страните по делото, и по – конкретно на чл. 6 от същото, окончателното уреждане на отношенията между страните по процесния договор, респ. действието на направените в този смисъл уговорки, е обусловено от процесуалното поведение на ищцата, изразяващо се в отказ от искови претенции срещу ответното дружество и третото лице помагач и прекратяване на производствата срещу тях, включително на настоящото дело. В този смисъл и предвид направения отказ от иска със заявление с вх. №7807/31.03.2023 г., който съдът по изложените мотиви в открито съдебно заседание от 08.06.2023 г. е приел за оттеглен, съдът счита направеното възражение за недопустимост на производството за неоснователно.

Третото лице помагач на ищеца „И. А. М.“ АД посочва, че не следва да бъдат кредитирани твърденията на ищцата по отношение договора за заем. Сочи, че третото лице помагач не е страна в процесния договор за поръчителство, поради което не взима отношение по направените от ищцата твърдения по отношение на него. Посочва, че договорът за предоставяне на гаранция е акцесорно облигационно правоотношение и не би 3 могло да засяга договора за паричен заем, който е сключен отделно и независимо от него.

В проведеното съдебно заседание за третото лице помагач не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства – договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция, че на 11.05.2022 г. между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемателя С. П. П. е сключен договор за паричен заем № 4482002, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя потребителски заем в размер на 800 лв., а заемателят се е задължил да върне заемната сума на заемодателя в срок от 10 месеца на 10 погасителни вноски, всяка от които в размер на 93.39 лв., дължими на посочени в договора падежни дати, при фиксиран ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 40.97 %. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на чл. 4 от договора за паричен заем на 11.05.2022 г. между гарантът „Ф. Б.” ЕООД и потребителя С. П. П. е сключен договор за предоставяне на гаранция №4482002, с който потребителят е възложил на гаранта, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението на потребителя по договора за паричен заем за сума, покриваща задължението за връщане на заемната сума в размер на 800 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 636.10 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 63,61 лв., дължими на посочените в договора дати. В ал. 2 е предвидено задължение на потребителя да заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. Съгласно ал. 3 „И. А. М.“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 1 и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай на забава съгласно ал. 4 за плащане на възнаграждението по този договор, потребителят дължи на поръчителя обезщетение за забава в размер на законната лихва, заедно с всички направени от поръчителя разноски за събиране на това вземане.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с установителен иск за нищожност на договор за поръчителство поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради нищожност на договора за паричен заем, който обезпечава.

Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищцата основания за нищожност на договора за поръчителство, чието установяване при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищцата.

4

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на договора за поръчителство.

Договорът за паричен заем, сключен между ищцата и третото лице помагач, има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.