Решение № 12904 от 21.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12904 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря Н. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110160153 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34431/2022 г. на СРС, 153 състав.

Ищецът претендира и разноски за исковото производство. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.

Ответниците оспорват да са потребители на топлинна енергия. Излагат се 1 доводи, че ищецът не е легитимиран да предявява иск за вземането за дялово разпределение. Оспорват да са изпаднали в забава. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. не излага становище по основателността на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В случая нито от представените от ищеца писмени доказателства, нито от извършените от последния справки при С. се установява твърдяната в исковата молба съсобственост между ответниците по отношение на процесния имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С.

Видно обаче от представената молба – декларация от 03.10.2002 г. до ищеца е направено искане от Е. П. за откриване на партида за топлоснабдения имот съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил партида на Е. П. за процесния имот с абонатен № ., до която се отнасят индивидуалните изравнителни сметки, представени и приети по делото, както и фактурите за исковия период съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните експертиза. Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна енергия с ответницата е преустановено действието на предходно евентуално облигационно правоотношение между страните по спора за същия имот и дори ответниците да са съсобственици на имота, единствено титулярът на индивидуалната партида има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ през исковия период 01.05.2019 г. - 31.04.2021 г., поради което и В. П. не се явява надлежен ответник, поради липсата на пасивна материална легитимация.

Аргумент за това съдът черпи не само от общите принципи на 2 облигационното отношение, но и от уредбата в Общите условия, при които действа договорът и съгласно които договорът възниква в лицето на всички съсобственици/вещни ползватели, освен ако някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по договора. Това схващане намира израз в различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият собственик е длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на партидата, а старият – заявление за закриването й. Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване. Следователно старият собственик отговаря за задълженията след отчуждаване на имота само до момента на откриване на партида на името на новия собственик. Щом новият собственик е волеизявил да стане страна по договора, както е в настоящия случай, то отчуждителят губи това качество – такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2 от Общите условия /след откриване на партида на новия собственик дължимите суми се събират от него/. В духа на тези разсъждения са и останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на волеизявяването чрез подаване на молба за промяна на партидата пред възникването на облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от Общите условия, предвиждаща страна по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване/.

В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и 3 топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение важи при откриването на индивидуална партида на единия от съсобствениците, какъвто е настоящият случай.

Ето защо и предвид липсата на доказателства за промяна на обстоятелствата декларирани от ответницата с подадената на 03.10.2002 г. молба - декларация до ищеца, съдът намира, че потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през исковия период е единствено лицето Е. П., поради което предявените срещу ответницата В. П. претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост.

Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в етажната собственост се е извършвало от „Т. съгласно решение на ОС на ЕС от 28.09.2002 г. и договор от 30.09.2002 г., представени и приети по делото.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. През процесния период в имота на ответниците е имало 5 броя отоплителни тела, н акоито са поставени ИРРО. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на имота е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода е начислявана на база брой потребители съгл. Чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Топлината, отдадена от сградната инсталация е изчислявана на 20 % от общата ТЕ за отопление по чл. 63, ал. 2, т. „г“.

Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за 4 разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.

Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 3871,88 лв., поради което съобразно претендираната от ответницата Е. П. ½ ид.ч. от собствеността, искът срещу нея следва да се уважи за сумата 1935,95 лева.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение за предявения размер от 28,86 лв. съобразно претендираните от ищеца суми спрямо ответницата Е. П..

Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за погасяване на претенциите по давност е неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са 5 налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.

114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба/заявлението – 27.06.2019 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, т.е. преди 22.04.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 28.02.2019 г., като непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ считано от 01.03.2019 г., която дата предхожда процесния период – 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.