Решение № 4986 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4986 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20235330117001 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от А. И. М. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3750,96 лева, представляваща разликата между изплатеното обезщетение от 2137,57 лева и пълното дължимо от 5888,53 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на **** г. в гр. К., на ул. „О. п.“ № **, около *** часа, причинени виновно от делинквента Л. Й. А., водач на лек автомобил марка и модел „Т. R.“, с рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, и сумата в размер на 234,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на уведомяване на застрахователя - 30.05.2023 г. до 21.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат твърдения, че на **** г. в гр. К., на ул. „О. п.“№ **, около *** часа, при управление на лек автомобил марка и модел „Т. R.“, с рег.

№****, лицето Л. Й. А., не спазил дистанция и не осигурил достатъчно разстояние от предходния автомобил при движение направо, в резултат на което настъпило ПТП с управлявания от ищеца лек автомобил Н. Е. Т. с рег.№ ****, който бил ударен отзад. За ПТП бил съставен Протокол за ПТП № **** г. от мл. к-р при ОДМВР Пловдив. Вследствие на удара по лек автомобил марка и модел Н. Е. Т. били нанесени щети, описани от инспектор при ответното дружество при три извършени отгледа: 30.05.2023 г., 16.06.2023 г. и 01.08.2023 г.. По указания на представител на ответното дружество работата по възстановяване на щетите по автомобила била възложена на специализиран Автосервиз „Врабеца“ ЕООД, като бил извършен ремонт на следните увреди: облицовка броня задна с парктроник, врата багажник – облицовка външна долна част, врата багажник – облицовка вътрешна долна част, надпис врата багажник, панел заден ляв калник 5 вр., основи 1 задна броня, държачи /буфер/ задна броня, държачи /буфер/ задна броня десен, задна престилка, уплътнение врата багажник, парктроник задна лява врата, ел. инсталация задна лява врата, буква за броня L, буква за броня I, на обща стойност 5 888, 53 лева с ДДС. Ищецът заплатил по банков път на сервиза стойността на ремонта, съгласно издадена фактура № **** г. Навежда твърдения, че към датата на настъпване на процесното ПТП, виновният водач – Л. Й. А., имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника, съгласно застрахователна полица № ***. С оглед изложеното ищецът отправил застрахователна претенция до ответника за обезщетяване на причинените му имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП. Ответното дружество извършило две плащания на дати **** г. и *** г. в общ размер на 2137,57 лева по банкова сметка на ищеца, като въпреки представяне на доказателства за реално извършените разходи за ремонт от ищеца и допълнително писмо от **** г., до момента ответното дружество не е възстановило дължимата разлика. Посочва се, че действително претърпените вреди възлизали на сумата в размер на 5 888, 53 лева с ДДС. Поради изложеното претендира, че дължима се явява разликата в размер на 3750,96 лева, ведно с обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на уведомяване на застрахователя - ***** г. до **** г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Бул Инс“ АД, със становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с причинителя на вредите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на МПС „Т. R.“, с рег. №****, съгласно застрахователна полица № ****, към датата на ПТП. Не оспорва и че ищецът е предявил претенция за процесното ПТП пред ответното дружество, заведена под щета № ***. Не оспорва, че ответното дружество е одобрило и изплатило обезщетение в размер на 2137,57 лева по посочената щета. Оспорва иска по размер, като възразява, че претендираната сума не отговаряла на действителния размер на вредите. Прави възражения, че към датата на ПТП увреденото МПС е било в експлоатация над 8 години, като е взето предвид овехтяването му. Възразява, че при ремонта на МПС са включени дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие. Възразява, че са завишени сумите, необходими за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на автомобила.

Оспорва и началната дата на дължимост на претендираното обезщетение за забава, доколкото щетата е заведена на *** г., като лихва е дължима след изтичане на срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства относно щетата. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За уважаване на заявената главна искова претенция, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. настъпване на покрит от застраховката гражданска отговорност застрахователен риск по твърдения от ищеца механизъм на реализиране на ПТП; 2. претърпени от увреденото лице имуществени вреди; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 4. размер на вредите. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК е да 2 установи посочените обстоятелства.

По делото не се спори (отделено е за безспорно с доклада на съда), че по отношение на МПС с рег. № ****, е налице валидна застраховка по полица № ***** за период, включващ датата на деликта при ответното застрахователно дружество.

По отношение на механизма на реализиране на произшествието, съдът кредитира представения по делото протокол за ПТП № **** г., съгласно който на дата ***** г. около **** ч. МПС Т. Р. с рег. № **** при движение направо не осигурява достатъчно разстояние от движещото пред него МПС Н.Х Т. с рег. № РВ ****и го удря отзад, като му нанася материални щети. Протоколът от ПТП не е оспорен от страните по делото, като ответникът признава факта на настъпване на процесното ПТП, а единствено оспорва размерът на претенцията. По отношение на доказателствената му стойност, досежно възприетите от съставителя факти за наличието на имуществени вреди по превозните средства, оградата и другите вещи, както и за разположението им в пространството, документът има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК.

Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ, като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, описаните увреди по автомобила са причинени при механизъм на удар и/или притискане, като същите добре съответстват да са следствие на ПТП – удар от лек автомобил. От направения анализ от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП в Протокола за ПТП № **** г. на ОД МВР – гр.

Пловдив и увредите на сочените автомобилни части. По делото няма данни и не могат да бъдат изградени еднозначни изводи за наличие на други обстоятелства, довели до настъпване на изследваното ПТП. Поради това не може да се приеме, че причината за настъпване на ПТП-то е различна от описаната от ищеца и установена от вещото лице в заключението на САТЕ.

Вещото лице е дало три варианта за определяне на размера на имуществените вреди, причинени на процесното МПС, както следва: на първо място, за нови оригинални части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увредите в причинно-следствена връзка с изследваното събитие, по среднопазарни цени с влагане на нови части от представителство на марката – 6908,83 лв.; на второ място, по среднопазарни цени с влагане на нови части от алтернативни източници – 6093,41 лв.; на трети място – по пазарни цени с оригинални части втора употреба – 4190,77 лв. Дава заключение, че от техническа гледна точка може да се определи, че към датата на изследваното произшествие – **** г., описаните от „Автотрансфер – Врабеца“ ЕООД вреди добре отговарят по вид и по размер с действително настъпилите в резултат на ПТП. Обявената стойност за възстановяване на лекия автомобил „Н. Х Т.“ от „Автотрансфер – Врабеца“ ЕООД е под среднопазарните цени на ремонт с влагане на нови авточасти и над среднопазарните цени на ремонт с влагане на авточасти втора употреба. Вещото лице изяснява, че е възможно авточасти втора употреба да подлежат на вграждане в изследвания автомобил, но тяхното специфициране и годност е коректно да бъде извършено след личния им преглед от колектив, сключващ строго профилирани специалисти, с възможности да определят тяхната съвместимост и влияние на свойствата на конкретния елемент и системи на автомобила, до какви степени е увредата им от предходна експлоатация и т.н.

Вграждането на алтернативни части за пълното възстановяване на вещта в състояние на оригинална е технически неосъществимо. Подобен ремонт е 3 възможен да върне изследваното МПС в състояние за използване по предназначение и безопасна експлоатация, но не може да доведе до пълното й възстановяване в състояние на оригинална. Или частите ще са с различно качество (алтернативни), или с частична хипотетична наличност и годност (втора употреба).

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено виновно от водача на застрахования автомобил. Установява се настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.

Следва само за пълнота да се отбележи, че за ангажиране на отговорността на застрахователя на причинителя на увреждането, не е необходими наличието на влязла в сила присъда, която да ангажира наказателната му отговорност или пък влязло в сила наказателно постановление, за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Обстоятелствата от значение за разрешаване на правния спор, в това число и механизмът на ПТП подлежат на установяване в производството по предявения граждански иск за обезщетяване на претърпените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За разлика от отменения Кодекс за застраховането, действал до **** г., сега действащият КЗ, в сила от *** г., изисква преди да се пристъпи към съдебна намеса в отношенията между пострадалия и застрахователя, пострадалото лице да отправи застрахователна претенция до застрахователя, като спазването на това изискване е предпоставка за допустимост на прекия иск по реда на чл.432, ал.1 КЗ. В случая, видно от ангажираните писмени доказателства – уведомление по щета № ***** г. (л.92 от делото), приложено към застрахователната преписка, ищецът е изпълнил законовото си задължение да заяви своята извънсъдебна претенция към застрахователя. По така заявената претенция на ищеца от ответника е заплатена сумата от 2137,57 лв., което обстоятелство не е спорно между страните. Допълнително с писмо, изпратено до ответника, ищецът е претендирал и допълнително разликата от 3750,96 лв., предмет на настоящия иск, която представлява разликата между пълния заплатен от него размер на вредите от 5888,53 лв. и заплатеното от ответника в размер на 2137,57 лв. Доколкото не е последвало обезщетяване на настъпилите вреди в пълния им претендиран размер, то за ищеца остава открит исковият път за защита посредством предявяването на осъдителен иск по реда на чл.432, ал.1 КЗ. Предвид установените правнорелевантни предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, остава да се установи размерът, до който следва да се ангажира тя.