Решение № 1282 от 26.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501515 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. И. М. ЕГН ********** с адрес *******, чрез адв. Й. А., срещу Решение № 2397/25.06.2024г., постановено по гр.д.№ 15324/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено акцесорното искане предявено от ищеца З. И. М. ЕГН ********** срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 със седалище гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., за присъждане на законна лихва върху главницата от 4 171.16 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2023 г. до представяне на удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че от изготвените САТЕ безспорно се установява, че средствата, необходими за възстановяване на автомобила надхвърлят пазарната му стойност, поради което съдът е приел, че обезщетението за забава следва да се определи от датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрация на МПС поради настъпила „тотална щета“. Счита за неправилен извода на съда, че следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата след представяне на удостоверение от ищеца за прекратена регистрация. Твърди, че за да изпълни административното си задължение за дерегистрация на автомобила поради „тотална щета“, собственикът следва да може да се легитимира пред компетентните органи с удостоверение, което се издава от самия 1 застраховател. Твърди, че ответникът не е издал такъв удостоверителен документ. Излага, че с оглед изплатеното застрахователно обезщетение и отказа на застрахователя да приеме, че е налице „тотална щета“ на увредения автомобил, следва да се приеме, че ответникът се е поставил в забава, съответно обезщетението за забава следва да бъде определено от 27.11.2023 г.

– датата на депозиране на исковата молба в съда. Настоява се обжалваното първоинстанционно решение като неправилно да бъде отменено и исковата претенция за законна лихва върху главницата бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Настоява за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД чрез пълномощник адв. М. Г. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Моли съдът да вземе предвид, че не съществува законово изискване, което да задължава застрахователя да издаде документ, с който да бъде прекратена регистрацията на моторно превозно средство от органите на МВР. На следващо място, твърди, че още в отговора на исковата, застрахователят е посочил, че счита, че увреждането на автомобила представлява тотална щета. Поради което, твърди, че дружеството не е изпаднало в забава. Позовава се на съдебна практика на ВКС. В допълнение, моли съдът да има предвид, че до края на съдебното дирене пред първа инстанция, ищецът не е представил удостоверение за прекратена регистрация на увреденото МПС, от което следва, че същото е в негово владение и същият би могъл да реализира печалба на пазара втора употреба от запазените части от увредения автомобил или да го предаде на скраб. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

С решение № 2397 от 25.06.2024г., пост. по гр.д. № 15324/2023г. по описа на ВРС, съдът е осъдил ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 със седалище гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на ищеца З. И. М. с ЕГН ********** адрес: **************, сумата от 4171.16 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня, панел заден ляв, лайсна задна броня лява, лайсна задна броня лява хром, джанта лята задна лява, основа заден ляв панел, вентилационна клапа заден ляв панел, основа стоп ляв, носач заден ляв, 2 шенкел заден ляв, подкалник метален заден ляв, гума задна лява Nokian Wetproof 205/55/16, основа заден ляв панел вътрешна и носач заден ляв горен на собствения на ищеца автомобил марка „Фиат Крома“, с рег. № *****, причинени в резултат на реализирано на 12.05.2023 г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Пежо 206“, с рег. № ***** застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 4171.16 лв., считано от представяне на удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 432 вр. чл. 390 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Със същото решение е отхвърлено акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявено от ищеца, в частта, в която е претендирано присъждане на законната лихва върху главницата от 4171.16 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда 27.11.2023г. до представяне на удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС.

Исковият съд е постановил решението си като в мотивите на същото е приел, че процесният автомобил е увреден до степен тотална щета.

Съгласно разпоредбата на чл. 390 от КЗ, критерият за тотален характер на щетата не е техническата възможност за възстановяване на автомобила в състояние преди настъпване на застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това състояние, поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения процент от 70% от действителната му стойност към датата на увреждането.

Като законна последица от основателността на главния иск и доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение до окончателното му изплащане.

По отношение на претенцията за законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 390, ал.1 от КЗ според който преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета". В случая е безспорно, че МПС все още не е дерегистрирано от КАТ поради настъпила тотална щета.

Настоящият състав възприема и прилага съдебната практика в това отношение, утвърдена с Решение № 44/02.06.2015г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г. І т. о., което е постановено при действието на стария КЗ, но доколкото съдържанието на нормата на чл. 193, ал. 3 от КЗ (отм.) е идентично с нормата на чл. 390, ал. 1 от КЗ (нов), то се налага извода, че законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение ще се дължи от датата на представяне от ищеца на доказателства за прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил, а не от претендираната с исковата молба дата на завеждане на исковата претенция в съда.

С нормата на чл. 390, ал. 1 от КЗ законодателят е въвел специално изискване при изплащане на обезщетението, когато се касае за тотална щета на МПС и тази норма се явява специална спрямо нормите на чл. 405, ал. 1 и на чл. 409 от КЗ. Изплащането на застрахователно обезщетение при настъпила 3 тотална щета на МПС е поставено в зависимост от предоставяне на документи, удостоверяващи прекратена регистрация на превозното средство, с цел да не се допусне неоснователно обогатяване на застрахования, поради което застрахователят е задължен от законодателя да изисква представяне на тези доказателства.

Неоснователно е възражението на въззивника, че бил поставен в забава от застрахователя да изпълни задължението си при заявяване за дерегистрация да представи пред КАТ изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател до съответното звено "Пътна полиция" за взето решение за изплащане на тотална щета по чл. 18а, ал.2, т.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение..на пътни превозни средства, тъй като същата разпоредба е отменена с ДВ, бр. 47 от 2019г., в сила от 1.07.2019г. При това положение собственикът може сам да подаде уведомление по реда на чл. 18а, ал.2, т.4 от Наредбата пред КАТ още с подаване на заявлението по чл. 380 от КЗ пред застрахователя, или с подаване на исковата молба.

На осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя. Като краен резултат постановено решение на районния съд следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна в настоящата инстанция. Съставът намира за основателно възражението на въззивника за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, като с оглед вида и характера на извършените от пълномощника на въззиваемото дружество счита, че сумата от 240 лева с ДДС справедливо овъзмездява извършената от него работа в настоящото производство.

Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2397/25.06.2024г., постановено по гр.д.№ 15324/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено акцесорното искане предявено от ищеца З. И. М. ЕГН ********** срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 със седалище гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., за присъждане на законна лихва върху главницата от 4 171.16 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2023 г. до представяне на удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 86 ЗЗД.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА

З.

И.

М.

ЕГН

********** да заплати на

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5