Решение № 867 от 01.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Пазарджик, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220100162 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова депозирана от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к.

„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. – управител, действаща чрез пълномощник адвокат Г.И. Х., с адрес на кантората гр. С., р-н С., бул. „В.“ № 15, ет.4 срещу Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Р. п., ул. „В.“ № 1, с искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 731,81 лева — главница, представляваща сбора от непогасените вноски по главницата по погасителен план, за периода 02.10.2015 г. - 02.09.2019 г., ведно със законна лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда, до изплащането й и сумата в размер на 209,17 лева — лихва за забава /в размер на законната лихва/ върху главницата от 731,81 лева, представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност лихва, за периода от 10.09.2017 г. до 03.09.2020 г., включително. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.09.2013 г. е сключен договор за потребителски кредит без обезпечение между „ОББ“ АД - кредитор и Г. А. А. – кредитополучател.

Размерът на кредитът бил уговорен в чл.1 от договора – 1000 лева. Целта на кредита била за „покриване на потребителски нужди“. Сочи, че с предоставянето на разрешения кредит, чрез захранване на разплащателната сметка с IBAN: BG 89 UBBS 80021081290830 - с титуляр кредитополучателя „ОББ“ ЕАД“ АД е изпълнила задължението си по договора, както и че отпуснатия кредит от 1000 лева е усвоен изцяло от кредитополучателя на 05.09.2013 г., чрез тегления от АТМ устройство.

1

Твърди, че съгласно чл. 10, срокът на действие на договора е 72 месеца от датата на първо усвояване по кредита или за период от 02.10.2013 г. до 02.09.2019 г.

Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на равни месечни вноски, съгласно погасителния план към договора.

Сочи, че съгласно чл.7, ал. 1 от договора, при забава/просрочие на плащането по главницата по кредита от страна на Кредитополучателя, Банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент съгласно чл.4, за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пункта/. Уточнява, че в настоящото производство лихвата за просрочие се претендирана в размера на законната лихва.

Посочва, че съгласно чл. 16 от договора за кредит Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение иди неустойка и без да посочва причина, да се откаже от настоящия договор за потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключването му, но от това си право не се е възползвала ответницата.

Сочи, че в чл.18 от договора страните са се споразумели, че банката да може да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.

Излага твърдения, че на 31.01.2018 г. по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ „ОББ“ АД е прехвърлила на ищеца портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си кьм Г. А. А.. Прехвърленото вземане към ответника било подробно описано под № 37183 в приложение № 1. Сочи, че за периода след датата на цесията - 31.01.2018 г., до депозиране на настоящата искова молба нямало постъпили суми по сметка на „ЕОС МАТРИТКС.

Относно изискуемостта на процесния кредит сочи, че на 02.09.2019 г. е настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно чл.10 от договора, като считано от тази дата вземането на ищеца е станало изцяло дължимо.

Сочи, че на 20.12.2021 г., ищцовото дружество е уведомено, че е постъпило възражение от длъжника Г. А. А., срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, по гр.д. № 2850/2020 г. на PC — Пазарджик, поради което предявяват настоящата искова претенция.

Към настоящата искова молба прилага уведомление към ответника за извършената цесия, подписано по пълномощие от адв. Г.Х..

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозират молба, с която молят съда да уважи изцяло исковата претенция.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адвокат И.Е. от АК Монтана депозира отговор, в който изразява становище, че процесното вземане е изцяло недоказано по основание и размер.

2

Оспорва ответницата да е подписвала подобен договор за потребителски кредит.

Твърди, че от приложния сканиран договор не може да съди за неговата истинност.

В случай, че се докаже, че е възникнало договорно правоотношение между Г.А. и „ОББ“ АД счита, че част от задълженията са погасени по давност. В тази връзка твърди, че е неоснователно твърдението, че падежът на вземането е настъпил на 02.09.2019 г., тъй като тогава е падежът последната вноска. Падежът на всяка вноска настъпвал на 02 число от съответния месец, съгласно чл.10, ал.1 от Договора за предоставяне на потребителски кредит. Смята, че вноските се погасяват с тригодишна давност и всички задължения, заедно с лихвите, до октомври 2017 г. включително са погасени по давност.

По отношение на извършеното прехвърляне на вземането счита, че уведомяване от цедента не е извършено, поради което, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, цесията не е породила действие спрямо длъжника и му е непротивопоставима. В тази връзка смята, че представеното по делото пълномощно, с което адвокат Г.Х. е упълномощена да уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, би следвало да притежава нотариална заверка. Също твърди, че нямало ясното дали управителя на цесионера е разполагал с представителна власт да извърши уведомяването, както и че нямало доказателства, че уведомлението било връчено.

Сочи, че съдът следва да уважи искането за разноски в заповедното производство пропорционално на изхода от исковото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, в която излага доводи по съществото на спора и моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети писмени доказателства - Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 04.09.2013 г., молба за отпускане на потребителски кредит, молба-декларация за отпускане на потребителски кредит, погасителн план се установява, че на 04.09.2013 г. между кредитора „ОББ“ АД и ответницата Г.А. е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. Съгласно чл.1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева.

Кредитополучателят се задължава да ползва кредита, съобразно уговорените в договора цел, условия и срокове и да го върне, ведно с дължимите лихви. Съгласно чл.3 от договора, кредитът се усвоява като средствата се превеждат по посочената сметка, с титуляр кредитополучателя, еднократно на 05.09.2013 г.. По силата на чл.10, ал.1 от договора, кредитът се издължава на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 18,69 лева, считано от 02.10.2013 г. на 02-ро число на месеца. Съгласно чл.11 от договора, крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 02.09.2019 г.. Според чл.4, ал. 1 от договора, редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия 3 лихвен процент на „ОББ“ АД за потребителски кредити и лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорена надбавка от 2,85 пункта. Към момента на сключването на процесния договор БЛС на „ОББ“ АД за потребителски кредити е било в размер на 7 пункта. В ал. 2 на същия член е посочено, че лихвеният процент към датата на сключване на договора е 9,85 годишно. С чл.7 от договора за кредит, страните са се уговорили, че банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения по реда на чл. 4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. В чл.5 от договора е посочен ГПР – 11,51 №, както и общата дължима сума по кредита – 1433,22 лева.

По делото е приет Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. г. сключен между „ОББ“ АД в качеството си на цедент и „ЕОС Матрикс“ ООД в качеството си на цесионер, по силата на които са прехвърлени на ищеца вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането кьм Г. А. А.. Представено е приложение № 3 към договора за цесия, с което „ОББ“ АД е потвърдила извършената цесия.

Приложено е пълномощно, с което „ОББ“ АД, чрез законните си представители е упълномощила определени физически и юридически лица, в т.ч. и настоящия ищец и адвокат Г.Х. да уведомяват съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения на 31.01.2018 г. договор за прехвърляне на парични вземания с „ЕОС Матрикс“ ООД. Да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземания, предмет на посочения договор за цесия… Да упълномощават други лица без ограничения с предоставените им права по т.6, т.7 и т.8., т.е. посочените по-горе. Пълномощното е нотариално заверено на 31.01.2018 г. с рег. № 987 от нотариус Мария Михова – Рашкова, с район на действие СРС.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответницата, но няма данни, че същото е получено.

За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, са ползвани специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно дадено и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че по сметка на ответницата е преведена заемната сума в размер на 1000 лева, от която ответницата е изтегли сумата в размер на 970 лева, а останалата сума е била удържана за такса управление – 16,00 лева; справка салдо – 1,20 лева; такса обслужване – 1,00 лев; такси теглене – 6,60 лева и покупка на ПОС – 1,00 лев. Вещото лице посочва, че размерът на погасената главница към 10.09.2020 г. и към датата на завеждане на ИМ е в размер на 268,19 лева, а дължимата главница е в размер на 731,81 лева. Размерът на законната лихва върху неплатената главница, за периода от 02.09.2015 г. до 03.09.2020 г. /без периода 13.03.2020 г.

- 13.05.2020 г./ е 359,52 лева. Размерът на законната лихва претендирана в исковото производство върху неплатената главница - 731.81 лева, за периода от 10.09.2017 г. до 03.09.2020 г. /без периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г./ е 209,20 лева.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е 4 издадена заповед за изпълнение № 1346/21.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2850/2020 г. по описа на РС Пазарджик, срещу ответницата Г.А., да заплати на настоящия ищец сумата от 1103,68 лева, от която главница в размер на 731,81 лева и 371,87 лева лихва за просрочие, за периода от 02.09.2015 г. до 03.09.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до изплащане на вземането както и сумите 120 адвокатско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса.

Издадената заповед по чл.410 ГПК е връчена на ответницата Г.А., която е депозирала възражение. Поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника.