Решение № 427 от 11.05.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Сливен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря МариА. В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230104196 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.30, ал.3 ЗС.

Ищцата твърди, че на 08.09.2023г. с ответника, с който живяла на съпружески начала от 20.12.2022г. до 08.02.2024г., при равни квоти придобили право на собственост върху обект в сграда, в гр. Сливен с идентификатор № ***, площ 25,11кв.м, ведно с избено помещение № 1 с площ 12,48 кв.м и таванско помещение № 1 с полезна площ от 7 кв.м и припадащи се 2,11% ид. части от общите части на сградата срещу продажна цена от 30 000 лв., платени изцяло с нейни лични средства. Твърди, че ответникът не работел, нямал никакви доходи и спестявания, поради което тя го издържала през цялото време. Сочи, че ответникът обещал да плати сумата от 15 000 лв. като 1/2 от цената на имота, но не сторил това и към момента. В закупеното жилище извършили ремонт и обзавеждане, което било платено отново с пари на ищцата. Документите обаче били издавани на името на ответника, тъй като той не работел и се ангажирал с тази дейност, оперирайки с парите на ищцата.

Твърди, че в периода от м. 12.2023г. до 24.02.2024г. имотът бил отдаван 1 под наем като туристически обект, чрез платформата Booking.com, но парите от наемите постъпвали в банкова сметка на ответника, които били в размер на 6 200 лв. за периода м.декември 2023г. до 24.02.2024г. С нотариална покА. от ищцата до ответника, последният бил поканен да й заплати сумата от 15 000 лв. – частта на ответника, платена от ищцата за придобиване на имота, както и сумата от 3 100 лв., половината от получените наеми за отдаването на жилището. Сумите не били платени и към момента.

В отговор на нейната покА., ответникът изпратил на ищцата покА., в която твърдял, че вложил лични средства в закупуването, обзавеждането и ремонта на жилището в общ размер на 13 694 лв., както и, че направил редица разходи за категоризация на обекта, туристически данък, такси, глоби, смяна на партиди за ток и вода и др. Така като си прихвА.л платените от него суми излизало, че имал да дължи на ищцата 2 790,57 лв., които й превел по банков път с основание „ ½ делена част от Buking“.

Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 15 000 лв., представляваща половината от платената от нея сума при покупката на общия им имот; сума в размер на 910,26 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 15 000 лв. за периода на забавата от 14.03.2024 г., /датата на получаване от ответника на нотариална покА./ до 19.08.2024г. / датата на депозиране на исковата молба в съда/ и сумата от 309,43 лв., като разлика между 3100 лв. /половината от наемната цена на имота като туристически обект/ и изплатената доброволно сума от 2 790,57 лв. на 21.05.2024г. по банков път. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба. Той не оспорва, че ищцата платила сумата от 30 000 лв. при покупката на имота с нейни лични средства, както и, че се задължил да й възстанови половината от тази сума. Сочи, че цената на имота била 43 000 лв., като 13 000 лв. платил на ръка на продавача с негови лични средства, а с ищцата имали уговорка същата да му възстанови половината от тази сума и половината от платените от него разходи по сделката. Оспорва претенциите по основание и размер, като твърди, че са погасени с направено от него извънсъдебно възражение за прихващане за направени с негови лични средства разходи за съсобствения имот.

Твърди, че работел и получавал доходи по време на фактическото им 2 съжителство, като с личните си средства платил разноските по сделката в размер общо от 1 325,60 лв., а за ремонтни дейности, труд на майстори, материали, подмяна на ел. инсталация и обзавеждане изразходил свои лични средства общо в размер на 13 693,79 лв. Не оспорва, че съсобствения имот бил отдаван под наем на туристи, но бил осъществен приход от 5 699,48 лв. и при направени присъщи разходи, свързани с дейността общо в размер на 2 099,34 лв., чистият доход възлизал на 3 600,14 лв., от който припадащата се част на ищцата бил 1 800,07 лв., а не 3 100 лв.

Твърди, че изпратил насрещна покана към ищцата за възстановяване на половината от извършените разходи с негови лични средства в размер на 14 009,70 лв. представляваща ½ от общата сума 28 019,39 лв. / сбор от 13 000 лв. платени пари на ръка на продавача; 1 325,60 лв. разноски по сделката и 13 693,79 лв., суми за ремонт, обзавеждане и др./, за което имали уговорка. Така като направил прихващане за сумите, които имал да взема от ищцата и тези, които той й дължал, вкл. и за наемите на имота 1800,07 лв., следвало да й плати сума в размер на 2 790,37 лв., които той превел по банкова сметка на ищцата.

Иска се отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Евентуално, ако се уважат претенциите на ищцата се прави възражение за прихващане със сума в размер на 14 009,70 лв., представляваща ½ от 28 019,39 лв. / сбор от 13 000 лв. платени лични пари на ответника на ръка на продавача на имота;

1 325,60 лв., платени разноски по сделката с лични средства на ответника и 13 693,79 лв., суми за ремонт, обзавеждане и др., от лични средства на ответника/. Претендира разноски.

Ищцата сочи,със становище по отговора на ответника, че платените в брой тринадесет хиляди лева на продавача на имота, всъщност били заплатени от двете страни, а не само от ответника, както и че с общи средства на страните били платени разходите свързани с нотариални такси, такси за вписване, местен данък независимо, че документите били издадени на името на ответника. Оспорва сторените СМР в съсобствения имот да са извършени така, както са описани от ответника, както и техният размер, като излага подробни аргументи във връзка с тях и като твърди, че всички разходи за ремонт и подобрения, направени в имота били извършени с лични средства на ищцата, които тя предоставяла на ответника. Ищцата оспорва представени с 3 писмения отговор на исковата молба три договора за извършване на СМР, а именно: от 15.09.2023 година, 27.10.2023 година и 04.11.2023 година, сключени от ответника с трети лица, като сочи, че те нямат достоверна дата и са съставени за целите на настоящото производство. Твърди, че за ремонта на съсобствения имот не били съставяни писмени договори, а всички дейности били извършвани от майстори, с които имали устни договорки. Всички материали за ремонта на имота били закупувани със средства на ищцата, които тя предоставяла на ответника. В тази връзка оспорва и представени от него стокови разписка 2 бр. фактура от 25.03.2024г. и стоков опис в табличен вид. Твърди, че всички задължения към Община Сливен - МДТ за общия имот за 2023г. и 2024г. били платени изцяло с нейни лични средства на 17.01.2024г.

Също така с нейни средства, ответникът заплащал такси свързани с категоризация на обекта и туристически данък за 2023г. и 2024г., за патентен данък за 2023г. и 2024г., както и консумативни разходи за вода, ел. енергия и административни услуги, свързани с ползването на обекта. Оспорва претенция на ответника да заплати част от стойността на фактура от 31.03.2024г. на ВИК - Сливен, която била за период 01.03.2024г. – 31.03.2024г., за който период ищцата сочи, че само ответникът ползвал имота. Оспорва се и договор за покупко-продажба на МПС от 07.08.2023г., както и договор за декорация от 11.07.2023г., като се твърди, че ответника не работил и не реализирал доходи от трудова дейност, както и че парите от продажбата на МПС не били вложени в съсобствения имот.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраните по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2023г. ответникът, като служител сключил договор за извършване на работа с работодател в Прага, РЧехия за срок шест месеца до 29.06.2023г. за месечна заплата 28 600 чешки крони, като възнаграждението следвало да бъде платено по сметка на служителя. На 21.05.2023г. с квитанция ответникът получил 30 000 крони.

На 08.09.2023г. страните закупили при равни квоти самостоятелен обект в сграда, жилище, апартамент, находящ се в гр.Сливен, ул.“Арх.Йордан Йорданов“ № 11, вх.А, ет.1, ап.1, сполщ 25,11 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 1, с площ 12,48 кв.м. и таванско помещение № 1 с площ 4

7 кв.м. Сделката е изповядА. с нотариален акт № 142, том IV, рег.№ 7818, дело № 703 от 2023г. при нотариус с рег. № 128 в регистъра на НК и район на действие СлРС.

Не се спори по делото, че продажната цена на апартамента била 43 000 лв., като 30 000 лв. били преведени по банков път на продавача от лични средства на ищцата, а 13 000 лв. и двете страни платили в брой на продавача, за което била подписА. разписка /л.33 от делото/. Сумата от 13 000 лв. съдът приема, че била обща на страните, с оглед вписаното в разписката и защото ответникът не доказа те да са негови лични средства, т.е. всяка стрА. е платила по 6 500 лв. в брой за покупката на общото жилище.

На 11.09.2023г. ответникът платил данък за придобиване на недвижим имот в размер на 900 лв., фактура № 183478 в размер на 390,60 лв. за нотариален акт и преписи и 30 лв. такса вписване или сума в общ размер на 1 320,60 лв. Ответникът платил и сума в общ размер на 472,86 лв., като сбор от платени суми с приходни квитанции / л.49-54 от делото/ във връзка с категоризация на жилището за отдаването му под наем, чрез Booking, туристически данък и патентен данък. Така също платил сума в размер на 27,32 лв., сметка за доставени ВиК услуги в общото жилище по фактура № 12236421/31.03.2024г.

На 29.02.2024г. ответникът депозирал в Община Сливен заявление за прекратяване на дейността по отдаване под наем на общото жилище.

От справка на БНБ се установява, че ответника притежава две банкови сметки като физическо лице – една разплащателна, открита на 24.01.2017г. и една спестовна, открита на 27.04.2021г. Имал и като упълномощено лице разплащателна банкова сметка на юридическо лице, открита на 20.09.2023г.

От фактури № 1602030235 за период месец декември 2023г. и № 1605125915 за период февруари 2024г. е видно, че бил реализиран доход, чрез Booking общо в размер на 5 699,48 лв., без приспаднатите такси и комисионни към платформата.

По разплащателната си сметка, ответникът за исковия период от време 01.12.2023г. – 24.02.2024г. получил преводи от Booking в общ размер на 4 611,15 лв. / 14.12.2023г. – 49,53 лв.; 21.12.2023г.- 148,59 лв.; 25.01.2024г.149,87 лв.;15.02.2024г. - 149,87 лв.; 23.02.2024г.- 4 113,29 лв./. След исковия период, а именно от 29.02.2024г.- 28.03.2024г. получил от Booking преводи в 5 общ размер на 1 127,81 лв.

С нотариална покА. от 05.03.2024г. ищцата поканила ответникът да й заплати сума в размер на 15 000 лв., представляваща половината от платените от нея по банков път средства на продавача на жилището, както и сума в размер на 3 100 лв., представляваща половината от реализиран доход, целият в размер на 6 200 лв. от отдаване под наем на жилището, чрез платформата Booking за периода 01.12.2023г. – 24.02.2024г. Даден бил срок на ответника от 14 дни да заплати по банков път по посочена в покА.та сметка на ищцата сумата от 18 100 лв. ПокА.та била връчена на ответника на 14.03.2024г.

С нотариална покА. на ответника до ищцата от 10.04.2024г. в отговор на нейната покА., направил прихващане със суми, платени от личните му средства за общото жилище, като според него задължението му към нея възлизало на 2 790,57 лв. Тази сума ответникът превел по банков път по сметка на ищцата на 21.05.2024г. с основание „1/2 делена част от BUKING“.

Съдът не кредитира 3 бр. договори за извършени в общия имот СМР съответно от 15.09.2023г.; 27.10.2023г. и 04.11.2023г. /л.37-42 от делото/, тъй като същите нямат достоверна дата и не могат да се противопоставят на ищцата. Ответната страна не установи достоверна дата на договорите в процеса, доколкото със свидетелски показания не може да се доказва самата дата на съставяне на документа. По същата причина съдът не кредитира и цени договор за декорация, тъй като ответникът не доказа реализирани реални доходи от подобна трудова дейност. Същото се отнася и за договор за продажба на МПС от 07.08.2023г., още повече, че се изисква форма за действителност съобразно чл.144, ал.2 ЗДвП – нотариална заверка на подписите на страните по договора, когато се касае за регистрирани МПС, както е в случая. Същото касае и разписка за взет от ответника паричен заем в размер на 15 000 лв. Всъщност тази разписка по съществото си представлява твърдения на ответника. Ищцата е трето лице спрямо съставянето на този документ и тя, както и останалите посочени по-горе договори, съдът приема като изготвени от ответника за целите на настоящия процес и те не биха могли да се противопоставят на ищцата, доколкото не се доказа тяхна достоверна дата. на