Определение № 87 от 23.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. София, 23.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600073 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по протест на СГП срещу определение от 17.12.2024 г. постановено по н.ч.д. № 8035/2024 г.по описа на Софийски градски съд ,НО,13 състав, с което осъдения Ц.

М. В. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.Със същият съдебен акт на осъдения В. е определен изпитателен срок в размер на 11 месеца и 7 дни.Наложена му е и пробационна мярка за същия периодзадължителни периодични срещи с пробационен служител.

С протеста се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна.Посочва се ,че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е със средни стойности-44 точки и към датата на постановяване на съдебния акт на първата инстанция остава непроменена.Отбелязва се,че продължават да са налице и няколко зони с ясно изразени дефицити,сред които отношение към правонарушението.Изтъква се ,че за да приеме,че осъденият е дал доказателства за поправянето си,следва от него да е демонстрирано поведение,надхвърлящо задължително изискуемото,каквото според прокурора не е налице.

Софийски апелативен съд, след като разгледа протеста и материалите по делото, прие следното:

Протестът е процесуално допустим. Той е подаден от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същият е подаден и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледан по същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

1

Ц. М. В. ЕГН ********** изтърпява наказание лишаване от свобода за първи път,наложено с присъда на СГС за извършено престъпление по чл.354А ал.1 от НК за срок от две години. Към 17.12.2024г.(датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 1 година,7 месеца и 28 дни ,от работа-2 дни,предварителен арест от 4 месеца и 5 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 11 месеца и 7 дни.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че по време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода не са констатирани нарушения на реда и дисциплината и същия не е наказван дисциплинарно.Не са констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода.Награждаван е веднъж ,с удължено свиждане за срок от четири часа със заповед от 28.09.2024г.

При постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 44 точки (среден риск) и не е променена по време на изтърпяване на наказанието.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо три- начин на живот и обкръжение и управление на финансите и доходите.

Преминал е успешно през специализирана програма за въздействие Мотиватор.

Има добра среда за ресоциализация.

Към момента В. е с увредено общо състояние-тежка централна квадри пареза-пареза на горни и долни крайници вследствие увреждане на шийни прешлени с последваща операция.Поставена му е метална остеоцинтеза..Състояние след инфаркт на миокарда,поставен стенд и троен байпас.С издаден ТЕЛК 100 процента трудова нетрудоспособност.Придвижва се трудно,,изпитва затруднение при изпълнение на ежедневните хигиенни нужди и затова ползва социален асистент.Не може да упражнява трудова дейност.Ежедневно провежда рехабилитационни процедури,без положителен резултат към момента.Във връзка с влошеното здраве на осъдения изпълнението на наказанието е било прекъсвано от 19.04.2023г. до 31.01.24г.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е положително,най-вече с оглед влошеното му здравословно състояние,което не позволява на осъдения да упражнява труд на територията на мястото за лишаване от свобода и е пречка за участие в почти всички пенитициарни мероприятия ,осъществявани в мястото за лишаване от свобода.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако 2 наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения В. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд е отговорил положително и на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на В.,показват ,че той е дал доказателства за поправянето си,съобразно позволеното му,предвид здравословното му състояние.

От посочените доказателства е видно ,че корекционната дейност необходимия резултат. е постигнала

В случаят,САС поставя акцент върху два факта-първият,че според служителите от затворническата администрация,които имат преки наблюдения върху поведението на осъденото лице в мястото за лишаване от свобода В. показва поведение отговарящо на режимните изисквания,като се старае да изпълнява поставените цели и задачи според възможностите си и процесът на поправяне и превъзпитание е успешен.

На второ място, актуалното здравословно състояние на осъдения е тежко увредено ,което препятства както полагането на труд,така и участие в други пенитициарни мероприятия свързани с изпълнение на плана на присъдата.В. е трудно подвижен и се самообслужва с помощта на асистент,ежедневно провежда рехабилитация.Състоянието му по принцип крие ниска степен на риск от рецидив и опасност за обществената сигурност.

Преценката на съда по чл.439А от НПК се свързва с участие в трудови,образователни,обучителни,квалификационни или спортни дейности и обществено полезни прояви т.е. дейности, които предполагат физическа активност,каквато осъдения В. не би могъл да осъществява.Т.е. влошеното му здравословно състояние се явява непреодолима пречка за провеждане на корекционно-възпитателна дейност в бъдеще.Според затворническата администрация престоят на В. в пенитенциарното заведение не би могъл да бъде оползотворен и реално възможностите на администрацията за водене на корекционно – възпитателен процес са изчерпани..От приложените към досието на осъдения медицински документи е видно ,че провежданата рехабилитация не дава положителен резултат,като медицинските лица предлагат специализирано лечение в болнично заведение. Т.е.на практика осъденото лице следва да доизтърпи остатъка от наказанието си в лечебно заведение,макар и в рамките на местата за лишаване от свобода.Въпросът е как подобен престой би постигнал целите на наказанието и как би продължила корекционновъзпитателната работа с осъдения при неговото здравословно състояние.Депозираният 3 протест не съдържа отговор на този въпрос,поради което тезата на прокурора не може да бъде споделена.

Според настоящият съдебен състав състоянието на осъдения изключва провеждането на корекционно-възпитателна дейност,същия се нуждае от продължителна рехабилитация и медицински грижи,поради което престоят му в мястото за лишаване от свобода до изтичането на срока на наложеното му наказание се явява самоцелен и лишен от хуманност.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за условно предсрочно освобождаване на осъдения В. и е уважил молбата му.

Атакуваният съдебен акт на СГС следва да бъде ревизиран единствено в частта,с която на осъдения се налага пробационна мярка –периодични срещи с пробационен служител.Макар такава да е предложена в доклада на инспектор Пробационен надзор ,то според САС посочването й е формално ,без да се държи сметка за здравословното състояние на осъдения,който както бе отбелязано по-горе е трудно подвижен ,с нужда от социален асистент,поради което изпълнението на подобна мярка е нереалистично,както и на всяка друга от предвидените в НК.Ето защо,според въззивнната инстанция наложената от първия съд пробационна мярка на осъдения следва да бъде отменена.

Воден от гореизложените съображения и на осн.чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение от 17.12.2024 г. постановено по н.ч.д. № 8035/2024 г. по описа на СГС,НО,13 състав като ОТМЕНЯ наложената на осъдения Ц. М. В. ЕГН ********** пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител.

ПОТВЪРЖАДАВА определението в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4