Решение № 9 от 27.01.2023, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Асеновград, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20225310200496 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-2200053 от 05.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на Сдружение „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. М. Б. - управител, на основание чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.403а ал.1 от Кодекса на Труда.

Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си – адв. Б. оспорва наказателното постановление като навежда твърдения, че същото е материално незаконосъобразно поради подвеждане на нарушението под общата санкционна разпоредба при наличието на специален санкционен режим който е по благоприятен за нарушителя. Навеждат се и твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по съставянето на АУАН. Искането към съда е за пълна отмяна на НП, като се претендират и направените в производството разноски.

Въззиваемата страна Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Пловдив се представлява от юрисконсулт Тодоринска, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 25.02.2022 г. е била извършена проверка от контролни органи при ДИТПловдив между които и актосъставителя Б. К. в обект кухня-кетъринг намираща се в ***, стопанисвана от Сдружение „ ***“, при която било установено, че работодателят не държи на разположение на контролните органи в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. В момента на проверката в кухнята работели общо четири жени и един мъж – готвач, а именно И.О., който се представил като отговорник на обекта. При поискване от проверяващите, той не представил Правилник за вътрешния трудов ред, нито дал логично обяснение, къде се намира той и защо не е наличен в обекта. Същият се свързал по телефона с А.П. – лице по чл. 403А от КТ, която била надлежно упълномощена от управителя да представлява работодателя пред органите на инспекцията по труда, като актосъставителя К. също разговаряла с нея и получила информация ,че ПВТР го няма в обекта, а се намира в счетоводството на фирмата. Екземпляр от ПВТР бил представен в ДИТ-Пловдив едва петнадесет дни по-късно на 11.03.2022 г.

За констатираното нарушение, което контролните органи квалифицирали като такова по чл. 403а ал.1 от КТ на 11.03.2022 г. бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на работодателя – А.П., която го подписала без възражения. Такива са били подадени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, като се твърдяло, че правилникът е бил в обекта, но по неясни причини никой от присъстващите не знаел къде е и затова не бил представен. Възражението било счетено за неоснователно и въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателят за горното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Съдът намира, че извършването на административното нарушение е безспорно установено. От доказателствата се установява, че на датата на проверката 25.02.2022 г. ПВТР не е бил наличен в обекта, не е представен на разположение на контролните органи и не е бил осигурен в хода на проверката не место до нейното приключване в обекта, поради което съставът на горното нарушение е реализиран.

АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по нормата на чл. 403а ал.1 от КТ.

Същата въвежда задължение за работодателя в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са 2 преповторени констатациите от АУАН и е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Постановено е от компетентен орган, подписано е от него и е в изискуемата от закона форма. В него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба въз основа на която е наложена санкцията.

При определяне размера на наложената имуществена санкция, съдът намира, че наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, като е оразмерил имуществената санкция в минималния размер предвиден в закона от 1500 лева, поради което и е безпредметно да се обсъжда въпроса за допълнителна редукция на санкцията.

Основното възражение на жалбоподателя касае тезата, че санкцията е наложена по общата санкционна разпоредба на чл. 414 ал.1 от КТ, а не по специалната такава на чл.415в ал.1 от КТ, която е приложима според жалбоподателя. Възражението е неоснователно. За приложението на превилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая и двете формални предпоставки не са налице. На първо място, нарушението не е било отстранено веднага след установяването му по реда на КТ. Поради естеството на задължението, а именно да се държи в обекта на разположение на контролните органи с оглед целите на проверката ПВТР е ясно, че за да е налице тази хипотеза е било необходимо още в хода на проверката на място в заведението, когато е установено нарушението – липсата на правилника същият да е бил осигурен и предоставен на контролните органи. Изобщо наличието на това нормативно задължение за работодателя обслужва изцяло целите на контрола от компетентните органи и липсата на ПВТР по време на проверката на практика възпрепятства възможността на същите да извършат проверка в пълен обем и по отношение на спазването на други задължения, свързани с полагането на извънреден труд с дежурствата, с установяването на непълно работно време и дали е установено сумирано изчисляване на работното време. Ето защо представянето на ПВТР едва 15 дни по-късно и то в ДИТ-Пловдив води до съмнение за неговото съществуване и действителното му съдържание към момента на проверката, препятства извършването на проверката и изключва изобщо тезата за незабавно отстраняване на нарушението в контекста на неговия предмет по реда на КТ.

На второ място, нарушението е формално, на просто извършване и съставът му се реализира с факта, че ПВТР не е бил наличен в обекта на разположение на контролните органи към момента на проверката, с което настъпват и обществено опасните последици от това нарушение - невъзможността да се проконтролира спазването на трудовите права на работниците и служителите свързани с трудовия ред и спазването на работното време. Тъй като задължението да се държи и представя ПВТР по всяко време на проверка в обекта е с абсолютен характер, неуместно се явява и възражението, че 3 работниците в момента на проверката не знаели къде се намира правилникът и затова не го предоставили. Задължение на работодателя е така да организира дейността в обекта, че по всяко време на функциониране на обекта и евентуална проверка от контролните органи да е осигурена възможността за неговото представяне и то по време на проверката в самия обект. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на правилото на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя. В случая процедурата е спазена детайлно от актосъставителя, тъй като АУАН е съставен след надлежна покана, на която се е явил надлежно упълномощен представител на жалбоподателя –А. Х., като актът е съставен в нейно присъствие, предявен и е и същата го е получила и подписала без възражения.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива.

Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, разноски в размер на 100 лева.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2200053 от 05.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на Сдружение „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. М. Б. - управител, на основание чл. 414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.403а ал.1 от Кодекса на Труда.

ОСЪЖДА Сдружение „***“ , ЕИК ***, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5