Определение № 383 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Пловдив, 27.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение № 565/16.07.2024г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.н.д. № 1491/2024 г. по описа на същия съд, е било потвърдено постановление от 07.06.2024г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив за прекратяване на наказателно производство по ДП № 25/2019 г. по описа на сектор РПП при ОД на МВР гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 343 ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, тъй като деянието не съставлявало престъпление.

В предвидения за това срок е постъпила частна жалба от съпругата на починалия вследствие процесното произшествие Й. Н., депозрана чрез повереника й адв. Б. З., с възражения за незаконосъобраност на съдебния акт и искане за отмяната му. Извършена е препратка към пространните съображения в отхвърлената от проверяваната инстанция негова първоинстанционна жалба.

Апелативният съд гр. Пловдив, след като прецени изложената в жалбите аргументация на посоченото искане, съображенията в атакуваното съдебно определение и в потвърденото с него прокурорско прекратяване, както и събраните по делото доказателства и експертизи, прие, че обжалването не е основателно.

Първоинстанционният съд е споделил изцяло фактическите и правните изводи на прокурора в споменатото постановление. Този подход е правилен, доколкото прокурорът е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, като е ангажирал и необходимите специални знания в областта на съдебната медицина, химията, физиката и автотехническия анализ; сетне, при изграждане на фактическата обстановка по делото, не е допуснал 1 игнориране на доказателствени източници, позоваване на данни, които нямат характеристиката на доказателства или неправилно разчитане на експертизите, а изложеният доказателствен анализ е точен в своите основни линии. Що се отнася до мотивите на потвърдителното съдебно определение, те не страдат от непълноти и противоречия.

Напротив – оформените преценки закономерно следват от установената фактология.

Оплакването за два недостатъка в аргументацията на прокурора е правилно, но ПлОС е бил прав да приеме тези недостатъци за несъвършенства, касаещи въпроси, които, от една страна, са периферни, а от друга страна, са се оказали изяснени независимо от коментираните недостатъци. ПАС ще допълни, че отстраняването на въпросните несъвършенства, което е сторено от окръжния съд, ни най-малко не е повлияло на крайния извод за реализирано от водача на участвалия в сблсъка л.а. „Т.“ (св. Н.) случайно деяние.

Става дума, на първо място, за интерпретирането на количеството установена при проведения следствен експертимент растителност в полза на извода за недостоверност на възприятията на свидетеля Г.Ш. за развитието на произшествието. Действително растителността била заварена разлистена (т.е. значителна) при проведеното през м. юли 2023 г. експериментиране, а инцидентът е от м. март 2019 г., когато е ноторно, че растителността е по-неразвита (т.е. видимостта е различна). ПлОС правилно е напомнил на жалбоподателя, че прокурорът е отхвърлил възприятията на св. Ш. не само заради въпросното направилно интерпретиране на информацията, събрана с коментирания доказателствен способ, а предимно заради некоректното определяне от негова страна на мястото на удара и на мястото, на което след удара са се установили катастрофиралите автомобили.

Друг проблем в мотивирането на прекратителния извод, на който се е спрял жалбоподателят, касае констатацията, че реакциите на водача на фолксфагена (починалия Н.) били повлияни от лекарствени продукти и „факта“ на непоставяне на обезопасителен колан от негова страна. Мнението на адв. З., че това са предположения, е споделено, но и вторият недостатък в прокурорската аргументация не е проявил потенциал, достатъчен за компрометиране на извода за причината за фаталния сблъсък.

В първоинстанционната жалба, към аргументацията в която жалбоподателят е препратил, е отправена по-нататък критика относно качеството на експертизите с автотехническа част.

Част от критиката представлява възражения, базирани на неоткрита от адв. З.

(житейска) логика – не било логично да се приеме внезапно навлизане на фолксфагена в дясната лента (тъй като при подобна внезапност ударът би следвало да е в неговата предна или средна част); не било логично при удар, следващ подобно изненадващо навлизане, теслата да излезе от пътното платно, а фолксфагенът да остане върху него. Става дума за лаическо мнение, респ. за разсъждения, които не могат да влязат в класическо противоречие с основаните на специални знания преценки на водещи специалисти в автотехническата научна област. Още повече че не се пояснява дали критиката се извежда от несъобразени обстоятелства или от неправилна интерпретация на находките.

2

По делото са изпълнени АТЕ, авторство на инженерите М., С. и П., КСМАТЕ, авторство на инженер С. М., на физика гл.ас. С. Н. и на съдебния медик д-р С.Я., допълнителна АТЕ и допълнителна КСМАТЕ със същите вещи лица.

Първата и втората експертизи са изготвени преди св. Ш., който се е оказал в близост до мястото на катастрофата, да даде показания. Освен обективните находки на местопроизшествието те са имали предвид трите разпита на водача на теслата св. И. Н., според които след бензиностанцията „Л.“ е „мернал“ в аварийната лента или на границата между аварийната и дясната лента фолксфагена, който не давал сигнал, че планира престрояване в дясната лента, по която той се движел, и в следващия момент („почти мигновено“ след като го възприел) усетил удар в дясната предна част на своя автомобил.

Съобразили са и показанията на спътницата му св. Т., според които фолксфагенът преминал в дясната лена „някак си по диагонал“ пред теслата, И. Н. задействал екстрено спирачната система, но в следващия момент бил усетен много силен удар в предната част на теслата.

АТЕ е разработила две хипотези, за които ще стане дума по-късно. КСМАТЕ е заключила, че фолксфагенът е предприел от аварийната лента маневра с отклоняване наляво и така навлязъл в дясната лента пред теслата, водачът на теслата натиснал спирачките, като тази му реакция съвпадала с момента на навлизане на фолксфагена, ударът с който не могло да бъде избегнат. Оформила е извода, че от въпросния момент на навлизане на фолксфагена водачът на теслата, който поддържал технически съобразена скорост, не е имал възможност да препятства произшествието чрез предприетото спиране; напротив – водачът на фолксфагенът е имал възможност да отложи маневрата. Според крайното експертно заключение причината за сблъсъка от техническа гледна точка се изразявала в това, че водачът на фолксфагена е навлязъл от лентата за принудително спиране пред теслата по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

Впоследствие били получени показанията на свидетелите К.Б. и Г.Ш., с които водачът на фолксфагена се бил разделил малко преди да потегли и които останали в близост до пътното платно (от западната страна на „Л.“), а вторият бил проследил неговото движение по това платно, обърнат с лице към мястото на катастрофата. По думите му, които той предал на св. Б., фолксфагенът се включил от лентата за принудително спиране в дясната и се движел по нея, когато от към лявата лента или откъм границата между лявата и десната лента се задала теслата, престроила се в дясната лента и веднага се „врязала някак си странично“ в задната лява част на фолксфагена, преди което не била намалила високата си скорост; сетне фолксфагенът се оттласнал напред и се спрял до външната мантинела на пътя, а теслата паднала в канафката от дясно, като мястото на установяване на автомобилите се намирало около пътните знаци. Очевидно е, че ако се кредитират твърденията на св. Ш. за движение на фолксфагена изцяло в дясната лента пред теслата, нейният водач би имал техническа възможност да избегне удара, като реагира своевременно с намаляване на скоростта и изоставане след поддържащия по-ниска скорост фолксфаген, както сочи жалбоподателят (вж. л. 173 и сл. от първия досъдебен том).

Не е основателно обаче мнението на адв. З., че въпросните показания били 3 игнорирани. Напротив, именно поради необходимостта от съобразяване и изследване на техническата достоверност на твърденията на св. Ш. била назначена споменатата допълнителна АТЕ, предшествана от споменатия в началото следствен експеримент. Вещите лица, автори на тази експертиза, са изчислили, че мястото на удара се е намирало на 358 метра западно от мястото, на което според протокола за следствен експеримент св. Ш. е посочил, че е стоял; след удара теслата е спряла на 447 м. от това място, а фолксфагенът – на 510 м. от това място. Автоинженерите са видели следните несъответствия в показанията на св. Ш. – той бил отбелязал, че е гледал на изток и така видял удара, а мястото, на което са се установили автомобилите след удара било според него около пътните знаци (вж. фотоса на л. 201 от ДП). Според изчисленията обаче пътните знаци са се намирали на 110 м. зад мястото, на което бил свидетелят, или на запад от него. Във връзка с тези немаловажни несъответствия е изведено заключението, че показанията на св. Ш. не позволявали да се изгради хипотеза, която да се изследва, респ. не позволявали нов анализ на механизма на ПТП.

Излиза, че по делото липсват данни, противопоставими на изложената по-горе преценка на КСМАТЕ, че неправилната маневра на Н. по внезапно навлизане от аварийната лента в основната (дясната) лента, по която се е движела теслата, била единствената причина за фаталния сблъсък. Що се отнася до допълнителната КСМЕАТЕ, която се явява последната назначена по делото експертиза, тя е достигнала до абсолютно същата преценка (а единственият нов момент касае физическата годност на водача Н., която не е предмет на спор във възизвното производство).

Прокурорът, а след него – ПлОС с основание са възприели тази преценка, доколкото тя е базирана на съответствието между обективните находки (следа от задиране и следи от гуми върху пътното платно и деформациите на автомобилите) и показанията на водача и на пътника в теслата за навлизане на фолксфагена от дясно на ляво пред теслата. Правилно е отхвърлено мнението на пострадалата, че липсвали данни за направлението на двата автомобила преди удара. Анализът на деформациите и по-специално на деформациите на фолксфагена, получени от ударна сила с посока отзад напред и отляво надясно, и на личащото на фотоалбума към огледния протокол положение на предното му ляво колело наляво (вж. л. 52 от том 4 ДП) показват, че в момента на удара е бил насочен косо наляво спрямо платното, което комуникира с въпросните гласни доказателствени средства. Що се отнася до травматичните увреждания на Н. те според заключенията на КСМАТЕ съответстват на кос удар отзад напред и отляво надясно спрямо фолксфагена, при което е достигнато ускорение от 170G, както и на деформираното купе в областта на лявата страна, достигнало до седалката на шофьора. С оглед всички тези съответствия е изоставена разработената от първоначалната АТЕ втора хипотеза на движение на фолксфагена изцяло в дясната лента пред теслата (изложена чисто теоретично преди получаване показанията на св.

Ш. и (ретроспективно) кореспондираща с тях).

И в тази връзка правилно е отхвърлено мнението на жалбоподателя за правдивост на въпросната хипотеза, респ. правилно е споделен изводът на прокурора за сторено от Н., който 4 е управлявал фолксфагена в аварийната (а не в дясната) лента, нарушение по чл. 56 ЗДвП и за причинна връзка между нарушението и настъпилата в купето негова смърт.

Не е вярно, че в експертизите с автотехническа част липсвали изчисления на разстояния и скорости – напротив, автоекспертите са изчислили пътя, изминат от лентата за принудително спиране до мястото на удара – 26.98 метра и времето за изминаването му – 1.6 сек., на колкото се е равнявало времето от началото на реакцията на водача на теслата по аварийно спиране до удара, респ. скоростта на теслата към момента на това спиране била 127 км./ч., сведена към момента на удара едва до 122 км./ч. От тези констатации безсъмнено следва, че св. Н. е нямал техническа възможност да избегне удара по предписания в ЗДвП начин – посредством екстрено задействане на спирачната система. От тази гледна точка е без значение дали в даден момент той се е занимавал с радиото на теслата, както неговата спътница била посочила в първоначалните си показания.