Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 25.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 93/2025
Вид
Решение № 68
Подписан
25.06.2025
В сила
08.08.2025
Състав
МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно търговско дело № 20254001000093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 28/06.03.2025 г. по гр. д. № 83/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен е осъдена „Застрахователна Компания Лев Инс“АД да заплати на ищцата И. Б. И., сумата от 40 000 лева, частичен иск от 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 03.02.2022 г. в гр.Плевен - застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение застрахователят е осъден да заплати на И. Б. И. следните суми: 1/ сумата в размер на 1 454,55 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение/, вследствие гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът над присъдения размер до претендирания размер от 1 939,41 лв. е отхвърлен, като неоснователен, както и 2/ сумата в размер на 531,24 лв. - обезщетение за имуществени вреди /пълна увреда на автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.№ ЕН57****/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът над присъдения размер до пълния претендиран размер от 3 071,24 лв. е отхвърлен, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

1

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Застрахователна Компания Лев Инс“АД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение в осъдителната му част досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева, като неправилно. От една страна, се твърди, че определеното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД било завишено, като се излагат съображения, че справедливият размер, с оглед доказаните по делото вреди и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи е 30 000 лева. От друга страна, се твърди, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат бил занижен от окръжния съд и че същият следвало да бъде определен на 50 %, с оглед установеното, че същата е имала възможност да предотврати ПТП - то, пропускайки движещия се с предимство товарен автомобил. Цитира се съдебна практика. Искането до въззивния съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като бъде отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва и съобразно изхода на делото, да се ревизират разноските пред първа инстанция. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - И. Б.

И., чрез процесуалния й представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се оплакването на въззивника за завишен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като се твърди, че освен телесните увреждания, при ищцата било налице и посттравматично разстройство. Оспорва се и възражението на жалбоподателя, че приносът на пострадалата следвало да бъде определен на 50 %, като се излагат аргументи, че правилно окръжният съд го е определил на 25 %. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Горепосоченото съдебно решение досежно предявените искове за заплащане на имуществени вреди, не е обжалвано, нито в осъдителните му, нито в отхвърлителните му части, поради което по отношение на тези искове е влязло в законна сила. Решението, в частта, с която e уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2024 г. до окончателното му изплащане, също е влязло в законна сила, поради необжалването му. Предвид това решението в тези части е изключено от въззивна проверка.

В открито съдебно заседание застрахователното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Упълномощеният от него адвокат е депозирал становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на 2 въззиваемата И. Б. И. оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. Б. И. против „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, за заплащане на сумата в размер на 40 000 лева /частичен иск от 60 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й телесни увреждания /средна телесна повреда - счупване на двете кости на лявата подколенница в областта на глезена и леки телесни увреди/, както и тежка психическа травма /страх, паника, тревожност, интровертно поведение/, вследствие ПТП, настъпило на 03.02.2022г., около 18,20 ч., в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул. “Индустриална” и ул.

“Метро”, причинено виновно и противоправно от П. В. Д., при управление на товарен автомобил, марка “Скания” с рег. № ЕН 60****, по отношение на който е действала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то със застраховател „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, както и за заплащане на сумата в размер на 1939,41 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в разходи за лечение, вследствие гореописаното ПТП, както и за заплащане на сумата от 3071,24 лева /след допуснато от първоинстанционния съд намаляване на размера на този иск/ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в нанесена тотална щета на управлявания от ищцата лек автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.№ ЕН 57****, вследствие същото ПТП, ведно със законните лихви върху трите обезщетения, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от ЗК ( от 12.03.2024г.) до окончателното им изплащане.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка 3 с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното АНД № 1752/2023г. по описа на РС – Плевен, с одобрено с протоколно определение от 17.08.2023 г. споразумение по чл. 381 и сл. НПК, П. В. Д. е признат за виновен в това, че на 03.02.2022г., в гр. Плевен, на кръстовището, образувано от ул. “Индустриална” и ул. “Метро”, при управление на товарен автомобил, марка “Скания” с рег. № ЕН 60****, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, както следва:

- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - ,,Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,

- чл. 15, ал. 1 от ЗДвП – „На пътя водачът на ППС се движи възможно най – вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най – дясната лента“,

- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - ,,На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“,

- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС от категории „С“ и „D“ в населено място 50 км/ч.“, като управлявал посоченото МПС със скорост от 56 км/ч. и по непредпазливост причинил на И. Б. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на лявата подколенница в областта на глезена, довело до трайно затруднение на движението на левия крак за поне 4 - 5 месеца, поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с 375а от НПК, във връзка с чл. 78А, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба.

От приетото от първоинстанционния съд, като компетентно изготвено, неоспорено от страните, заключение на съдебната автотехническа експертиза и отчасти от свидетелските показания на П. Д. се установява, по безспорен начин следния механизъм на процесното ПТП, а именно: Произшествието е настъпило на 03.02.2022г., около 18,20 часа, в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул. “Индустриална” /пътно платно с двупосочно движение, без налична пътна маркировка, представляващо прав и хоризонтален път с предимство и неограничена видимост/ и ул. “Метро” /пътно платно с двупосочно движение, без налична пътна маркировка, с монтиран знак “Стоп” и “Задължително завиване на ляво и надясно”/. При навлизане на лек автомобил, марка „Дачия”, с рег.№ ЕН 57****, управляван от И. И., от състояние на покой, върху асфалтовата настилка на ул. “Индустриална”, в посока от юг към изток, движещият се по ул. “Индустриална”, от изток на 4 запад, товарен автомобил, марка “Скания”, с рег. № ЕН 60****, управляван от П. Д., се е намирал на разстояние от 46,39 м. от мястото на удара. Водачът на товарния автомобил възприел навлизането на лекия автомобил и предприел действия чрез кормилния кръг на волана, като променил траекторията на МПС - то, завил наляво към мислената насрещна пътна лента и едновременно с това натиснал спирачния педал с максимална ефективност и така превозните средства, движейки се едно към друго, между тях е настъпил странично-кос удар в насрещната лента за движение за товарния автомобил и в лентата за движение на лекия автомобил. Скоростта на движение на товарния автомобил, марка „Скания“, към момента на предприетите действия от страна на водача за спиране, е била 56 км/ч., а на лекия автомобил – 20,5 км/ч.. Според вещото лице – автоексперт водачът на товарен автомобил, марка “Скания”, с рег. № ЕН 60**** е имал техническа възможност, при движение с разрешената скорост от 50 км/ч., да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП – то, но не е имал такава с реалната скорост от 56 км/ч., с която се е движил. Освен това, ако водачът на товарния автомобил не се е отклонил наляво към лентата за насрещно движение и при реалната скорост, не би настъпило ПТП, а двете превозни средства биха се разминали, без да настъпи удар. Водачът на лекия автомобил, марка „Дачия“, е имал техническа възможност да забележи движещия се товарен автомобил с посока отляво надясно за него, да го пропусне, след което да продължи пътя си в избраната от него посока на движение, с което би предотвратил ПТП - то. Вещото лице е посочило още в заключението, че триточковият предпазен колан на водача, с който е снабден автомобилът, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, предпазва тялото, но не и крайниците (глава, ръце и крака), които са свободно движещи се.