Определение № 402 от 06.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Сливен, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Антония Кр. Ненчева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Частно наказателно дело № 20262200200468 по описа за 2026 година

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Р. Й. К., която изтърпява в Затвора в гр. С. определеното й наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА година като към момента на издаване на становището на началника на затвора 11.08.2026 г. е изтърпяла фактически ТРИ месеца и ДЕВЕТ дни от наказанието, от арест ЧЕТИРИ месеца и ТРИ дни, всичко СЕДЕМ месеца и ДВАНАДЕСЕТ дни. Към 11.08.2026 г. остатъка от наказанието е в размер на ЧЕТИРИ месеца и ОСЕМНАДЕСЕТ дни. Осъдената Р. Й. К. иска да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Началникът на Затвора- гр. С. е депозирал становище, чието заключение е, че няма достатъчно доказателства за настъпили положителни промени в поведението и личността на осъдената. Дава мнение молбата на лишената от свобода К. да остане без уважение, осъдената да не бъде условно предсрочно освободена.

Прокурорът в съдебно заседание счита, че към момента не са изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК. Сочи, че макар да е изпълнена първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание, към момента в случая не може да се приеме по категоричен начин, че молителката се е поправила по време на престоя й в затвора. Заявява, че молбата на осъдената е допустима, но е неоснователна. Пледира молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода К. да остане без уважение.

Началникът на Затвора- гр. С. се явява лично в съдебно заседание и поддържа становището си като счита, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните изисквания на закона. Пледира да се остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода.

1

В съдебно заседание защитникът на осъдената К. счита, че са налице формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпяно повече от половината от наложеното наказание. Моли съда да реши да уважи молбата на осъдената, тъй като от няколко години тя се е изчистила и не употребява наркотици и от друга страна да се вземе предвид възрастта на баща, който се грижи за нейната дъщеря.

В съдебно заседание осъдената К. посочва, че иска да излезе от затвора и да се погрижи за дъщеря си, която е студентка в Л.. В последната си дума иска да се уважи молбата й за условно предсрочно освобождаване.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Лишената от свобода Р. Й. К. е постъпила в затвора на 05.02.2026 г. за изтърпяване на две наложени наказания.

От 04.02.2026 г. до 02.05.2026 г. е изтърпяла наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, наложено по НОХД №16/2021 г. по описа на Кюстендилски районен съд за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

По НОХД №1016/2024 г. по описа на РС- Кюстендил на осъдената е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година за престъпление по чл.343б, ал.4 от НК и по чл.354а, ал.3 от НК като е постановено да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Това наказание осъдената търпи с начало 02.05.2026 г.

Към 11.08.2026 г. осъдената К. е изтърпяла фактически ТРИ месеца и ДЕВЕТ дни от наказанието, от арест („Задържан под стража“ и „Домашен арест“) ЧЕТИРИ месеца и ТРИ дни, всичко СЕДЕМ месеца и ДВАНАДЕСЕТ дни. Към 11.08.2026 г. остатъка от наказанието й е в размер на ЧЕТИРИ месеца и ОСЕМНАДЕСЕТ дни.

Формално право за условно предсрочно освобождаване и промяна на режима със следващия по- лек лицето е придобило съответно на 29.06.2026 г. и 05.08.2026 г.

Наказанието си търпи в затворническо общежитие от открит тип.

Лишената от свобода К. е на 48 години. През целия престой в институцията, поведението се характеризира със следните особености:

Симптоми на адаптивна криза- На 25.02.2026 г. е била разпределена в Затворническо общежитие от открит тип. В началния период от престоя си изпаднала в адаптационна криза, характеризираща се със социално отдръпване, затруднения при установяване на контакти и склонност към самоизолация. В резултат на проведените индивидуални консултации с ИСДВР и инспектор психолог се отчело частично подобрение в адаптацията, но и към настоящия момент осъдената продължавала да изпитва затруднения при овладяване на негативните емоции и при конструктивно разрешаване на междуличностни конфликти- преиначавала факти в конфликтна ситуация със санитар в медицински център.

Липса на интерес към трудова дейност- лишената от свобода имала 2 срочно решение на ТЕЛК, с 66% ТНР. В затворническото общежитие са достъпни трудови дейности (доброволен труд), които не са сред противопоказните, съгласно експертното решение и заниманията с тях биха повлияли благоприятно както психо- физическото й състояние, така и размера на наказанието, с възможност за редуциране съгласно ЗИНЗС. До момента, не е заявено желание за полагане на доброволен или възмезден труд.

Приемливи повърхностни взаимоотношения- В общуването била емоционално дистантна, склонна да се самоизолира. Подобна констатация е била изведена и в експертното психологическо заключение. Не се ангажирала с цели, изискващи планиране и постигане на резултат в по- дълъг период от време.

Още в периода на престоя си в приемното отделение правила опити да поставя условия и да оказва влияние върху служителите относно настаняването си в затворническото общежитие. Мотивирала исканията си с нестабилното си емоционално състояние и необходимостта да бъде настанена с лишени от свобода, които да проявяват толерантност към нейните „особености“. При проведен разговор с ИСДВР уточнявала, че под „особености“ разбира силно изразената си зависимост към тютюнопушенето като заявявала ежедневна употреба на две до три кутии цигари.

В общуването си със служителите осъдената се стремяла да изгражда образ на лице, поставено в неблагоприятна житейска ситуация като акцентирала върху личните си затруднения и преживени травматични събития. Наблюдавана била тенденция да представя себе си в ролята на жертва, с цел предизвикване на съчувствие и по- благосклонно отношение, както и за постигане на лични цели или удовлетворяване на конкретни искания. Оформяло се заключението, че отношението към служителите е коректно, но сътрудничеството било предимно формално и насочено към удовлетворяване на лични потребности.

Пасивност по отношение на конструктивни дейности- епизодичният интерес към разнообразните активности за поправително въздействие било единствено по настояване на служителите. Сътрудничеството в поправителния процес се свеждало до изпълнение на разпореждания и спазване на изискванията. Липсвала активност при планиране на присъдата и изграждане на стратегии за справяне след освобождаване.

Разминаване между декларирани нагласи и реални действия- заявеното желание за промяна на криминалната активност не се обективирало в реални действия- не се включвала в достъпните програми за лица със зависимости, не се изолирала съзнателно от наркозависими лишени от свобода, не използвала наличните си ресурси за активност в свободното време.

Направени били изводи, че характеризираните поведенчески особености, не позволяват извод за автентична положителна промяна в криминално обвързаното поведение на лишената от свобода. Наблюдава се стремеж към социално желателно представяне, без това да е съпроводено с достатъчно критично осмисляне на собственото противоправно поведение.

3

В живота на свобода осъдената е имала епизодична трудова ангажираност. Трудовата биография на осъдената се характеризирала с преобладаваща заетост в нискоквалифицирани дейности, без изградена устойчива професионална реализация и дългосрочно кариерно развитие.

Видно от предоставените данни е упражнявала трудова дейност, както в страната, така и в чужбина, включително като таксиметров шофьор, без да притежава необходимите разрешителни и документи за извършване на тази дейност. От мотивите на постановената присъда се установява, че е извършвала нерегламентирани таксиметрови услуги с автомобил, предоставен й от баща й.

Освен законната трудова дейност, осъдената признавала, че в периода 2014- 2017 г. съзнателно се е занимавала с пренасяне на контрабандни стоки и контрабандни цигари, възприемайки тази дейност като обичаен начин за осигуряване на доходи. Тя обяснявала участието си с разпространеността на подобна практика в населеното място, в което е живяла, което сочи към недостатъчно разграничаване между законните и противоправните източници на доходи.

По време на престоя в затвора не е била включвана в трудова дейност, както поради влошено здравословно състояние, така и поради липса на интерес и желание от нейна страна. Здравният статус се поддържа чрез периодични прегледи, консултации и съответна терапия.

Направен бил извод, че трудовата реализация преди лишаването от свобода се характеризира с нестабилност, недостатъчна ориентация към законосъобразна заетост и наличие на периоди, през които е оправдавала извършването на престъпления- пренасяне на контрабандни стоки като средство за осигуряване на доходи. Липсата на професионална квалификация и нежеланието за усвояване на каквито и да било трудови умения, понижават възможностите за допълнителни законни доходи след освобождаване.

През целия период на пребиваване в затвора било регистрирано едно участие в широкия спектър от реализирани дейности в общността и то след мотивиране от страна на ИСДВР- Възпоменателно честване на 150 години от гибелта на Христо Ботев, проведено на 02.06.2026 г. като възложеният ангажимент бил изпълнен формално.

Анализът на участието в корекционно- възпитателните и общо затворническите дейности показва, че осъдената не проявява собствена инициатива за включване в тях. Участията й са реализирани основно след насърчаване и мотивиране от страна на ИСДВР като липсват достатъчно данни за устойчива вътрешна мотивация и активност за доброволно включване в дейности, подпомагащи процеса на поправяне и ресоциализация.

Осъдената е със завършено основно образование, по нейни данни продължила обучението си в текстилен техникум в гр. Кюстендил до 10- ти клас поради сключване на брак. В периода преди лишаването си от свобода, не е проявявала стремеж към повишаване на образователното си ниво или придобиване на допълнителна професионална квалификация. В условията на 4 изолирана среда не била включена в образователния процес през учебната 2025/2026 г. поради напредналия етап на учебната година.

Насърчена била да участва в Специализирана групова работа „Управление на гнева“ от 14.04.2026 г. до 12.05.2026 г. като възможност за преодоляване на адаптационната криза и приобщаване към груповия живот.

Завършила програмата като според доклада за резултатите е участвала в груповата динамика, според възможностите си и повишила уменията си да осъзнава връзката мисъл- чувство- действие.

Включена била в Превантивно- информационна среща с Местна комисия за борба с трафика на хора, проведена на 28.05.2026 г.

Направен бил извод, че отново се потвърждава тезата за ниска вътрешна мотивация на осъдената за участие в поправителния процес.

През целия период на поправително въздействие са били извършени общо 2 оценки на лишената от свобода К.- една първоначална и една последваща.

Първоначалната оценка на правонарушителя от 20.02.2026 г.- 78 точкиотчита среден риск от рецидив.

Последваща оценка от 03.08.2026 г.- 84 точки- среден риск.

В първоначалната оценка са констатирани максимални стойности в разделите: „Управление на финанси и доходи“ и „Емоционално равновесие“.

И двата раздела са пряко свързани с криминалната активност и извършените престъпления.