Определение № 98 от 25.04.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 96/2024
- Вид
- Определение № 98
- Подписан
- 25.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Галина Тодорова Канакиева, Петя Иванова Петрова Дакова
Цитирани разпоредби
- чл.123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98 гр. Бургас, 25.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20242000600096 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при ОП - Бургас против протоколно определение №324/22.03.2024г. постановено по НОХД№ 182/24г. по описа на Бургаския окръжен съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП - Бургас за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на обвиняемия. В протеста се твърди, че по отношение на констатираните от съда разминавания в номерата на подстанциите, както и в номера на наряда, посочени в постановлението за привличане и диспозитива на обв. акт, се касае за очевидни фактически грешки, отстраними по реда на чл.248а от НПК, тъй като местоизвършването на деянието е индивидуализирано в достатъчна степен. По отношение на констараното от съда противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обв. акт. намира този извод за неправилен, тъй като обвинението в обстоятелствената част е конкретизирано в достатъчна степен и изложената фактическа обстановка напълно кореспондира с неговия диспозитив, а в случай че по време на съдебното следствие се установят други фактически положения на обстоятелствената част на обв. акт, няма пречка да се измени обвинението.
Изразява съгласие, че в диспозитива на обв. акт е посочено, че подсъдимият е наредил на пострадалия да работи на необезопасен обкт, но оспорва извода на съда, че в обстоятелствената част на обв. акт нямало изложени факти във 1 връзка с изходящото от подсъдимия нареждане. Позовава се на приложената на л.92, т.2 от ДП кореспондениция по вайбър между пострадалия и подсъдимия, както и на обстоятелството, че двамата са се намирали в отношения на субординация, като подсъдимият е бил бригадир, а пострадалия член на бригадата, която следвало да изпълни наряда. Сочи и като възможност подсъдимият да е дал нареждане на пострадалия не устно, а с конклудентни действия, което следвало да се установи в хода на съдебното следствие. На трето място, в протеста се твърди, че съдът е следвало да призове за разпоредителното заседание всички пострадали, а не само Бедрие М., която при първото разглеждане на делото е била конституирана като частен обвинител. С протеста се претендира отмяна на атакуваното определение, тъй като не са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до отраничаване правото на защита на подсъдимия Н. и връщане на делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдебното производство.
Срещу подадения частен протест е постъпило писмено възражение от адв. Г. К., защитник на подс.Н., с искане същият да не бъде уважаван. Излага доводи, че несъответствията между номерата на подстанцията и наряда пряко засягат правата на подсъдимия. Защитата навежда довод, че е налице несъответствие при определяне на инцидента - дали при възложената работа с Наряд 339/02.02.2022г. извършване на ревизия на Табло ЕЕН 1316 или след това в резултат на даденото устно нареждане от дежурния К.Т. да видят касетата. Сочи, че по делото няма категорични доказателства подсъдимият Н. да е давал изрично нареждане на пострадалия М. да работи на необезопасен обкт. Излага съображения за наличие на неизяснени въпроси по съществото на спора.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено становище, че подаденият протест е процесуално допустим и по същество основателен, а определението на съда като необсновано и незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Напълно споделя становището на ОП - Бургас по т.1 и т.2 на частния протест. Споделя извода, че посочените от съда несъответствия действително са налице, но същите биха могли да се отстранят като очевидни фактически грешки не само по инициатива на прокурора, но и на съда. По отношение на посочените от съда противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обв. акт твърди, че в двете части 2 на обв. акт се съдържа нужния минимум от факти, които обуславят съставомерността на престъплението, за което е повдигнато обвинение, поради което не е нарушено правото на защита на подсъдимия. По т.3 от частния протест заявява, че споделя становището на съда изложено в атакуваното определение и не споделя това на прокурора. Моли съда да уважи частния протест по т.1 и т.2, като отмени атакуваното определение на съда.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в протеста, оплаквания, възражението на защитата на подсъдимия Н., становището на представителя на апелативна прокуратура и материалите по делото, намира частния протест за неоснователен.
Неоснователни са доводите изложени в частния протест.
Безспорно е установено по делото, че по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.123, ал. 1 от НК е образувано НОХД№182/24г. по описа на БОС. Делото е внесено за разглеждане в ОС - Бургас по обвинителен акт за втори път, след като при първоначалното му разглеждане присъда №29/16.05.2023г. по НОХД№ 474/23г. на БОС е била отменена с Решение №11/31.01.2024г. по ВНОХД № 152/23г. на БАС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС - Бургас от стадия на разпоредителното заседание.
В хода на проведеното ново разпоредително заседание ОС – Бургас е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и които обуславят връщане на делото в предходна процесуална фаза.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че установените процесуални нарушения по своето естество са съществени и обосновават необходимостта от връщане на делото, поради невъзможност за отстраняване в съдебното производство.
Правилно съдът е посочил, че с Постановлението за привличане, находящо се на стр. 29, т.6 от ДП подсъдимият Н. е привлечен за това, че на 02.02.2022 г. на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – Подстанция 176 и 177, МСС 4, секция В към комплекс „Полипропилен“, като електромоньор в УЕО на „ГСИ - Балкани“ ЕООД и в качеството си на 3 изпълнител на работа по наряд 3 3 9 от 02.02.2022 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – работа в електрически уредби: Ревизия на Електроразпределително табло 1316 и захранващата го с ел. енергия Касета ЕР 1316, която дейност представлява източник на повишена опасност, като нарушил чл. 51 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, както и чл. 59, ал. 2, т.
2, вр. ал. 1 от същия Правилник, дал нареждане на електромонтьора М.И. М.
ЕГН ********** да работи по невключената в Наряда и необезопасена чрез изваждане от тоководещите шини Касета ЕР 1316, не осигурил на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления и не следил за правилното им използване от М.И. М. ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 17.02.2022 г. поради развилата се вследствие на изгаряне термична болест, довела до генерализирана инфекция /сепсис/ и полиорганна недостатъчност, престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт е повдигнато на Н. обвинение за това, че на 02.02.2022 г. на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – Подстанция 177, МСС 4, секция В към комплекс „Полипропилен“ като електромонтьор в УЕО на „ГСИ Балкани“ ЕООД и в качеството си на изпълнител на работата по Наряд № 5 5 9 от 02.02.2022 г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – работа в електрически уредби: Ревизия на Електроразпределително табло 1316 и захранващата го с ел. енергия Касета ЕР 1316, която дейност представлява източник на повишена опасност, като нарушил чл. 51 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, както и чл. 59, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от същия Правилник, дал нареждане на електромонтьора М.И. М. с ЕГН ********** да работи по невключената в Наряда и необезопасена чрез изваждане от тоководещите шини Касета ЕР 1316, не осигурил на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления и не следил за правилното им използване от М.И. М. с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 17.02.2022 г. поради развилата се вследствие на изгаряне термична болест, довела до генерализирана инфекция /сепсис/ и полиорганна недостатъчност, престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
4
Правилна е преценката на съда, че е налице разминаване както между цифровото означение на номера на подстанцията, което е част от индивидуализиращите признаци на мястото на извършване на деянието, така и между цифровото изражение на номера на наряда, който е част от обективните признаци на изпълнителното деяние.
Наред с това съдът с основание е посочил, че е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив.
Правилно съдът е посочил, че в обвинителния акт е посочено при изложение на обстоятелствата, че извършвайки определени фактически действия, с които е нарушил разпоредбите на Правилника, Н. е допуснал немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. В същото време в диспозитива /съдът неправилно е написал „обстоятелствената част на обвинителния акт“ - явно е, че е налице фактическа грешка/ е посочено, че той е наредил на електромонтьора М. М. да работи по невключена в наряда и необезопасена чрез изваждане от тоководещите шини касета.
Правилна е преценката на съда, че никъде в обстоятелствената част на обв. акт няма изложени факти във връзка с изходящо от Н. нареждане, насочено към пострадалия М. М., за което се говори в диспозитива на обвинителния акт. Обосновано съдът е заключил, че това противоречие е съществено доколкото касае обстоятелствата във връзка с изпълнителното деяние и може да доведе до объркване, поради наличие на неяснота, което пък от своя страна води до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.
Настоящата инстанция изразява съгласие с изводите на решаващия съд, че това противоречие е съществено и неотстранимо в съдебната фаза, доколкото в постановлението за привличане към наказателна отговорност на Н. в досъдебното производство отново е посочено, че той е дал нареждане на М. М..
Правилно съдът е посочил, че цитираното противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт следва да бъде отстранено и ако наблюдаващият прокурор прецени, че действително е нямало нареждане, а подсъдимият е допуснал електромонтьора М. М. да работи и не е следил за правилно използване на необходимите защитни средства, инструменти и приспособления, то следва тези пропуски и разминавания да бъдат отстранени не просто с коректен обвинителен акт, а и 5 с коректно постановление за привличане на Н. в качеството му на обвиняем и извършване на съответните процесуални действия по НПК в тази насока.
За да бъде реализирано правото на защита и за да бъде то ефикасно упражнено, което да гарантира правото на справедлив процес по чл. 6 на ЕКЗПЧОС, на обвиняемия следва да се предяви обвинение, обхващащо всички аспекти на наказателната отговорност.
Ето защо настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона и е нарушено правото на подсъдимия да разбере всички факти от състава на престъплението, за които му се повдига обвинение. Констатираните нарушения са отстраними чрез ясно формулиране на обвинението с посочване на всички релевантни факти за състава на престъплението.
Предвид изложеното съдът правилно е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
По отношение на последната част от протеста касаеща призоваването на всички пострадали при новото разглеждане на делото, настоящата инстанция намира същия за процесуално недопустим. Решаващият съд в разпоредителното заседание мотивирано е посочил, че при първото разглеждане на делото в качеството на частен обвинител е била конституирана единствено майката на починалото лице, а именно Б.Х. М., като останалите материално и процесуално легитимирани да участват като страни в процеса лица, съгласно ТР № 1/2016 г. от 18.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, са братята и сестрите му - Х.,М.,Х.иХ. М.. Правилно се е позовал на константната съдебна практика на ВС (Решение № 767 от 11.ХІ.1991 г. по н.д.
Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ce80015-279a-47f8-bf26-33d80f43e991