Решение № 1618 от 16.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202353 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д. Г. Г. чрез адв. Н. И. при ВАК против НП № 23-0442000387/12.05.2023 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се навеждат твърдения, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се посочената фактическа обстановка в същото. Навеждат се доводи за обективна и субективна несъставомерност на осъщественото Д.ие. Според въззивника, за да е съставомерно дението от обективна страна съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели, които условия трябва да са налице при кумулативност. В жалбата се сочи, че за да се приложи санкционната норма на чл. 175 ал.3 от ЗДвП водачът следва да знае, че към момента на управление на МПС регистрацията му е прекратена, т.е. Д.ието следва да е осъществено умишлено, като такъв умисъл е налице единствено ако собственикът е бил уведомен от управляващия за прекратяването или той е научил по друг начин, каквито данни по преписката няма. Твърди се, че възз. Г. е бил уведомен за служебното прекратяване регистрацията на процесния автомобил към момента на 1 съставянето на акта. Навеждат се и аргументи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, предвид липсата на описание на субективната страна на Д.ието, а именно – отсъстват обективирани в НП изводи на АНО дали въззивникът е бил наясно с факта на прекратяване на регистрацията и на коя дата. Във въззивната жалба е изложено становище, че НП е издадено при непълно изясняване на фактическата обстановка по случая. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество излага допълнителни аргументи в подкрепа на изводите си, че НП е необосновано и незаконосъобразно. Относно констатациите за субективна несъставомерност на посоченото в НП Д.ие се позовава на приобщените материали по АНП, а именно – предварителният договор за покупко-продажба и копие на регистрационен талон, видно от които собственик на процесния автомобил е бащата на възз. Г., с оглед на което последният не е съзнавал, че автомобилът не е пререгистриран. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.03.2023 г. в 16.00 часа, възз. Г. управлявал л.а. Опел Зафира с ДК№ В 4204 РТ, по ул. Места в гр. Долни чифлик, обл. Варна. На кръстовището на ул. Места и ул.

Камчия, същият бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип в състав – свид. Д.

М. и мл. инспектор Д.Л.. В хода на проверката било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, тъй като същото не е пререгистрирано пред органите на МВР в законния двумесечен срок от прехвърляне на собствеността. Констатирано е, че регистрацията на автомобила е 2 прекратена служебно на 02.03.2023 г.

От Д. Г. е свалено сведение, в което същият е посочил, че управлява процесния автомобил, който е собственост на баща му, закупен от последния около два месеца преди процесната дата и е действал със съзнанието, че законът предвижда задължението за пререгистрация на превозното средство да се изпълни в рамките на три месеца от закупуването.

При така установените факти свид. М. съставил на възз. Г. АУАН за нарушение на чл. 140 ал. от ЗДвП.

По случая е образувана пр.пр. № 5540/2023 г. по описа на РП- Варна.

В хода на проверката по образувана преписка е установено, че на 17.03.2023 г. статутът на автомобила е: „промяна на регистрацията, промяна на номер, промяна в данните за ПС, промяна на собствеността и възстановяване след прекратена регистрация“, съотв. от 21.03.2023 г. статутът на автомобила е с „промяна на регистрацията и пускане в движение. Отразено е, че л.а. „Опел Зафира“ с рег. № В 8499 ТН е собственост на Г.Д. Г. с ЕГН: **********.

От представеното и приобщено в хода на съдебното производство заверено копие на договор за покупко-продажба на процесния автомобил с нотариална заверка на подписите, е видно, че на 29.12.2022 г. собствеността върху превозното средство е прехвърлена между продавача Н. А. и купувача Г. Г..

С постановление от 28.04.2023 г. на прокурор при ВРП – Н.Н. е отказано образуване на досъдебно производство по случая за извършено престъпление по чл.

345 ал.2 от НК, като е приел, че Д.ието е обективно несъставомерно по посочения текст, доколкото систематичното тълкуване на нормата на чл. 345 ал.2 от НК предвижда наказателна отговорност за водач на МПС, което няма първоначална регистрация по смисъла на §6 т. 6 от ЗДвП, т.е. то или никога не е било регистрирано по надлежния ред, уреден в чл. 140 и сл. от ЗДвП и в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства, ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрианите пътни превозни средства, когато този ред е бил нарушен или когато автомобилът е дерегистриран с изричен акт. След като е формирал извод, че поведението на въззивника би могло да доведе единствено до ангажиране на административнонаказателната му отговорност, представителят на ВРП е изпратил материалите по преписката на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна за сведение и отношение по компетентност.

Въз основа на материалите по преписката Началникът на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна издал обжалваното НП № 23-0442-000387/12.05.2023 г., с което на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като на същия е наложено административно наказание 3

„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д. М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на свидетелство за регистрация Част І по отношение на л.а. Опел Зафира с рег. № В 8499 ТН, материалите по пр.пр. № 5540/2023 г. по описа на ВРП и договор за правна помощ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП № 23-0442/-000387/12.05.2023 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – Варна, видно от заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила с оглед липсващи в НП изводи на АНО за субективната съставомерност на Д.ието. Съгласно трайната съдебна практика, минимално необходимото съдържание на АУАН и НП включва посочване на факти досежно обективните признаци на нарушението, като в случая същите са надлежно описани.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 4

01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".

Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.