Акт № 5095 от 11.11.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5095

Пазарджик, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20267150701090 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Д. И. П., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. У., АК – Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3134561/08.09.2026 г. на К. И. П. - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посочено е, че същата е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. У., който по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – К. И. П. - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 8270/16.09.2026 г. от юриск. М., която моли съда да отхвърли подадената жалба. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма, съответстваща на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатство възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3134561/08.09.2026 г. на К. И. П. - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с която на Д. И. П., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 08.09.2026 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик – жалба с вх. № 8214/15.09.2026 г.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Пловдив на 08.09.2026 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA 6004056/08.09.2026 г. Констатирано е, че на същата дата, около 12:13 часа, в обл. Пловдив, общ. Раковски, път – София – София регион – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас – километър 147, посока на движение към град Бургас, жалбоподателят управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. К. П., ЕГН *********, от с. Величково, като извършва следното нарушение: водачът управлява МПС с прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (служебно се прекратява регистрация при починал собственик и ако в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика). Регистрацията е прекратена на 25.08.2026 г.

Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН № GA 6004056/08.09.2026 г., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Като доказателства по делото са представени АУАН № GA 6004056/08.09.2026 г., Справка на нарушител/водач, Докладна записка от 09.09.2026 г., Заповед № 317з-6513/18.05.2026 г. на директор на ОДМВР - Пловдив, от които се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 172, ал. 1 ЗДвП. В нея са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др. Конкретните факти, изпълващи някоя от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, като в случая ПАМ е приложена за констатирано нарушение на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

В случая действително се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 25.08.2026 г. Моторното превозно средство е собственост на починалото лице И. К. П., чиято смърт е настъпила на 25.02.2026 г., видно от Акт за смърт (лист 16-17). Видно от удостоверение за наследници (лист 17), такива са синът му Д. И. П., който е и настоящ жалбоподател, и дъщеря му Л. И. Н.. Последните съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП са дължали промяна на регистрацията/собствеността на МПС в шестмесечен срок от настъпване на събитието. В законоустановения срок и към момента на издаване на оспорената заповед промяна в регистрацията собствеността на МПС не е настъпила. Същото е пререгистрирано от наследниците на 09.09.2026 г. след издаване на обжалваната заповед.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., МПС и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. При неизпълнение на това задължение по отношение на регистрирано ППС, регистрацията се прекратява служебно на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната разпоредба служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

От представените по делото доказателства се установява, че регистрацията на МПС-то, което е управлявал жалбоподателя е била прекратена служебно на 25.08.2026 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради това, че в шестмесечния срок от настъпване смъртта на собственика не е заявена промяна в данните за собствеността. Собственици са две лица, едно от които е настоящият жалбоподател, чието е задължението за заявяване на промяна в регистрацията на автомобила.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите относно управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая обаче такива не се ангажираха. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС собственост на починало лице, което към момента на проверката е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 25.08.2026 г. и не е регистрирано по надлежния ред към момента на постановяване на обжалваната заповед. Актът за установяване на административно нарушение, има доказателствена сила до доказване на противното.

С оглед на горното се приема за доказана фактическата обстановка, установена с АУАН. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка.

Освен това съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по–голяма степен от необходимото, а именно, че в случая интересите на жалбоподателя са непротивопоставими на защитения от законодателя обществен интерес - да се осигури животът или здравето на гражданите, което означава, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок до 6 месеца или до решаване на въпроса за отговорността, т. е. органът е приел по-благоприятния за лицето вариант. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК.

С оглед на това, съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ce750a5-18d9-494f-812e-5641609d37ce