Решение № 189 от 29.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20252100900237 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по исковата молба на Сдружение „МУЗИКАУТОР”, с ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Будапеща" № 17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров - Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр.

София, бул. „Александът Малинов“ № 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15, Адвокатско съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисис“, адвокат Г. В. срещу „БЪЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН“ ЕООД, с ЕИК 102691400, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Княз Александър Батенберг № 2, хотел Приморец, представлявано от управителя Димитър Караненов.

Видно от изложено, ищецът твърди, че между него, в качеството му на организация за управляване на авторски права-чл. 94а, а.2 от Закона за авторското прави и сродните му права /ЗАПСП/ и ответното дружество е сключен договор за разрешаване използването на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места от 21.06.2012 1 г., с който МУЗИКАУТОР в качеството си на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 от ЗАПСП (отменен с ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018г.) и по смисъла на чл. 94а, ал.1,т.1 във връзка с чл. 94, ал. 2 ЗАПСП е отстъпил на ответника срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично „на живо" или чрез записи, чрез озвучителни устройства, включително телевизионни приемници, радиоапарати, високоговорители и др., или по друг начин в обектите, посочени в Приложение № 1 към Договора, за целите на тяхното озвучаване, всякакви разгласени преди това музикални и свързани с музика литературни произведения от репертоара на МУЗИКАУТОР, правата за публично изпълнение върху които принадлежат на членове на МУЗИКАУТОР или на членове на чуждестранни организации, с които МУЗИКАУТОР е сключило договори за взаимно представителство и са му поверени за управление (репертоара на МУЗИКАУТОР). Съгласно чл. 3 от договора, срещу отстъпените му с договора права, ответникът е поел задължение да заплаща на МУЗИКАУТОР годишно възнаграждение, определено, съгласно действащите към тази дата ПРАВИЛА за определяне на размера на авторските възнаграждения, дължими за публично изпълнение на музика в заведения за хранене и развлечения, средства за подслон и места за настаняване, казина и игрални зали, търговски обекти за продажба на стоки и предоставяне на услуги, спортни съоръжения, музеи, галерии, постоянни изложби, транспортни възли и други публични места, като конкретният размер на възнаграждението, дължимо за всеки отделен обект на длъжника се посочва в Приложение № 1 към договора. Към датата на сключване на Договора в сила са били Правила, утвърдени на основание чл. 40е, ал. 8, изр. 2 от ЗАПСП със Заповед на Министъра на културата № РД090026/31.01.2012г. След подписване на процесния договор са приети Правилата на МУЗИКАУТОР за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с 2 тях литературни произведения при публично изпълнение в туристически, търговски обекти и други публични места, утвърдени на основание чл. 40е, ал. 8, изр. 2 от ЗАПСП със Заповед на Министъра на културата № РД09-718/27.10.2015 г. По аргумент на противното от действащия към онзи момент чл. 40е, ал. 14 ЗАПСП след утвърждаване на размерите на възнагражденията и на техните изменения или допълнения по установения в закона ред, същите влизат в сила и стават задължителни за страните по правоотношения, свързани с отстъпване на управляваните от тях права. Съгласно т. 33 от Правилата на МУЗИКАУТОР за 201бг. същите влизат в сила от 01.01.2016г. Съгласно чл. 94р, ал. 1 от ЗАПСП (в сила от 29.03.2018 г.), възнагражденията за носителите на права по договорите, сключени с организация за колективно управление на права, се определят въз основа на тарифи, които са публично оповестени. С актуализация спрямо нивото на инфлацията е изменена Тарифа за определяне размера на възнаграждения, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в туристически, търговски обекти и други публични места, утвърдена на основание чл. 94р, ал. 12 и ал. 3, изр. 4 от ЗАПСП със Заповед на Министъра на културата № РД-09-598/24.07.2023 г. Съгласно т. 10.3., актуализираните възнаграждения влизат в сила 01.01. на годината следваща годината, за която е извършена актуализацията. Дължимото от "БУЛГАРИЕН ДИРЕКТ РАЙЗЕН" ЕООД годишно възнаграждение е определено на база обектите, посочени в изготвеното към Договора Приложение №1 и съобразно съответните обекти в цитираните погоре Правила и Тарифа. На основание чл. 3.1. от Договора, когато дължимото възнаграждение е в размер над 300 лева без ДДС годишно, възнагражденията се изплащат на тримесечия, в 15-дневен срок от началото на тримесечието.

Твърди се, че ответникът не е заплатил всички възнаграждения дължими за периода, считано от първото тримесечие на 2017 г. до 3 настоящия момент.

Съгласно чл. 4 от Договора за всяка забава в плащането на дължимите съгласно Договора вноски, ответникът следва да заплати на МУЗИКАУТОР неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от размера на дължимата сума.

Размерът на неустойките е изчислен от деня, следващ падежа на съответната вноска до 27.06.2025 г.

С оглед договорното неизпълнение на ответника да заплати дължимите суми за възнаграждения, с предявяването на настоящата искова молба се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми по процесния договор: сумата от 8 308,50 лева с ДДС - главница, представляваща сбор от дължими вноски за възнаграждения, за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-17.07.2025г. до окончателното й изплащане;

-сумата от 7 710,17 лева- договорна неустойка за забава за периода от 16.07.2022 г. до 27.06.2025г.

Ищецът претендират съдебните разноски от настоящото дело и разноски от обезпечително производство.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за разрешаване използването на музикални и свързани с тях литературни произведения пред публични изпълнения в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места от 21.06.2012г. Съгласно чл.14 от същия договор страните са договорили, че действието на договора е до края на същата календарна година, като изрично в Приложение 1 към договора е посочено броя на местата в обектите, както и срока на същия. В чл.1.2 от договора, страните са уговорили, че правата по този договор се отстъпват само и единствено за обектите и времето 4 посочено в Приложение № 1 към договора. В чл. 10 от договора страните са уговорили изрично, че Ползвателя се задължава да преустанови публичното изпълнение на музикални произведения от репертоара на МУЗИКАУТОР, след изтичане срока на договора. Или неговото прекратяване, като в Приложение 1 изрично е посочено срока 2015г. Ответникът твърди, че след 30.03.2016г. е преустановил използването на музикални и свързани с тях литературни произведения пред публични изпълнения в хотели, заведения за хранене, като е счел че договора е преустановил своето действие, като надлежно е уведомил за това ищеца. Ответникът е поискал да бъде изготвен анекс за прекратяване на договора, като ищецът е посочил, че няма нужда от това, като устното уведомяване е достатъчно.

Ответникът твърди, че в подкрепа на устното съгласие на ищеца за прекратяване на договорните им отношения е обстоятелството, че от 2016г. до настоящия момент не са предявени претенции към него за заплащане на дължими суми по договора за период от 2016г. до завеждане на настоящия иск. Ответникът заявява, че на 08.07.2024 г. е изпратен имейл от Я.К. от екипа на МУЗИКАУТОР - дружеството ищец, в който се обръщат към управителя на дружеството - ответник за сключване на договор с МУЗИКАУТОР за уреждане на авторските права за публични изпълнения на музика, което отново сочи на това, че нито към 2022г., нито към настоящия момент има действащ договор с ищеца.

Ответникът счита за неравноправна уговорената клауза в чл.

14.2. от процесния договор, която предвижда продължаване на срока на договора. Като основание за неравноправност се сочи разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 8 от Закона за защита на потребителите, тъй като не е възможно да се продължи действието на договора след изтичане на неговия срок. Отделно от това се счита, че срокът, в която потребителят следва да направи изявление за прекратяване на срочния договор, е прекалено отдалечен от датата на изтичане срока на 5 договора на фона на едногодишен договор. Твърди се, че посочената клауза е изменяна/допълвана от ищеца, без ответникът да е бил запознат с нея, преди да подпише договора. Ответникът заявява, че договорът не е подписан на всяка страница от представляващия дружеството-ответник, така както е бил подписан допълнително от пълномощника на ищеца. С оглед на това се оспорва цялостното съдържание на договора, като счита, че част от клаузите по договора е възможно да са били изменяни и допълвани и по-конкретно разпоредбата на чл.14.2. относно автоматичното продължаване срока на договора.

Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си да определи конкретни размери на годишните възнаграждения след 2016 г., както и да го уведоми за настъпване на обстоятелствата по чл. 6.1. и по чл. 14.3. от Договора.

Твърди се, че ищецът не е изпълнил и задължението си да предостави на ответника, кои права принадлежат на ищеца и с кои членове на чуждестранни организации и изпълнители ищеца и сключил договори за взаимно представителство и са му поверени за управление. Неизпълнението на тези задължения е поставил ответника в невъзможност да изпълни договора, поради което следва да се приеме, че същият е развален по право.

Отделно от това ответникът твърди, че при него липсва осчетоводяване на документи свързани с процесния договор след 2016г., няма издадени и изпратени фактури от страна на ищеца след периода 2016г., както и до настоящия момент. Няма фактури, които да са приети и осчетоводени от ответника чрез включването им в справките-декларации и дневника за покупки, като е ползвано и правото на приспадане на данъчен кредит. Не са посочени фактури нито са представени такива и с исковата молба. Не са налице категорични доказателства, че ответното дружество е включило процесните фактури в месечните си дневници за покупко-продажби и 6 в справки-декларации по ЗДДС и е ползвало данъчен кредит.

Ответникът оспорва като висок размера на неустойката посочено както в договора така и в исковата молба. Твърди се, че същият излиза извън пределите на присъщите за неустойката функции и противоречи на добрите нрави. Така уговореният размер на неустойката има за ефект получаване от страна на кредитора на двоен размер на възнаграждението, което създава условия за неоснователно обогатяване.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на Закона за авторското прави и сродните му права /ЗАПСП/ в регистъра на Министерство на културата. Не е спорно също така, че между страните е сключен договор за разрешаване използването на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места от 21.06.2012г. Видно от приложение № 1 към сключения между страните договор, ответникът е получил разрешение да ползва музикалните и литератирните произведение в два свои обекта. В това приложение са описани обектите, броя на местата в тези заведения, търговската площ, периода на финкциониране на обектите и други обстоятелства, определящи размера на възнаграждението за ползваната услуга. Не е спорно по делото, а и видно от самия текст на процесния договор, че възнаграждението на ищеца по договора се определя от Правила за определяне на възнагражденията /Правилата/, утвърдени със съответна заповед от министъра на културата. Видно от представените и неоспорени по делото Правила на лист 22-37 от делото, същите са 7 били утвърдени със заповед на министъра на културата № РД090026/31.01.2012г. и са били действащи към момента на сключване на процесния договор. По делото са представени Правила за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в туристически, търговски обекти и други публични места, които са били действащи считано от 27.10.2015г., тъй като са утвърдени със заповед на министъра на културата РД-09-718 от 27.10.2015г., в последствие изменени и през 2023г.