Решение № 1256 от 12.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110217770 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Н. К., с адрес ****, против наказателно постановление № 23-4332-008417/17.05.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 70, ал. 3 ЗДвП. За същите са му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП - за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

В жалбата се оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Застъпва се, че жалбоподателят не е извършил твърдените нарушения. Относно нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП се поддържа, че светлините на автомобила се изключили автоматично при изключването на двигателя, с оглед спирането му за извършване на проверката, а по отношение на обезопасителния колан - че К. го свалил също в този момент, което обстоятелство не било отчетено при съставянето на АУАН.

За проведеното на 05.03.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят К. се представлява от адв. А..

В дадения ход по същество адв. А. поддържа съображенията, изложени в жалбата, и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

1

На 19.04.2023 г. около 15:00 ч. в гр. София жалбоподателят В. К. управлявал товарен автомобил „***”, ДК № ***, като заедно с него в автомобила се намирал брат му М. И..

Движели се по бул. „** *** **”, с посока от бул. „***“ към бул. „***”. При № *** на бул.

„** *** **” автомобилът бил спрян за извършване на проверка от полицейски пеши патрул в състав свидетелите Д. В. и В. М., служители на 06 РУ-СДВР. Повод за извършването на проверката било, че жалбоподателят К. управлявал товарния автомобил, без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът бил оборудван, и без включени светлини на автомобила за движение през деня или къси светлини, които обстоятелства били забелязани от полицейските служители.

Предвид това, след като К. спрял автомобила, свид. В. му съставил АУАН бл. № 351878/19.04.2023 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на всяко от констатираните нарушения, и ги квалифицирал съобразно разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 70, ал. 3 ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на К., който възразил по отношение нарушението по чл. 137, ал. 1 ЗДвП, твърдейки, че е откопчал колана, след като бил спрян за проверката, за да предостави личните си документи на полицейските служители.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на всяко от нарушенията и дадена им аналогична правна квалификация, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на К. административни наказания, както следва: глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП - за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Д. В., В. М. и М. И., и писмени - справка-картон на водач; заповед № 513з-4533/31.05.2022 г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съдебният състав прецени показанията на разпитаните полицейски служители като добросъвестно депозирани, логични и обективни, като въз основа изложеното от тях прие за безспорно установени времето, мястото и обстоятелствата по извършване на всяко от нарушенията. По отношение на обстоятелството, че жалбоподателят К. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто последният бил оборудван, свидетелите В. и М. са категорични, като логично е това да се е явило поводът за спирането му за проверка.

Що се отнася до липсата на спомен от тяхна страна относно нарушението по чл. 70, ал.

3 ЗДвП, съдът прецени, че не води до опровергаване на констатациите в АУАН, който е бил съставен на място, а се дължи на многобройността на случаите в ежедневната им практика и относителната отдалеченост на събитията от провеждането на разпитите им. Същевременно показанията на свид. И. също не опровергават последните констатации, доколкото посочва, че не си спомня дали светлините на автомобила били включени. Предвид това съдът прие и това обстоятелство за доказано.

Относно показанията на свид. И. следва да се отбележи, че при анализа им съдът подходи с внимание, предвид роднинската му връзка с жалбоподателя, като обаче, с оглед липсата на съществени противоречия с изложеното от полицейските служители, ги кредитира.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставянето на АУАН и издаването на НП следват по силата на заеманите длъжности, респективно правомощията, предоставени им съгласно заповед № 513з-4533/31.05.2022 г., заповед № 8121к13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и в изискуемата от закона писмена форма и съдържание. Обстоятелствата, относими към констатираните нарушения, в това число времето и мястото на извършването им, са очертани с необходимата степен на конкретизация и пълнота, в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, и е налице идентитет между фактическото им описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.

Предвид това съдът прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорно изяснена и кореспондира с възприетата от съда. Доказа се, че жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 137, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал цитирания по-горе товарен автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван.

При извършването на това нарушение К. е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението си при управление на МПС да постави обезапосителния колан, с какъвто автомобилът е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона.

Доказа се извършването и на второто нарушение, за което К. е санкциониран, а именно управлението на процесния товарен автомобил в светлата част на денонощието /около 15:00 ч./ без включени светлини за движение през деня или къси светлини. С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП е изпълнена. То е осъществено от жалбоподателя при непредпазлива форма на вината - небрежност, доколкото при управлението на автомобила е следвало да следи за съблюдаването на съответното законово изискване, но не го е направил.

И двете нарушения са формални, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието на водача на вредни последици, не се изисква.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на всяка от наложените санкции.

Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП налагане на глоба в абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., в какъвто е определена, поради което не подлежи на преценка.

За нарушението по чл. 70, ал. 3 ЗДвП на водача също е наложена глоба в предвидения от закона абсолютен размер от 20 /двадесет/ лв., при което се явява законосъобразно индивидуализирана и обоснована.

По изложените съображения настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират. Същото следва да бъде потвърдено в цялост, а жалбата - оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-008417/17.05.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу В. Н. К. за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 70, ал. 3 ЗДвП, за които са му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП - за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 70, ал.

3 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4