Решение № 11 от 29.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кюстендил, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500258 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд – Кюстендил решение

№232/26.02.2025г. гр.д.№1969/2024г., е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на „Финанс Инфо Асистанс“, ЕООД, ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление, гр.София, р-н Оборище, ул.“Врабча“№8 представлявано, заедно от управителите Д.М. и З.С., Договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №69, том ІІІ, рег.№ 2964, дело №435/2022г. Нотариус Е.П., рег.№ 188, район на действие КнРС, вписан в СВ към АВ с вх.рег.№3559 от 20.09.2022г, акт №133, том ХІV, дело 2000/2022г., съгласно който С. С. е продал на И. С. собствената си ½ ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.*** , общ.Кюстендил, обл.Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18- 133/ 19.01.2018г. на ИД на АГКК, адрес на имота с.***, общ.Кюстендил, м.*** , площ 1425 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –овощна градина, ведно с ½ ид.ч. от следните попадащи върху имота сгради – сграда с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, предназначение – жилищна еднофамилна и Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 7 кв.м., бр. етажи 1, предназначение – постройка за допълнително застрояване за сумата 1000 лв.Със същото решение С. И. С., ЕГН ********** и И. С. С., ЕГН ********** двамата с адрес: гр.Кюстендил, ж.к.*** са осъдени да заплатят на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление гр.София, р.н Оборище, ул.“Врабча“№8, представлявано заедно и поотделно от управителите Д.М. и З.С., сумата 65.00 лв, представляваща направени разноски за производството.

В срока за обжалване на решенето определен в чл.258 ГПК, по делото е 1 постъпила въззивна жалба, подадена от С. И. С., ЕГН ********** с поС.нен адрес: гр.Кюстендил, ж.к*** и И. С. С.,ЕГН **********, с поС.нен адрес: гр.Кюстендил, ж.к.*** представлявани от адв.С. А., САК , служебен адрес: гр.София -1000, ***, ет.2, офис 2.В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност.Ответникът посочва, че след смъртта на съпругата му К.Г. С. – починала на 24.07.2022г., на 20.09.2022г. С. С. е прехвърлил с покупко – продажба ½ ид.ч. от описания недвижим имот срещу което е заплатена цена в размер на 1000 лв.Приобретателката И. С. С. обаче е добросъвестен купувач по сделката, тя е дъщеря на продавача но не е длъжник в изпълнително дело №20137430400175/2013 и изпълнително дело №20137430400201, присъединено към предходното, номерата от рпегистъра на ЧСИ Е.Х., рег. №743 КЧСИ , район на действие – ОС – Кюстендил.Заявено е, че тя не е знаела за наличието на изпълнителни дела, няма извършени целенасочени действия по разпореждане с придобитото наследствено имущество.Позовават се на обС.телството, че през 2013г. в изпълнителното производство са продадени на публичен търг два търговски обекта, собственост на С. С. и са постъпили суми за погасяване на задължениетоНа следващо място въззивниците оспорват исковата претенция, по съображения, че вземанията за сумите ,предмет на изпълнителното дело са погасени по давност. Позовават се на обС.телството, че в периода от 17.10.2016г. , когато е направен въвод във владение до 07.02.2024г. , когато е първото запорно съобщение и първото принудително изпълнително действие са изтекли повече от 5 години.Към момента на прехвърляне на имота с покупко – продажба на 20.09.2022г. сумите по изп.д.№20137430400175/2013 и изпълнително дело №20137430400201, по описа на ЧСИ Е.Х. , рег. №743 КЧСИ, с район на действие – ОС – Кюстендил са били погасени по давност.Аргументи в подкрепа на становището си за неоснователност на жалбата, жалбоподателят извлича от разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК, според която при непоискано в период за две години извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.Прекратяването настъпва по силата на закона ex lege , а съдебният изпълнител може само да прогласи в свой акт вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти- бездействие на взискателя за повече от две години.Новата давност при настъпила перемпция, започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.По нататък в жалбата са изложени съображения за това, че прекратяването на изпълнителното дело на основание настъпила перемпция не погасява вземането по изпълнителния лист, следователно взискателят има право да поиска от съдебния изпълнител да му предаде изпълнителния лист, след това да образува ново дело при друг съдебен изпълнител или пък да образува ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител.В случай, че е изтекъл петгодишния давностен срок обаче такава възможност не съществува.Потвърждава становището си, че при настъпила перемпция новата давност започва да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие, а не от датата на настъпване на перемпцията, обосновано с обС.телството, че за разлика от исковия процес , където давността за вземането се прекъсва еднократно – в началото на процеса, и по време на висящия процес спира да тече, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение.Така ако е настъпила перемпция и са изтекли 5 години от извършване на последното валидно изпълнително действие, вземането е погасено по давност и взискателят няма право да иска образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника.Сумите предмет на образуваното изпълнително дело според жалбоподателя са погасени по давност, съгласно 2

Тълкувателно решение

№2/2013г.

ВКС тълк.

Дело

№2/2013г.

ОСГТК.Въззивникът се позовава и на обС.телството, че имотът не е прехвърлен по данъчна оценка, прехвърленото жилище е единственото на прехвърлителя С. С..В съответствие с изложеното е становището, че предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 и ал.2 ЗЗД съдържащ искане за обявяване относително недействителни по отношение на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД действията на разпореждане с недвижим имот, със запазено право на ползване, обективирани в Нотариален акт за покупко – продажба, на недвижим имот №69, том ІІІ, рег.№2964, дело №435 от 2022г. от съответния регистър на Е.П. – Нотариус с рег.№188 НК, с район на действие, Районен съд – Кюстендил, вписан в СВ към АВ с вх.рег.№3559 от 20.09.2022г., акт №133, том ХІV , дело №2000 /2022г. , с който С. И. С. продава на дъщеря си И. С. С. собствените си идеални части от описания в нотариалния акт недвижим имот е неоснователен.В обобщение е извода, че няма доказателства за увреждане на кредитора, поради факта, че дълга по изпълнителното дело е погасен по давност и искане за уважаване на въззивната жалба респ. за отмяна на обжалваното решение №232/26.02.2025г. гр.д.№20241520101969 по описа за 2024г. на РС – Кюстендил, като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон като на въззивника да бъдат присъдени съдебни разноски, включително адвокатски хонорар.

Препис от жалбата е връчен на ответника в производството „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул.“Врабча“№8, представлявано от упра-те Д.П.М. и З.А.С.. В определения срок по делото е постъпил отговор по въззивната жалба чрез представител по пълномощия адв.С. А..В подадения отговор са изложени съображения за неоснователност на жалбата.В отговор на довода, че приобретателката на прехвърления имот е била добросъвестна се изтъква, че от свидетелски показания е установено, че двамата ответници са в добри отношения, поддържат постоянна връзка ,с оглед на което няма как да се достигне до извод, за оборване на презумпцията за знание.От наведените от ищеца възражения и от представените в тази връзка писмени доказателства е заключение, съдържащо се в отговора, за това, че подобен тип сделки между двамата ответници ( въззивници в производството) са практика помежду им в годините.Становището на ответника по възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност е, че това възражение на подлежи на изследване в това производство, изисква се съдебен акт с който със сила на пресъдено нещо да бъдат отречени правата на ищеца- кредитор.Позовава се на обС.телството, че постановеното по предявения конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД решение не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъщестувването на вземането, размера на вземането и пр.Потвърждава се и се повтаря становището, че в това производство е недопустимо да се предявяват и приемат за разглеждане възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца[1]кредитор.Счита, че след като ищецът е установил вземането си със заповедите за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листа, то съдът следва да признае качеството му на кредитор.Допълнителни съображения в подкрепа на становището си ответникът намира в характера на предявения конститутивен иск по чл.135 ЗЗД, предоставен на разположение на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник, целящ предизвикване на промяна единствено и само в негова полза, с оглед принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането върху прехвърленото имущество.Доколкото вземането не е предмет на делото, то ищецът счита, че следва да установи само качеството си на кредитор, но не и да провежда за пореден път пълно и главно доказване на правата, от които черпи правен интерес, като се има предвид , че постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение на съществуването или несъществуването на вземането или размера 3 му.Ответникът в производството счита, че редът за защита правата на ответника, който отрича правата на кредитора поради изтекла погасителна давност за вземанията му не може и не следва да се осъществява в наС.щото производство, както е посочил ВКС, в мотивите на Тълкувателно решение №2/09.07.2019г. тълкувателно дело №2/2017г. ОСГТК на ВКС, където е прието, че предмет на делото по иска с правно основание чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделката или друго действие с което длъжникът го уврежда, като счита, че вземането на кредитора може дори да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение, тъй като съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти и може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо в процес, касаещ самото вземане.Ответникът изразява становище и за неоснователност на възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност, като изтъква, че до 26.06.2015г. погасителна давност за вземанията на Кредитора не е текла, т.к до посочената дата е в сила и действа ППВС №3/18.11.1980г. , съгласно което с образуване на изпълнителното дело, давността се прекъсва и не тече, докато трае изпълнителното производство.Сочи постановеното Тълкувателно решение №3/2020г. от 28.03.2023г. тълк.дело №3/2020г. ОСГТК ВКС, съгласно което докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяване на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. т.д.№2/2013г. ОСГТК , ВКС, изпълнителни дела , давност за тези вземания не тече, а давността за тях започва да тече от 26.06.2015г. откогато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. Посочва допълнително, че след посочената дата, давността за вземането многократно е прекъсвана на основание чл.116 б „в“ ЗЗД – с предприемане на действия за принудително изпълнение, тъй като на основание посочения законов текст давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, извършване на опис и т.н, без значимост на перемпцията , като общото между двата института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, въпреки че са правни институти с различни правни последици.Счита, че когато по изпълнително дело е направено искане за принудително изпълнение, дори след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ с оглед наличието на изпълнителен лист.Новото искане според същия прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не, във всички случаи то е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Счита, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебния изпълнител бездейства и не предприема изпълнение, по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилото на чл.129 ГПК.В подкрепа на становището си сочи постановените: решение №10/16.02.2016г. по гр.д.