Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 689 от 03.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14328/2021
Вид
Решение № 689
Подписан
03.03.2023
В сила
20.06.2023
Състав
Орлин Чаракчиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Варна, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110114328 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „А. Б.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С." № *6 срещу И. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. В. В. * иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1538,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разходи за ликвидация по щета № * настъпила по застрахования при ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № * вследствие на причинено по вина на ответника ПТП на 21.09.2016 г. на кръстовището на бул. „С.“ и ул.

„В.“, ведно със законната лихва върху главницата , от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2021 г., до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба чрез адв. Д.Н. ищецът сочи, че по силата на застрахователна полица № * за периода 03.07.2016 г. - 02.07.2017 г. е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка „Пълно Каско“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *. Поддържа, че на 21.09.2016 г., около 12:50 ч. в гр. Варна, на кръстовището на бул.

„С.“ и ул. „В.“, ответникът И. М. Б. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № * и виновно предизвикал ПТП като при маневра обратен завой не пропуска и се блъска в насрещно движещия се застрахован при ищеца автомобил, управляван от В. С. С., ЕГН**********. Сочи, влседствие на ПТП. Поддържа, че бил съставен протокол за ПТП №* г., съгласно който вина за настъпване на ПТП има водачът на ответника, който поради нарушение на чл.38, ал.2 от ЗДвП, ударил процения автомобил. Излага се, че за извършеното административно нарушение на ответника е съставен АУАН № * г. Поддържа, че ответникът е управлявал МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че по образуваната ликвидационна преписка № * е извършен оглед на процесния автомобил, а съгласно опис на щета * от *г. уврежданията били следните: калник-преден ляв, врата-предна лява, броня-облицовка-предна, кора под двигател, греда/мост окачване ОС-преден. Излага, че автомобилът е отремонтиран в автосервиз „М. П.“ ЕООД за сумата от 1523,67 лв, платена на доверения сервиз на 18.10.2016 г. Сочи, че на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ има право на регрес срещу виновния водач, а именно ответника, като последният е поканен да заплати застрахователното обезщетение сума 1

1523,67 лв., ведно с ликвидационни разходи от 15,00 лв., но сумите не са платени и понастоящем. По изложените съображения моли предявеният иск да бъдае уважен, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. М. Б., чрез назначения от съда особен представител адв. Е. Ж. е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Излага, че щетите описани в приемо - предавателен протокол по поръчка № *съставен от „Мото-пфое“ ЕООД и „Мото-пфое лизинг“ ЕООД не съвпадат с описа на щета *. Поддържа, че увредените детайли описани в уведомлението от В. С. не съвпадат с останалите писмени доказателства в частта за калник-преден ляв, калник - преден десен и врата - лява предна. Излага, че в протокола за ПТП са посочени вреди единствено в страничната лява част на автомобила в зоните на прекия му контакт с този на ответника.

Определя като недоказани видът и размерът на щетите, както и вината на ответника. Излага, че не е установено поведението и водача на увредения автомобил. Сочи, че е налице „случайно деяние“, по смисъла на чл.15 от НК. Излага, че съставеният АУАН не обвързва съда. В евентуалност поддържа съпричиняване на ПТП от страна на водача на увредения автомобил, който се е движил с превишена скорост за населеното място. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща законен представител, не е се представлява.

В о.с.з. отвентикът не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на регресния иск от застрахователя срещу дЕ.квента с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил по сключен договор за застраховка „Пълно Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2 ) обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, вина за което има ответника и че към деня на произшествието е управлявал автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, 3) че вследствие на събитието са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер върху застрахования автомобил; 4) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, 5) както и че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на застрахования в резултат на реализираното ПТП.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства в частност застрахователен сертификат към застрахователна полица № *, специални условия към полицата и допълнение към нея № */* г. се установява, че ищецът е обезпечавал покритието по имуществена застраховка „Пълно Каско“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 21.09.2016 г.

Не е било спорно също, а и се установява от доказателствата по делото и възникването на процесното ПТП от * г., както и че вследствие на него при ищеца застраховател е образувана преписка по щета № *, по която е изплатена сумата от 1523,67 лв. за отремонтирането на застрахования автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *.

На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП.

В тази връзка съдът намира, че отговорността на ответника за реализиране на ПТП се установява от представените по делото писмени доказателства, в частност от съставения от дошлите на място контролни органи протокол за ПТП № * г., в който e отразено, че ПТП е настъпило в гр. Варна, на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „В.“, като управляваният от ответника л.а. марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № * при извършване на маневра обратен завой не пропуска и се блъска в насрещно движещия се направо л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *, вследствие на което и двата автомобила получават щети, а по отношение на ответника е взето административно отношение с АУАН № *.

Съгласно практиката на ВКС (Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13 г. на ВКС, І т.о., Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.), констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му 2 задължения, в установената в Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, форма и ред (какъвто е настоящия, изготвен от младши автоконтрольор при ПП при ОД на МВР – гр. Варна, след осъществено задължително посещение на мястото на ПТП), съставлява официален документ, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила не само относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и за възприети от съставителя факти при огледа, пряко относими към определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Следва да се има предвид и освен че съставителят на протокола е възприел визираните факти лично, но и само минути след сблъсъка.

Вярно е, че съставителят не е възприел непосредствено обстоятелствата преди и по време на реализиране на ПТП-ие, доколкото е посетил местопроизшествието в последващ удара момент. Поради това протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила относно наличието или липсата на вина за причиняване на ПТП на някой от участвалите в него водачи, в случая на ответника И. М. Б., отразена в протокола като участник 1.

Същевременно видно от приложения по делото препис последният е подписал протокола, без възражения и по този начин по конклудентен начин е признал за осъществени фактите, при които е реализиран инцидента, така както са вписани от контролния орган в попълнения образец на протокол за ПТП.

На следващо място посоченият в протокола механизъм на настъпване на произшествието е потвърден и от т.1 и т. 6 от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентн о. В тази връзка видно от констативно-съобразителната част на заключението, същото е изготвено на база съвкупния анализ на всички доказателства по делото, включително приложения снимков материал на увредения автомобил. Заключението не е оспорено от ответника във визираните части, едновременно с което в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала назначаването на нова тройна експертиза, посредством която евентуално да се опровергаят изводите на експерта по първоначалната, потвърждаващ твърдяния от ищеца механизъм за реализиране на ПТП, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.

Че сблъсъкът при ПТП на 21.09.2016 г. е настъпил поради противоправното поведение на ответника се установява всъщност най-вече от извънпроцесуалното поведение на самата страна.

В тази връзка видно от предствения препис от Наказателно постановление № * г. на ответника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв. на основние чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал., 1, т.5 от ЗДвП, за това, че е причинил именно процесното ПТП н а 21.09.2016 г. гр . Варна, при управление на собствения с и л.а. марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № * по ул. „В.“ посока бул. „Вл. В.“, като при маневра обратен завой на кръстовището с бул. „С.“ не пропуска и блъска насрещно движещия се в права посока л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *, при което са настъпили незначителни материални щети, поради нарушение по чл. 38, ал.2 от ЗДвП, предвиждащ, че при завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства.

Вярно е, че посоченото наказателно постановление няма обвързващата силата на пресъдено нещо по смисъла на чл. 300 от ГПК относно правнорелевантния за настоящия спор факт дали водачът И. М. Б. е извършил описаното в него виновно деяние съставляващо нарушение на чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал., 1, т.5 ве. чл. 38, ал. 2 от ЗДвП , което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Същевременно ответникът не е навел твърдения, нито по делото са налице данни (включително при извършената от съда служебна справка в деловодната система на ВРС) наказателното постановление да е било обжалвано, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила като необжалвано. В тази връзка не съществува правна и житейска логика ако ответникът действително не е извършил в обективната действителност визираното административно нарушение, да прояви подобна процесуална пасивност и съзнателно да пропусне възможността да инициира чрез жалба до съда административно-наказателен процес по оспорване на НП, в хода на който евентуално да отрече пред държавата посредством позитивно за него съдебно решение обвързващата сила на този индивидуален административен акт относно факта, че именно той е причинил процесната катастрофа и 3 така да избегне понасянето на финансовата тежест от наложената глоба. Страната обаче не е обжалвала наказателното постановление, което обстоятелство следва да се тълкува като конклудентно, но сигурно извънсъдебно признание на неизгодните за ответника факт, че именно той носи отговорност за реализиране на процесното ПТП.