Определение № 5151 от 05.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5151 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110137115 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от Д. Й. В. срещу „Дрийм Транс“ ЕООД, уточнена с молба от 03.09.2025 г., с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми:

1) сумата от 500 лв., като част от сумата в общ размер от 1291,12 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение в нетен размер, дължимо за периода от 24.10.2024 г. до 24.04.2025 г.

2) сумата от 6 000 лв., като част от сумата в общ размер от 19850,90 лв., представляваща неизплатени командировъчни за периода от 28.10.2024 г. до 20.03.2025 г.

3) сумата от 3000 лв., като част от сумата в общ размер от 8880 лв., представляваща недължимо платена сума по запис на заповед от 29.10.2024 г.

4) сумата от 500 лв., като част от сумата в общ размер от 8483,35 лв., представляваща заплатена от ищеца, дължима от дружеството ответник глоба.

Претендира се и присъждане на законна лихва, начислена върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията.

По редовността на исковата молба:

Съдът намира, че исковата молба е нередовна в частта по предявения иск относно сумата от 500 лв., като част от сумата в общ размер от 8483,35 лв., представляваща заплатена от ищеца, дължима от дружеството ответник глоба, е нередовен. На ищеца следва да се дадат указания да изложи конкретни фактически твърдения на кое лице са наложени посочените в исковата молба и уточнителната молба глоби („неправомерно удържани глоби“ в размер от 737,35 лв.), за какви нарушения и защо счита, че ответникът дължи заплащане на тези глоби, както и да посочи дали ищецът е заплатил сумата от 737,35 лв. на трето лице или тази сума е удържана от ответника от трудовото му възнаграждение. В случай, че твърди, че глобите в размер от 737,50 лв. са удържани от трудовото му възнаграждение и командировъчните пари, да уточни дали твърди, че работодателят неправомерно ги е удържал от трудовото възнаграждение и командировъчните пари, като в този случай 1 посочи от вземанията му за кой месец са удържани, и дали в този случай претендира заплащане на трудовото си възнаграждение и дължимите командировъчни пари.

На ищеца следва да се дадат указания и да уточни дали претендира осъждане на ответника да му заплати сумите, платени от него по запис на заповед като недължимо платени, или твърди, че същите са удържани от трудовото му възнаграждение и командировъчни пари неправомерно, като в този случай посочи от вземанията му за кои месеци са удържани сумите по записа на заповед, и да уточни дали ако навежда такива твърдения, прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото трудово възнаграждение и командировъчни пари.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за прихващане. Съдът намира, че следва да даде указания на ответника да уточни фактическите си твърдения, доколкото в т. 2.5 от отговора на исковата молба прави изявление за прихващане със сумата, дължима по запис на заповед от 29.10.2024 г., като твърди, че ищецът му дължи, но не е заплатил тази сума, а в т. 3 от отговора твърди, че записът на заповед обезпечава вземания на дружеството срещу ищеца и че с декларация работникът се е съгласил сумата да му бъде удържана от месечните трудови възнаграждения.

Ответникът следва да уточни дали твърди, че сумата, дължима по записа на заповед, е правомерно удържана от него от трудовите възнаграждения на работника, или твърди, че сумата не е заплатена от работника.

С оглед процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните следва да се съобщи проекта на доклада по делото.

Страните следва да бъдат задължени да участват в информационна среща за провеждане на медиация на основание чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, като съобразява, че по делото са предявени няколко иска, а ответникът има насрещна претенция (чл. 140а, ал. 2, т. 3 ГПК), а също, че бързото уреждане на спора е в интерес на страните (чл. 140а, ал. 2, т. 5 ГПК).

Считано от 01.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България). Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявената претенция в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени документи, но на ищеца следва да се дадат указания да завери по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК документите на лл. 7-10 включително в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание. Предвид направеното искане по чл. 190 ГПК, на ищеца все още не следва да се дават указания да представи заверен превод на български език на основание чл. 185 ГПК на документите, представени на лл.

18-20 от делото (препис на фиш/глоба от 05.03.2024 г. и фискален бон за платена сума).

Писмените документи, представени от ответника, следва да бъдат приети като доказателства по делото.

2

Основателно е искането на ищеца за задължаване на ответника да представи трудовото му досие, в това число отчети на шофьор, издадени за ищеца. Основателно е и искането за задължаване на ответника да представи фиш/глоба от 07.03.2024 г. в оригинал.

Неоснователно е искането, направено с уточнителната молба, за задължаване на ответника да представи списък на състава на персонала си за процесния период – това доказателство е неотносимо към предмета на доказване по делото.

Основателно е искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Такава следва да бъде допусната по въпроса в исковата молба, конкретизиран от съда с настоящото определение: Какъв е размерът на вземанията на ищеца за трудово възнаграждение за периода 25.10.2024 г. до 24.04.2024 г. и за командировъчни пари за периодите 28.10.2024 г. до 20.03.2025 г. и изплатени ли са на ищеца дължимите суми?

Следва да се допусне и съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени от ответника в т. 2.1, 2.2, 2.3 и 2.5, като въпросът по т. 2.5 следва да се преформулира по следния начин: Какви суми са удържани от работодателя за наложени глоби на работника, в какъв размер, на какво основание?

Следва да се формулират и задачи от съда, на които вещото лице да отговори:

1. Удържани ли да от възнаграждението на ищеца или от командировъчните пари суми по издаден от ищеца в полза на работодателя запис на заповед?

2. Какъв е размерът на глобите и удръжките, удържани от работодателя от трудовото възнаграждение и командировъчните пари за периода 25.10.2024 г. до 24.04.2024 г.? Да се посочи основанието, на което са удържани суми от работодателя.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.03.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна:

1. да изложи конкретни фактически твърдения на кое лице са наложени посочените в исковата молба и уточнителната молба глоби в размер от 737,35 лв., за какви нарушения и защо счита, че ответникът дължи заплащане на тези глоби;

2. да посочи дали ищецът е заплатил глобите в размер от 737,35 лв. на трето лице (наказващия орган) или те са удържани от ответника от трудовото му възнаграждение;

3. в случай, че твърди, че глобите в размер от 737,35 лв. са удържани от трудовото му възнаграждение, да уточни от вземанията за кои месеци са удържани тези глоби, както и дали твърди, че работодателят неправомерно ги 3 е удържал от трудовото възнаграждение и командировъчни пари и претендира заплащане на трудовото си възнаграждение и командировъчни пари.

4. да уточни дали претендира осъждане на ответника да му заплати сумите, платени от него по запис на заповед като недължимо платени, или твърди, че същите са удържани от трудовото му възнаграждение и командировъчни пари неправомерно, като в този случай посочи от вземанията му за кои месеци са удържани сумите по записа на заповед, и да уточни дали ако навежда такива твърдения, прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото трудово възнаграждение и командировъчни пари за съответните месеци.

При неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК по отношение на иска за присъждане на сумата от 255,65 евро, като част от сумата в общ размер от 4337,47 евро, представляваща заплатена от ищеца, но дължима от дружеството ответник глоба и по иска за сумата от 1533,88 евро, като част от сумата в общ размер от 4540,27 евро, представляваща недължимо платена сума по запис на заповед от 29.10.2024 г.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението, като вземе предвид изложеното в мотивите на настоящото определение, да уточни дали твърди, че сумата, дължима по записа на заповед, е правомерно удържана от него от трудовите възнаграждения на работника, или твърди, че сумата не е заплатена от работника.

При неизпълнение на указанията съдът няма да приеме за разглеждане възражението за прихващане, направено от ответника.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на срока за уточняване на исковата молба и възражението за прихващане.

СЪОБЩАВА на страните, че размерът на претенциите им в евро е както следва: 1) сумата от 255,65 евро, като част от сумата в общ размер от 660,14 евро, представляваща неплатено трудово възнаграждение в нетен размер, дължимо за периода от 24.10.2024 г. до 24.04.2025 г.

2) сумата от 3067,75 евро, като част от сумата в общ размер от 10149,60 евро, представляваща неизплатени командировъчни за периода от 28.10.2024 г. до 20.03.2025 г.

3) сумата от 1533,88 евро, като част от сумата в общ размер от 4540,27 евро, представляваща недължимо платена сума по запис на заповед от 29.10.2024 г.

4) сумата от 255,65 евро, като част от сумата в общ размер от 4337,47 евро, представляваща заплатена от ищеца, дължима от дружеството ответник глоба.

5) възражение за прихващане – за сумата от 4 540,27 евро.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становище по размера на претенциите в евро в срок до откритото съдебно заседание по делото.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото:

Ищецът твърди, че ответното дружество било негов работодател, считано от 28,10.2024 г., съгласно трудов договор № 3477 от 25.10.2024г. Бил назначен на длъжността „шофьор“. Като място на работа било посочено превозно средство на ответника, а всъщност било договорено, че той ще 4 управлява тежкотоварен автомобил, основно извън територията на България, като международен шофьор. Така се стигнало и до договорка на трудовото възнаграждение - основното било в размер на минималната за страната работна заплата от 933,00 лева на месец, към момента на сключване на договора — октомври 2024 г., като същевременно страните договорили командировъчни, не по - малко от 50 евро на календарен ден при единична езда /ако няма сменяем шофьор/ и не по - малко от 45 евро на календарен ден, ако има такъв. Уговорено било и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, което работодателят определил на 0.6 % за всяка прослужена година, съгласно чл. 12, ал. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и аз се съгласих. Наред с всичко посочено по- горе, твърди, че страните се договорили, че ако има други разходи, касаещи дейността като шофьор, те ще бъдат възстановявани, а възнаграждението включително допълнително, командировъчни и допълнителни разходи, ще се заплащат след отчет и до края на месеца ,който следва месеца в който са отработени. Твърди, че няколко дни след сключване на договора, със заповед № 18617/19.10.2024 г от работодателя бил командирован от град София, България, до ЕС и други европейски държави, включително Великобритания, Швейцария и Турция, като целта , съобразно трудовия договор била превоз на товари. Твърди, че в тази заповед били определени и допълнително дължимите му средства. Сочи, че минимален командировъчен срок бил 90 календарни дни, като му се осигурявала възможност на всеки 28 дни да се прибира в града, в който живеел постоянно, а именно гр. Силистра. В заповедта бил посочен и индивидуализиран автомобила, който щял да управлявам - СВ 8984 НВ , марка МАН, модел ТГХ, Шаси номер WMA13XZZ0KM815786, като той можел да бъде заменен с друг по нареждане на работодателя. Твърди, че ангажиментът на работодателя бил да заплаща и 100 евро седмично за квартирни, като от страна на ищеца в рамките на 24 часа от завръщането си в България той следвало да представи отчет за валутния аванс с документ за разходите, които бил направил по време на командировката. Било издадено и пълномощно, съгласно което имал правото да управлява посоченият по-горе автомобил. Бил застрахован от дружеството - ответник , като негов работодател. Твърди, че работата си изпълнявал стриктно , като спрямо него не е имало забележки по никакъв повод. Твърди, че въпреки това трудовото възнаграждение и командировъчните му пари не били изплащани в цялост за периода на действие на трудовото правоотношение. Сочи още, че наред с това бил принуден да подпише запис на заповед, без да има никакво основание за задължения, след като сключил трудов договор с този ответник на 25.10.2024 г. Записът на заповед бил с дата 29.10.2024 г. , като за падеж било посочено 01.05.2025 г. , а според ищеца ответникът започнал да му удържа пари още от дължимото за м. декември 2024г. - 1480.00 лева. Така в случая за периода от започването на работа по договора, считано от 28.10.2024., били удържани суми от 2217.00 лева , без основание за това. Според твърденията в исковата молба, за следващите месеци ответникът продължил да удържа пари от трудовото възнаграждение и командировъчните на ищеца по записа на заповед, а също и за глоби.