Решение № 105 от 19.03.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Русе, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Силвия Павлова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20244500500101 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Община Русе, представлявана от кмета П.М, е обжалвала решение №1658 от 24.11.2022г., постановено по гр.д.№1792/2023 г. на Русенския районен съд, с което предявеният иск е уважен и общината е осъдена да заплати на ищеца сумата 4000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и 1210лв. разноски по делото.Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли или да се присъди обезщетение в по-нисък размер.Претендира разноските по делото.

Въззиваемият И. З. Т., чрез процесуалния си представител адв.Г. М. Г., от АК-Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна.Иска решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.Претендира разноските за въззивната инстанция.

1

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна по спора, имаща процесуално право на жалба и правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С първоинстанционното решение жалбоподателят община Русе е осъден да заплати на И. З. Т. сумата 4000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на счупване на лява фибула, оток и кръвонасядане на лява глезенна става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта- 16.01.2023 год. до окончателното й изплащане и 1210лв разноски по делото.

В първоинстанционното производство безспорно е установено, че ищецът И. Т. работи като шофьор в „Нелсен“-ЕООД-клон Русе, като дейността на дружеството е осъществяване на сметосъбирането в гр.Русе. На 16.01.2023 г., сутринта /около 10.20ч/, същият упрявлявал малко камионче, с което извършвали сметосъбиране на отпадъците от тротоарните кошчета.

Камиончето се движело по ул.“Янтра“ в посока ул.“Студентска“.В този район имало интензивен трафик и много паркирали автомобили, поради което ищецът спрял превозното средство пред заведение, което се намира на ъгъла между улиците „Янтра“ и „Студентска“. При слизане от кабината на камиончето, за да помогне на своя колега, Т. стъпил с левия крак в дупка, която била на платното за движение, и изпитал болка в глезенната става и паднал на земята.Не можел да стъпи на крака си.Впоследствие закарали ищеца в УМБАЛ „Медика“-ООД.Приели го в отделение по Ортопедия, травматология и гръбначна хирургия, където след изследвания му поставили диагноза :Фрактура малеоли фибули синистри.Репозицио текта.В епикризата е посочено, че пострадалият е прекарал в болницата от 16.01.2023г. до 19.01.2023г. и е претърпял оперативна интервенция – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация.Представени са болнични листове за периода от 16.01.2023г. до 09.04.2023г.

От епикризата и от приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при падането Т. е получил следните травматични увреждания: счупване на лява фибула– / Малък пищял 2

– тънка дълга кост на подбедрицата/; оток и кръвонасядане на лява глезенна става. В експертизата е посочено, че описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и може да бъдат получени на 16.01.2023 г. по описания в исковата молба начин и счупването отговаря на индиректен механизъм на получаване при огъване на костта- при слизане от камион и стъпване в дупка (вероятно върху ръба й) с левия долен крайник, който в случая поема цялата тежест на тялото и то губи стабилността си. Така глезенната става е в положение на супинация/завъртане навън/ и външна ротация („стъпване накриво“), при което възникват сили на огъване в далечната трета на фибулата и в точката на най-голям опън, костта се чупи.

Вещото лице посочва, че обичайният основен възстановителен период за счупване на фибулата, като полученото от ищеца Т., е около 3 - 4 месеца, в зависимост от индивидуалните особености. В конкретния случай от медицинската документация, приложена по делото, е видно че при него възстановяването е продължило около 3месеца. От заключението се установява, че уврежданията, получени от ищеца представляват трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник и отговаря на медикобиологичния признак на средна телесна повреда.

По делото като свидетели са разпитани Д.С-колегата на Т., който в момента на инцидента е работил заедно с него, и Б.Д, която живее на семейни начала с ищеца.Свидетелят Сакулов е помогнал на Т. да стане от земята след падането и изнася данни, че пострадалият е изпитвал силни болки след падането.

От показанията на св.Д. се установява, че докато кракът на ищеца бил гипсиран той е имал нужда от помощ за всичко. Не е можел да се справя и с елементарни неща.Наложило се свидетелката да му помага дори и за личния тоалет.След махането на гипса ищецът имал затруднение в продължение на още два месеца. Провел рехабилитация в болница „Медика“. Изпитвал болка.

Свидетелката е заявила, че и към момента на Т. имал отоци и изпитвал болка, което тя очевидно си обяснява с професията му - продължително време е седнал.

При така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че искът, предявен против Община Русе е основателен. Съгласно разпоредбата на чл.21 от Наредбата за управление на общинските пътища на ОбС-Русе, Общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици. Наличието на дупка на пътя, който е собственост на ответника е обстоятелство, което обосновава извода, че ответникът не е изпълнил задължението на поддържа пътя в такова 3 състояние, че да се избегне причиняване на вреди на ползващите го лица.

Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че настъпилите в резултат на падането увреждания са пряка последица от виновното бездействие на ответника свързано с поддръжката на улиците.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, но не посочва в какво се изразява това, с кое свое действие или бездействие пострадалият е допринесъл настъпването на инцидента.Необходимо е приносът да бъде конкретно посочен и доказан. В настоящия случай това не е сторено, както е правилно е приел и първоинстанционният съд.

Въззивният съд намира, че доводите на жалбоподателя за недопустимост на предявения срещу общината иск, тъй като ищецът е претърпял злополуката по време на работа и е следвало да насочи претенциите си против своя работодател, са изцяло несъстоятелни. Право, а не задължение, е работникът да инициира или не процедура за установяване на трудова злополука. Ищецът определя предмета на делото и вида и обема на търсената защита.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. за

В този смисъл, понятието справедливост няма абстрактен характер, то е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.

На първо място това са начина на получаване на увреждането, претърпяната оперативна интервенция, продължителния период на възстановяване. Следва да бъде съобразено и това, че ищецът има и придружаващи заболявания – хипертонично сърце и неинсулиновозависим диабет, които безспорно имат негативно влияние за по бързо възстановяване, както и изнесеното от св.Д., че пострадалия все още има болки. Предвид изложеното въззивният съд приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е около 5000-6000лв, но искът е предявен в по-нисък размер.Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК Окръжният съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1658 от 24.11.2023г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 1792/2023 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Община Русе, Булстат 000530632, представлявана от кмета П.М да заплати на И. З. Т., ЕГН**********, от с.*******, обл.Русе, със съдебен адрес гр.Русе, ул.******, чрез адв.Г. М. Г., сумата 800лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5