Решение № 18249 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18249 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110171578 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Д. А. Г. срещу ЮЛ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., частично от 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, отчаяние, тревога силен стрес, проблеми в общуването, вследствие от смъртта на Т. Х.а Г., настъпила в резултат от несвоевременно, неадекватно и в непълен обем лечение, извършено в противоречие с утвърдените медицински практики и принципи на медицинската помощ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от М. Д. Г. срещу ЮЛ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., частично от 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, отчаяние, тревога силен стрес, проблеми в общуването, вследствие от смъртта на Т. Х.а Г., настъпила в резултат от несвоевременно, неадекватно и в непълен обем лечение, извършено в противоречие с утвърдените медицински практики и принципи на медицинската помощ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от А. Д. Г. срещу ЮЛ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., частично от 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, отчаяние, тревога силен стрес, проблеми в общуването, вследствие от смъртта на Т. Х.а Г., настъпила в резултат от несвоевременно, неадекватно и 1 в непълен обем лечение, извършено в противоречие с утвърдените медицински практики и принципи на медицинската помощ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищците твърдят, че са наследници /съпруг и деца/ на Т. Х.а Г., починала на 16.03.2024 г. Сочи се, че през месец юни 2023 г. – Т. Г. постъпила в ЮЛ с оплаквания, изразяващи се в силни болки в поясния отдел на гръбначния стълб, разпространяващи се по предна външната повърхност на десния крак, достигащи до глезена. Установило се, че има фрактура на бедрото на десния крак, като на 07.07.2023 г. била извършена операция, по време на която под рентгенов контрол е било направено открито наместване на фрактурата с интрамедуларен пирон. Поддържат, че при постигнатата фиксация било установено, че е незадоволителна, поради наличие на кортикален дефект в областта на медиалния кортекс на бедрената кост и наличие на дистракция между фрагментите и лека варисна деформация, като впоследствие били извършени и допълнителни медицински процедури. Поддържат, че на дата 13.07.2023 г. Т. Г. била изписана само по документи и й били дадени насоки за следоперативно лечение, като в епикризата било посочено, че тя е изписана с подобрение, което не отговаря на истината. Впоследствие поради рязко влошаване на здравословното й състояние, била приета по документи по нова клинична пътека с диагноза „Навяхвания и разтягане на ставния апарат на тазобедрената става. Сочат, че на 21.07.2023 г. отново била изписана по документи и на 22.07.2023 г. отново е била приета в същото отделение в увредено общо състояние, след което била извършена втора операция и състоянието й се влошило допълнително. Твърдят, че на дата 05.08.2023 г. Т. Г. била изписана отново, без да е овладяна инфекцията, като след изписването било установено и нарушение на движението на дясно стъпало. Сочат, че с частна линейка била откарана в дома й в **********, като състоянието й с всеки изминал ден се влошавало, изразяващо се в отпадналост, пълна неподвижност, силни болки до непоносимост в областта на десния крайник.

Твърдят, че на 11.08.2023 г. Т. Г. е приета отново по спешност в интензивното отделение на ответника с диагноза „Инфекция на оперативна рана и изострена хронична бъбречна недостатъчност“, като след извършване на множество терапии на 29.08.2023 г. е изписана отново. Сочат, че на 27.02.2024 г. била приета за лечение в болница в Истанбул, Турция, където била извършена поредна операция, а на 16.03.2024 г. получила дихателна недостатъчност, посиняване на кожата, била интубирана и обдишвана с апарат, като получила сърдечен арест, вследствие на което настъпила нейната смърт. Ищците считат, че служителите на ответника са подценили състоянието на Т. Г., като не са взели предвид снетата анамнеза, оценено обективно състояние, както и придружаващите хронични заболявания. Заявяват, че следствие на оперативната интервенция е причинена инфекция, като същата не е лекувана адекватно и съобразно изискванията на медицинските стандарти. Считат, че е налице виновно поведение от страна на медицинския персонал и служители на ответника, които са причинили инфекцията. Твърдят, че е налице груба небрежност на поетите трудови задължения и етични правила и норми. Сочат, 2 че ответника е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 вр. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, противоправен резултат, причинно-следствена връзка и вина. Ищците поддържат, че от смъртта на тяхната съпруга и майка са им причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нейната загуба, като към настоящия момент изпитват отчаяние, тревога и силен стрес от тази психическа травма. Твърдят, че търпят морални болки и силни страдания от нейната смърт, като последиците за ищците са трайни и необратими. Считат, че са налице всички предпоставки за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. Молят съда да уважи така предявените искове.

Претендират и разноски. Пред съда процесуалният представител на страните поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че оспорва изцяло предявения иск като неоснователен по същество и недоказан по размер. Счита, че ищците не са представили доказателства в подкрепа на своите твърдения. Твърдя, че Т. Г. постъпва за първи път в клиниката по Неврохирургия на 05.02.2022 г. с оплаквания, които продължили около две седмици, като на 05.02.2022 г., пациентката е оперирана. Сочи, че на 27.04.2022 г. постъпила повторно, а на дата 04.05.2022 г. е оперирана отново. Поддържа, че по време на нейния престой в Клиниката по неврохирургия са установени редица сериозни придружаващи заболявания, като с оглед на всички придружаващи заболявания е отбелязан и завишен оперативен риск. Сочи, че била изписана на 10.05.2022 г., а около година по – късно на дата 28.06.2023 г. постъпва отново в клиниката по Неврология с оплаквания от болка в кръста. След извършена рентгенография на гръдния кош са установени уголемена сърдечна сянка, деформации с вид на скоро настъпили фрактури на 4-то; 5-то; и 6-то ребро в ляво аксиларно и фрактури на ребра в дясно. Сочи, че след проведено КТ е установена миграция на оперативен материал в дискалното пространство на Л4-5. Поддържа, че Т. Г. е с придружаващи заболявания, които имат пряко негативно въздействие върху обмяната на целия скелет. Твърди, че фрактурата на Л5 се дължи на системните заболявания водещи до тежка остеопороза, крехкост и чупливост на костите на опорно двигателния апарат. Счита, че фрактурата е настъпила на базата на намалена костна плътност спонтанно. Заявява, че за продължителен период от време са били извършени множество интервенции, терапии и операции във връзка с лечението на многобройните заболявания на Т. Г..

Заявява, че лекарите в ЮЛ са предоставили своевременно и подходящо лечение на наследодателката на ищците, поради което счита, че не е налице противоправно поведение от страна на медицинския екип на ответника, тъй като действията на лекарите в лечебното заведение не са причинили вреди на Т. Г.. Счита, че не е налице и причинно следствена връзка между действията на лекарите и настъпилата на 16.03.2024 г. смърт. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа oотговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 3 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е препис – извлечение от акт за смърт на Т. Х.а Г., от който е видно, че същата е починала на 16.03.2024 г. в гр. Кадъкьой/Истанбул, Република Турция.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 1400 -13611 от 29.11.2024 г се установява, че Т. Х.а Г. е починала на 16.03.2024 г., като омъжена като е оставила за наследници по закон: Д. А. Г. – съпруг, М. Д. Г. – дъщеря и А. Д. Г. – син.

Представена е медицинска документация, в т. ч. и извършените изследвания по отношение на Т. Х.а Г. за престоя в ЮЛ за периода от 13.06.2023 г. до 05.08.2023 г. с основна диагноза последици от счупено бедро.

Представена е документация по отношение на Т. Х.а Г. за престоя в ЮЛ за периода от 03.02.2022 г. до 08.02.2022 г. с основна диагноза травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, както и документацията за периода от за периода от 27.04.2022 г. до 10.05.2022 г.

По делото е представена е медицинска документация, в т. ч. и извършените изследвания по отношение на Т. Х.а Г. за престоя в ЮЛ, Клиника по анестезиология и интензивно лечение за периода от 11.08.2023 г. до 29.08.2023 г. с основна диагноза инфекция на оперативна рана, изострена хронична бъбречна недостатъчност.

По делото е представена медицинска документация, по отношение на Т.

Х.а Г. за престоя в болница ЮЛ, общо интензивно отделение за периода от 27.02.2024 г. до 16.03.2024 г. с основна диагноза незарастване на счупване /псевдоартроза/, тазова област и бедро.

По делото е представена програма за ограничаване разпространението на антимикробната резистентност на ЮЛ, справочник за емпирична антимикробна терапия, четири заповеди за на изпълнителния директор за ЮЛ за създаване на комисия по вътрешноболнични инфекции, програма за организация и изпълнение на дейностите по превенция и контрол на вътреболничните инфекции ЮЛ за 2023 г., както и правила за превенция на основните групи вътреболнични инфекции в ЮЛ.

По делото е разпитван свидетелят И.А., който посочва, че бил лекар хирург по професия и познавал Т. Г. от 1984 г.-1985 г. от **********. Посочва, че 2023 г. знаел, че Т. Г. била лекувана в „ЮЛ“, тъй като се оплаквала, че не можела да става и не можела да ходи. Понеже били близки бил помолен да види Т. Г. след 2-3 дни след изписването й, което било през месец август 2023 г., като състоянието й не било добро, оплаквала се много от силни болки в десния крак, не можела да става, не можела да ходи, видимо не била добре.

Свидетелят бил виждал раната, тъй като полагал грижи за нея, като установил сериозен оток и зачервяване и течене на гнойна секреция от раната. Били направени изследвания, като установили, че състоянието на Т. Г. се влошавало и след няколко дни била приета в интензивното отделение на ЮЛ – **********. Посочва, че в резултата на предприетите действия в болницата Т.

4

Г. започнала да се подобрява, като не се излекувала, а свидетелят се занимавал с нейното обслужване на оперативната рана няколко месеца. Посочва, че от изписването й от ЮЛ – ********** до февруари месец, имало медицински лица, който се грижели за нея, като свидетелят ходел от време на време да я вижда. Твърди, че през цялото време когато била в домашните условия се правели консултации, свидетелят се грижел за раната, която значително се подобрила, но в края все още имала секрет, но имала сериозно изкривяване на глезенната става, което в това време установили, че има засягане на нерв. Т. Г. се подобрявала, започнала да става с чужда помощ, започнала да се храни, докато кръвните показатели преди да се закара в ЮЛ била анемична с високи стойности на креатинин, изпаднала в бъбречна недостатъчност, а в последствие тези неща се подобрили. Свидетелят твърди, че близките изпълнявали всичко което било поискано, лекарства, консумативи, като били споделяли, че искали да решат въпроса радикално и търсели друго мнение по въпроса със сложените планки. Посочва, че Т. Г. имало изключително много съпътстващи заболявания, имала сърдечни проблеми били правени стендове, имала хронична бъбречна недостатъчност, диабет.