Разпореждане № 492 от 28.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 492 гр. Благоевград, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500434 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2726/03.02.2026 г., подадена от П. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С. ул.В.п.№*, В. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С. ул.В.п.№*, Т. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б. жк.к. Е.бл.***, Ж. С. М., ЕГН ***, с адрес гр.Б. ж.к. Е. бл.***, С. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б. ж.к. Е. бл.***, В. Е. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б. ж.к. Е. Бл.***, чрез адв. В. У., с адрес гр.Б. ул. Т.А. №*, срещу Решение № 1036/18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3444/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че първоинстанционния съд не е съобразил практиката на ВКС и неправилно е приложил на материалния закон – ЗСПЗЗ и ЗКИР. Твърди се, че владението е започнало с нарушаване на собствеността на въззивника, което автоматично оборва давността.

Застъпва се становище, че първоинстанционният съд неправилно прилага съдебната практика, като смесва момента на индивидуализация на имота по ПНИ, с възможността за придобиване по давност. Фактът, че ПНИ е влязъл в сила през 2012 г., не означава автоматично, че: спорните площи са били ясно обособени; е било възможно придобиване по давност на реални части; процедурата по възстановяване е приключила без спор. Сочи се, че 1 наличието на контактна зона е именно доказателство, че индивидуализацията не е окончателна, което изключва възможността за придобивна давност до окончателно уреждане на собствеността.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ответникът може да черпи права върху реална част от реституиран имот въз основа на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ давностно владение. Сочи се, че така прието от районния съд е недопустимо, тъй като имотът на ищците е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници с влязло в сила решение от 1999 г. на ПК Благоевград. След реституцията не тече придобивна давност срещу реституиран собственик, ако владението е започнало преди възстановяването или е производно от ползване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ не може да придобие по давност земя, възстановена на собственик в стари реални граници. Съдът неправилно е зачел давността, като в тази част решението е необосновано.

Съдът не е установил задължителните елементи да давността – няма доказано владение върху спорната реална част от 239 кв.м.; няма доказана граница на владението; няма ясно начало на владение върху чужд имот, а не върху собствен имот.

Изтъква се, че самото наличие на ограда, разрешение за строеж, трасиране не доказва владение върху чужд имот, още по-малко добросъвестно.

Сочи се, че в конкретния случай договорът за покупко-продажба от 2014 г. не индивидуализира надлежно спорните площи. Спорните части попадат в контактна зона, което по дефиниция означава правна и фактическа неяснота относно границите и собствеността, като наличието на застъпване между планове изключва добросъвестност, тъй като владелецът е бил длъжен да знае, че владее спорна и неясно определена площ.

Сочи се също, че съдът не установява нито момента, нито формата на позоваването, нито дали същото е извършено след изтичане на законовия срок, което прави извода за придобиване по давност необоснован. Съдът механично приема, че владението е започнало през 2014 г., въз основа на трасиране, разрешение за строеж на ограда, ограждане на имота. Изтъква се, че ограждането не е равнозначно на установяване на владение, още по-малко върху реална част от чужд имот.

Твърди се във въззивната жалба, че по делото липсват безспорни доказателства кога точно е започнало владението върху конкретно спорните 2 площи, дали същите изобщо са били предмет на владение, а не част от чуждо владение по грешка; дали ищците са били отстранени от фактическа власт.

Свидетелските показания на водените от ответника свидетели са общи, неконкретни и неточни, като съдът ги е кредитирал без критичен анализ, в нарушение на чл. 172 ГПК.

Сочи се, че първоинстанционния съд в своето решение не изложил нито един мотив във връзка с контактната зона и не е разрешил спора за контактната зона. Отделно от това в решението е налице непълнота и превратно тълкуване на доказателствата. Свидетелските показания не установяват ясно и непрекъснато владение върху процесиите 239 кв.м.

Свидетелите потвърждават, че имотът на ищците не е ограден, границите са били неясни, оградата на ответника е изградена след 2012 г. Това изключва давност, защото владението не е спокойно, не е несъмнено, не е индивидуализирано.

Твърди се, че ответникът е извършил незаконни действия, включително ограждане и ползване на част от имота, което представлява нарушение на собствеността.

Твърди се също, че обжалваното решение не отчита, че границите на имотите по старите реални граници и плана на новообразуваните имоти не съвпадат, което е явна фактическа грешка по §1, т. 9 от ДР на ЗКИР. ВКС приема, че явната фактическа грешка в кадастралните граници може да бъде основание за отмяна на първоинстанционното решение (Решение № 345/2020 г., ОСГК).

Твърди се още, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК – липса на мотиви. Съдът не обсъжда реституционното решение от 1999 г. като титул с по-висша сила, не анализира кой план има приоритет, не посочва коя точно площ счита за придобита по давност.

Отделно от това съдът е достигнал до неправилни изводи. Не е съобразил обстоятелството, че планът на новообразуваните имоти не може да дерогира възстановено право на собственост. Спорът е вещен, не административен – съдът е длъжен да реши границата между имотите.

С оглед на горното се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени в цялост Решение № 1036/18.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3444/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като неправилно и 3 необосновано.

От насрещната страна по жалбата е постъпил писмен отговор, чрез адв.

В. Ф..

Сочи се, че така наведените с въззивната жалба доводи са неоснователни и недоказани, а наведените обстоятелства – несъстоятелни и неверни, за което се излагат подробни доводи и съображения.

Иска се от въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, както и да присъди на въззиваемата страна направените разноски по делото.

Съдът констатира, че отговорът на въззивната жалба е подаден чрез адв.

В. Ф., без да е приложено пълномощно за процесуално представителство на въззиваемия Ц. Ю. Д. пред Окръжен съд – Благоевград.

Поради това, на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, следва да се укаже на Ц. Ю. Д. в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. В. Ф. пред Окръжен съд – Благоевград и да потвърди извършените до този момент процесуални действия. При неизпълнение на указанието в посочения срок, съдът ще приеме процесуалното действие по подаване на отговор на въззивната жалба за неизвършено.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл.

262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.

Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна.

Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Ето защо следва да се насрочи о.с.з, за което да се призоват страните.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.06.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на Ц. Ю. Д. в едноседмичен срок от съобщаването да представи по делото пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. В. Ф. пред Окръжен съд – Благоевград и да потвърди извършените до 4 този момент процесуални действия. При неизпълнение на указанието в посочения срок, съдът ще приеме процесуалното действие по подаване на отговор на въззивната жалба за неизвършено.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5