Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 758 от 15.07.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3869/2025
Вид
Решение № 758
Подписан
15.07.2026
Състав
Антония Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.206 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Стара Загора, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103869 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата молба, че живяла на семейни начала с ***, който е син на ответниците *** и ***, в апартамента на семейството в ***. При съвместното съжителство ищцата забременяла и впоследствие се родило детето Никол, родена на 03.12.2024 година.

На 10.06.2024 година, когато се прибирала в апартамента на семейство И.и в гр.Стара Загора ищцата видяла, че ответниците ****** /родителите на ***сменяли патрона на външната врата на апартамента, който обитавали с техния с***отказали да я допуснат в това жилище, в което живяли повече от година и половина. В този момент ищцата била бременна в 5-тия месец от *** и поискала да си вземе лекарствата, личните вещи и документите от този апартамент, но ******и /родителите на ***/ не позволили това и двамата започнали да я обиждат с нецензурни думи и да се заканват за живота и здравето й. Наричали я лека жена, недостойна и незаслужаваща връзката със сина им, „гоним те от този апартамент и нямаш работа повече в нашето семейство". Третата ответница *** /приятелка на родителите на *** се нахвърлила върху нея физически и започнала да й извива ръцете в областта на китките въпреки, че всички знаели и виждали, че е бременна в 5-ят месец. Дрехите й били изхвърлени в черни найлонови чували на площадката и стълбището на блока и въпреки, че обитавала година и половина този апартамент, поддържала го и се грижила за него, както и за сина им ***, спрямо нея били упражнени противозаконни действия, за които била длъжна 1 да подаде сигнал в Районна прокуратура Стара Загора. По сигнала била образувана прокурорска преписка № 6534/2024 година и ДП № 681/2024 година по описа на Второ РПУ- Стара Загора. Районна прокуратура Стара Загора се произнесла с Постановление на 11.04.2025 година, което й било връчено на 15.04.2025 година с указание, че са налице данни за престъпление от частен ред или може да претендира по граждански ред за морални вреди съобразно безпомощното й състоян***извършените над нейната личност действия, поставящи в опасност здравето и живота й с оглед напредналата й бременност, и нанесените морални вреди от извършителите - ответниците по делото.

Мно***удно изживяла унижението, оскърблението, както и физическите и вербални действия против личността й, които не съставляват престъпления от общ характер, но й причинили тежки морални и емоционални поражения на личността и психиката, в момент, в който била бременна в петия месец.

В уточняваща молба ищцата заявява, че изживяла стрес, уплаха и безсъние /много често безсъние/, накърнена чест и достойнство, физическо насилие от *** която извивала ръцете и китките й във входа на стълбището и пред апартамента. Унижението и емоционално тежкото преживяване се отразило негативно на психическото й здраве и общественото й положение, като млад специалист и отговорен служител в Община Ст.Загора, освен унизителното отношение на една млада жена и майка. Всички тези тежки емоционални и морални травми мотивират претенцията на ищцата за обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 3000 лева, като обезщетение за нанесените морални вреди, чрез агресията си и незаконните действия спрямо личността й.

Ответниците ***, *** ****** представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище, че оспорват изцяло исковата молба.

Считат, че предявен***к е допустим, но неоснователен. Сочат, че съгласно исковата молба на посочената дата - 10.06.2024г. по твърден***цата са й нанесени удари и телесни увреждания от посочените три лица - ответници по настоящ***к. Не е налице влязла в сила присъда и/или друг съдебен акт, от който да е видно участието на всяко едно дете в този инцидент, нито е диференцирана отговорността на всеки ответник. На доказване подлежи както извършеното деяние, така и извършилите го лица, както и от кого и колко са нанесените удари. Такова уточнение в исковата молба няма. Приложено е постановление на РП Стара Загора, от което е видно, че е налице отказ да се образува досъдебно производство.

Това обаче не води до вина и отговорност на ответниците. Възразяват, че събитията изобщо не са случили така както са описани в исковата молба. Сочат, че ищцата *** живеела на семейни начала със сина на ******и в тяхно жилище в ***. В началото на лятото на 2024г. Г. била помолена да напусне имота, тъй като същия е необходим на собствениците. Тя отказала. Канена била многократно да напусне, но тя отказвала. На 10.06.2024г. *** се обадил на Г. да се прибере в апартамента, за да си вземе багажа, който е вътре. Докато тя се прибрала той започнал да сменя патрона на бравата. Ищцата се прибрала и започнала да крещи, да вдига скандал на етажната площадка. Няколко пъти била помолена да се 2 въздържа, но тя продължавала да вика и обижда. Събрала си багажа и дори ответника *** й помогнал да свали багажа си до колата, тъй като тя е бременна в началото на 3 месец, а не 5 месец. През това време ответницата *** била в автомобила си, с който е докарала ******.

Багажа на Г. не се събрал в колата и тя оставила част от него, като заявила, че ще дойде да си го вземе по-късно. Така и направила, като на 12.06.2024г. прибирала остатъка от багажа си.

Ответниците сочат, че от друга страна проявление на основния правен принцип, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния, в гражданското право е общото правило на чл.45 ЗЗД, вменяващо в тежест на извършителя на непозволено увреждане да поправи вредите, които виновно с лични действ***и бездействие е причинил другиму в определените с чл.51 ЗЗД граници. Задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер. На възстановяване съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД подлежат всички действително претърпени вреди, които се определят към датата на деликта. Дори и да се приеме, че е основателна, то така предявената претенция е твърде завишена за вредите, които са причинени на ищцата, не е разделена отговорността на всеки един, а считат, че в случая не може да се търси солидарна отговорност.

Заявяват, че спорни са всички останали, релевантни за случая, факти - как е възникнал инцидента и кой точно е извършил твърдяното деяние, както и размера на нанесените вреди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложениата по делото прокурорска преписка № 6534/2024г. по описа на РП Ст.Загора, ДП №681/2024г. по описа на Второ РПУ Стара Загора, е видно, че преписката е образувана по сигнал на *** (майка на ищцата ***) с оглед данни за извършено престъпление от общ характер. С Постановление от 18.09.2024г. е образувано ДП затова, че в периода от 10.06.2024г. до 05.08.2024г. в гр.Ст.Загора противозаконно били присвоени чужди движими вещи – летни, зимни дрехи и обувки, които са били пазени, собственост на *** – престъпление по чл.206 ал.1 НК. В качеството на свидетели по ДП са разпитани страните по настоящото дело и още няколко лица и ДП е изпратено на РП Стара Загора с мнение за прекратяване на наказателното производство. С Постановление от 17.10.2025г. наказателното производство по ДП №681/2024г. по описа на Второ РПУ Стара Загора, е прекратено, поради липса на достатъчно доказателства за осъществено престъпление от общ характер.

По делото е представено медицинско удостоверение №5/09.02.2026г., съгласно което към 10.06.2024г. ищцата *** е била в 14 г.с. и 6 дни, четвърти лунарен месец. От удостоверение за раждане от 06.12.2024г. е видно, че Никол Н.а Н.а е родена на 03.12.2024г. от майка *** и баща ***.

По делото не е спорно, че ищцата *** и сина на ответниците *** и *** - *** съжителствали на семейни начала около година и половина в апартамент, находящ се в ***, 3 собственост на ответниците ******и.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. В показанията си св.*** (приятелка на ищцата) съобщава, че на 10.06.2024г. около 19 часа й се обадила ищцата, която била разстроена и пожелала да се видят.

Свидетелката предложила на ищцата да дойде в дома й. Поговорили. Около 21,15 часа телефона на Г. звъннал. Обадил се бащата на *** – ответника *** и я помолил да се прибере на адреса, където живеят с ***. Тя тръгна и след това около 22,30ч. се обадила на свидетелката, плачела, била много разстроена и споделила, че като се прибрала заварила да сменят патрона на врата, отказали да я пуснат, не я допуснали да вземе личните си вещи, обиждали я, събрали й нещата в черни чували, които хвърлили надолу по стълбите. Майката и бащата на *** я обиждали, казали й, че няма място повече та***родителите на *** имало и друга жена (тяхна семейна приятелка), която извършила физическо насилие върху Г. като й извивала ръцете. Свидетелката заявява, че видяла зачервените китки на ищцата, която след тази случка се върната при свидетелката и пренощувала при нея. Свидетелката заявява също, че през деня ищцата имала спор със съжителя си ***, поради което била разстроена при посещението си в 19 часа, но не споделила каква е конкретната причина за състоянието й.

Св.*** (майка на ищцата) свидетелства, че за случката на 10.06.2024г. узнала на следващия ден. Свидетелката уточнява, че дъщеря й към м.06.2024г. е била бременна в 4-ти месец, като детето се родило през м. декември 2024г. На 11.06.2024г. ищцата се прибрала от работа при майка си. Не се чувствала добре и легнала да си почине, след което разказала на свидетелката, че вечерта (на 10.06.2024г.) била при приятелката си ***. Ответниците И.и й се обадили да се прибере да говорят и при прибирането ги заварила да сменят на патрона на външната врата, като багажа й б***хвърлен навън. Там присъствали майката и бащата на *** и някаква жена М.. Ищцата споделила, че я изгонили, обиждали, *** намесила в разправията по всякакъв начин, и с обиди и физически. Свидетелката заявява, че няколко дни преди това Г. се скарала с *** - бащата на детето. Свидетелката изказва възмущение, че без предупрежден***въпреки състоянието й, дъщеря й била изгонена от апартамента. След един ден свидетелката прибрала и останалия багаж на дъщеря си, който б***вън апартамента и в черни найлонови торби. *** свидетелства, че дъщеря й била в нервна криза, стрес, „изпадала в такова състояние, какво предстои, как се чувства, сама“. В края на юли свидетелката говорила с *** за това какви са намеренията му, ще поеме ли отговорност за детето.

Свидетелката сочи, че посетила апартамента единствено, когато ходили да прибират багажа на 12-ти юни.

*** (медицинска сестра) свидетелства, че в началото на месец юни 2024г., докато била на работа в Спешен център, ответницата *** я потърсила за съдействие за преглед на една от внучките й, след който преглед детето било настанено в неврохирургична клиника.

Свидетелката сочи, че това се случило късно вечерта и след като с ответницата С. се срещнали в Спешния център, тя не е напускала центъра. В подкрепа на показанията на тази свидетелка ответницата С. представя Епикриза на Клиника по неврохирургия на ***., 4 родена през 2020г., от която е видно, че детето е постъпило в клиниката на 11.06.2026г., изписано на 13.06.2026г. Свидетелката сочи, че от страните по делото познава единствено ответницата ***. Показанията на свидетелката не съдържат данни за събитията на 10.06.2024г.

Показанията на св.*** също не съдържат данни за събитията на процесната дата.

Свидетелката заявява, че познава ответницата ***, а другите двама ответници знае като нейни приятели. Сочи, че преди около две години видяла ответниците ****** и *** да пият кафе на универсалния магазин. Присъединила се към тях. Те били видимо притеснени и споделили за пробле***с съжителката на сина на И.и. Разказали, че повикали съжителката да си събере нещата от апартамента, тя не пожелала, а когато отишла вдигнала скандал. *** била разстроена и притеснена, защото момичето било бременно. Свидетелката заявява, че И.и разказвали на М. какво се е случило, тъй като тя само ги закарала до апартамента и не знаела за събитията след това. Показанията на Р.а са общи, не отразяват преки впечатлен***не съдържат данни за релевантни факти и обстоятелства.