Решение № 89 от 24.11.2020, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ямбол , 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Пепа И. Чиликова

Членове:

Красимира В. Тагарева

Гергана Ж. Кондова Атанасова

Иванка П. Златева като разгледа докладваното от Пепа И. Чиликова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20202300600271 по описа за 2020 година И ЗА ДА

СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС- Ямбол е образувано по въззивна жалба на К. М. К. от гр.Ямбол, депозирана чрез упълномощения му защитник адвокат М.Б. от ЯАК, против Присъда № 67/08.07.2020 год., постановена по НЧХД № 681/2019 год. по описа на Районен съд- Ямбол.

С атакуваната присъда въззивникът-подсъдим К.М.К. е признат за виновен в това, че на ********** год., около 08.30 ч., в гр.Ямбол, на ул."********** " № *, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето на П.Я.П. и е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК като на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба" в размер на по 1000 лева С атакуваната присъда в тежест на подсъдимия са възложени направените от тъжителката П. разноски в размер на 1232 лева както 111 1 лева в приход на бюджета на съдебната власт, вносими по сметката на РСЯмбол.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се развиват доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт както и такива за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се неправилно присъждане в завишен размер на разноските, което е в разрез с нормативните правила. В жалбата и допълнителното писмено изложение се твърди, че събраните по делото доказателства не са безспорни и несъмнени и не разкриват фактическа обстановка такава, каквато се твърди в тъжбата. Навеждат се доводи за липсата на достатъчни доказателства, които да доказват както авторството на вмененото Д.ие, така и неговия механизъм. Излагат се аргументи за превратно тълкуване и ценене от страна на решаващия съд на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на решаващият съд, което е довело на нарушаване правото на защита на подсъдимия, изразяващо се в липсата на мотиви - наличните противоречия между заключението на вещото лице Д-р С., изготвило назначената съдебно - медицинска експертиза и допълнителните му обясненията му в хода на съдебното следствие , които са в очевидно противоречие със свидетелските показания на К.Г. досежно силата на нанесения удар и неговия механизъм, не са коментирани и анализирани.Твърди се, че правните изводи на решаващият съд не са съобразени със заключението на съдебномедицинската експертиза , неоспорена от страните и кредитирана от съда.

Оспорва се като незаконосъобразно, неправилно и необосновано становището на решаващият съд да не кредитира свидетелските показания на М.М. и Н.Й. само поради обстоятелството, че М. е син на подсъдимия, а Й. е негова приятелка, с аргументи за заинтересованост на двамата свидетели от изхода на спора, без анализ на показанията им и съпоставянето им с останалите доказателствени източници. Добавя се и аргумент, че в същото време решаващият съд кредитира безкритично свидетелските показания на Д.В. , която е близък роднина на тъжителката. Твърди се, че в мотивите на оспорваният съдебен акт не се коментира изложеното от свид. Д.И. в изготвената от него докладна записка, веднага след посещението му на 2 местопроизшествието, след обаждане до дежурния в полицията. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава от страна въззивната инстанция , с която подс.К. да бъде признат за невинен и оправдан .

В съдебно заседание въззивникът - подсъдим К.К., редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник - адвокат М.Б. от АКЯмбол. Защитата поддържа въззивната жалба изцяло.Излага съображения, че следва решението на въззивната инстанция да се съобрази със заключението на съдебно- медицинската експертиза , изготвена от Д-р С. и допълнителните му обяснения в с. з. , от които става ясно,че при удар от ляво, тъжителката не би могла да залитне и да падне наляво , особено ако удара е лек. Обръща се внимание на обстоятелството, че свидетелските показания на М. и Й. ,некредитирани от решаващия съд, кореспондират изцяло със заключението на вещото лице от една страна, а от друга със свидетелските показания на полицай И. и вписаното от него в изготвената по случая Докладна записка. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда на ЯРС и постановяване на нова такава от ОС-Ямбол , с която подс.К. да бъде признат за невиновен и оправдан.

В съдебно заседание въззиваемата - тъжител П. П., редовно призована, се явява лично и с упълномощен повереник- адвокат Р.К. от АК-Бургас.

Лично и чрез повереника- адвокат се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Настоява се въззивният съд да потвърди като законосъобразна, правилна, обоснована и справедлива постановената първоинстанционна присъда. Навеждат се доводи за неоснователност на твърденията на защитата за разминавания между констатациите на съдебния лекар Д-р Ч. , обективирани в издаденото от него Съдебномедицинско удостоверение № 385/2018 г. и заключението на вещото лице Д-р С. по назначената и изготвена в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебно- медицинска експертиза и допълнителните обяснения на Д-р С., дадени в с. з. Излагат се съображения, че първостепенният съд е отговорил в съдебния си акт аргументирано на всички възражения на защитата на подсъдимия като на практика пред въззивната инстанция не се навеждат нови аргументи и възражения.

3

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛН А, но не според наведените в нея съображения и доводи , а предвид следното:

Проверяващата инстанция намира , че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при изготвянето на мотивите на оспорваната присъда, което е довело до нарушаване правото на защита на подс.К.К., изразяващо се в липса на мотиви за част от правните изводи от една страна , а от друга - вътрешно противоречиви правни изводи. Това нарушение на процесуалните правила е от категорията на абсолютните и всякога има за последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав - аргумент от нормата на чл. 335, ал. 2, вр. с чл.348, ал.3,т.1 и т.2 от НПК. Същото се явява неотстранимо в тази фаза на наказателния процес.

Служебната проверка на въззивната инстанция констатира следните съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия:

На първо място е налице противоречие между приетото за категорично установено от първостепенния съд досежно нанесения от страна на подс.К. удар с ръка по лявата буза на пострадалата П., в резултат на който тя полита и пада на земята на страни и наляво и категоричното становище на Д-р С., изготвил назначенета от съда съдебно- медицинска експертиза, приета и приобщена към доказетлствената съвкупност като неоспорена от страните и компетентна и кредитира изцяло от съда.

Изводът на съда по фактите сочи, че се касае за силен удар ,нанесен с ръка от подс.К. по лявата буза на пострадалата/ предвид изцяло кредитираните показания на свидетеля- очевидец К.Г./, което обаче е в противоречие с допълнителните подробни обяснения на вещото лице Д-р 4

Й. С. , депозирани по реда на чл. 282, ал.1 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие /л.163-л.165, НОХД ****** г./.

Анализът на становището на Д-р С. сочи, че се касае за лек удар с много малка сила , т. к. при силен удар от ляво, тялото "ще получи ускорение , встрани надясно". Уврежданията в лявата половина на лицето, описани от съдебния лекар Д-р Т. Ч. при издаването на СМУ № 358/********** г., именовини като "зачервяване", според вещото лице Д-р С. няма как да се получат при падане на дясно. В мотивите си контролираният съд изцяло възприема и кредитира заключението на вещото лице Д-р С., а едновременно с това достига до друг фактически извод , кредитирайки изцяло като достоверни свидетелските показания на К.Г.- същите не са съпоставени със становището на вещото лице Д-р С. от една страна, а от друга въобще не са съпоставени със свидетелските показания на М.М. и Н.Й.- очевидци на събитията, чийто показания са приети за недостоверни с аргумент че тези лица за заинтересовани от изхода на спора, т. к. М. е син на подсъдимия, а Й. е негова приятелка. Проверяващата инстанция констатира, че от първия момент на разследването - веднага след пристигането на мястото на инцидента на полицаите Д. И. и Г.И., свидетелите М. и Й. депозират показания, които са еднопосочни и безпротиворечиви, досежно механизма на осъществяване на Д.ието същите твърдят , че пострадалата П., в хода на скандала между нея и подс.К., замахва да удари К. , но не успява и залита , политайки назад и падайки на земята. Тези показания са отразени в Докладната записка, изготвена от инсп.Ж.К., но не са анализирани от първоинстанционния съд като липсва съпоставянето им с обясненията на вещото лице Д-р С., а от това съпоставяне се извежда извод за кореспонденция между свидетелските показания на М. и Й./некредитирани от съда/ и становището на вещото лице Д-р С., че е вероятен механизъм на залитане и падане от страна на пострадалата. В тази връзка липсват наведени от първоинстанционния съд аргумент, а проверяващата инстанция е в невъзможност да провери законосъобразността на фактическите и правни изводи при наличие на очевидни противоречия в приетото за установено от фактическа и от правна страна - кредитира се изцяло заключението на вещото лице д-р С. , а неговите допълнителни обяснения са в противоречие със свидетелските показания на К.Г., което се възприемат и кредитират 5 като достоверни от една страна , а въобще не се коментира и анализира еднопосочността между твърденията на свидетелите Й. и М./показанията им не се кредитират/ и становището на вещото лице Д-р С. по механизма на получаване на констатираните от съдебния лекар Д- р Ч. телесни увреждания.

На второ място проверяващата инстанция констатира липсата на мотиви защо се приема, че свидетелите - очевидци М. М. и Н. Й. депозират некоректни и недостоверни показания досежно механизма на получаване на увреждането на пострадалата П. в областта на лявата ръка над лакътя, предвид констатираната от въззивната инстанция еднопосочност между техните твърдения и обективираното в докладната записка на инспектор Ж.К., респ. свидетелските показания на К. и И., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и кредитирани без забележки от същия съд.

Изложеното сочи, че волята на решаващият съд, какво точно приема за установено от фактическа страна и въз основана на кои точно еднопосочни и безпротиворечиви доказателствени източници, за да достигне до правните си изводи, остава неясна за проверяващата инстанция, която не може да упражни правото си втора първа инстанция по фактите и по правото, както и да се произнесе по законосъобразността, правилността и обосноваността на атакувания съдебен акт. Според проверяващата инстанция, безкритичността на възприемане на част от доказателствения материал, без същия да се анализира подробно и да се съпостави с останалите доказателствени източници, е довело до противоречиви изводи от фактическа и правна страна.

Гореизложеното дава основание на въззивната инстнация да приеме за ОСНОВАТЕЛНА въззивната жалба на подс.К..

Ето защо и на осн. чл. 335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, вр. с чл.334,т.1 от НПК, Ямболският окръжен съд,