Протокол № 748 от 12.06.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 748 гр. Пазарджик, 12.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски

Съдебни

ЛЮБКА М. ГАДЖЕ. заседатели: ГАЛЯ В. В.Е. при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕ. и прокурора В. П. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно дело от общ характер № 20265220200347 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

На второ повикване в 13,40 часа се явиха:

Подсъдимият Х. Н. Т. – редовно уведомен се явява лично.

Подсъдимият Н. А. Т. – редовно уведомен се явява лично.

Явява се адв. М. П. от АК София, надлежно упълномощена за защитник на подсъдимите, редовно уведомена.

Свидетеля Д. Н. П.- редовно призована се явява лично.

Свидетелят Я. В. П.- редовно призован се явява лично.

Свидетелят Н. А. Й.- редовно призован не се явява.

Свидетелят М. А. Й. – редовно призован не се явява.

Свидетелят А. Д. Й. – редовно призован не се явява.

Свидетеля Н. Н. Й. – редовно призована не се явява.

Свидетелят П. А. Й.- редовно призован не се явява.

Свидетелят А. А. Й.- редовно призован не се явява.

Свидетелят В. Й. Й. – нередовно призован не се явява. Призовките са върнати в цялост с отбелязване, че лицето е търсено, но не е открито и по 1 данни на роднини се намира в Г..

Свидетелят Й. Д. Й.- нередовно призован не се явява. Призовките са върнати в цялост с отбелязване, че лицето, не е открито на адреса, по сведение на съседи същият се намира в Г. и не се знае кога ще се прибере.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Х..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма пречка.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Я. В. П. - на 35 години, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работещ, подсъдимият Н. Т. е баща на съпругата ми, а подсъдимия Х. Т. е брат на съпругата ми.

Д. Н. П. – на 35 години, българка, българска гражданка, с основно образование, неосъждана, безработна, подсъдимият Н. Т. ми е баща, а подсъдимия Х. Т. ми е брат.

На свидетелите се разясни разпоредбата на чл.290 НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината и напуснаха съдебната зала.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на съдебното следствие.

АДВ. П.: Да се даде ход на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО с прочита на заключителната част ОА от прокурора.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи допълнителни обстоятелства във връзка с обвинението.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да излагам допълнителни обстоятелства във 2 връзка с обвинението.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ:

ПОДСЪДИМИЯТ Х. Т.: Разбирам обвинението, което ми е повдигнато.

Не съм виновен. Обяснения ще дам на края на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. Т.: Разбирам обвинението, което ми е повдигнато.

Не се признавам за виновен. Обяснения ще дам на по-късен етап.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили писма от РП Пазарджик и от РУ С., ведно с докладна записка – 2бр., заявление от Н. Т., писмо от РУ-С. до РППазарджик, докладна записка.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

АДВ.П.: Да се приемат.

Съдът счита, че така постъпилите писма са относими, поради което ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото - писмо от РП Пазарджик и от РУ С., ведно с докладна записка – 2бр., заявление от Н. Т., писмо от РУ-С. до РП-Пазарджик, докладна записка.

В ЗАЛАТА ВЛИЗА СВ.П..

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля разпоредбата на чл.119 и чл.121 от НПК.

СВ.П.: Разбирам разпоредбите и желая да съм свидетел.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.П..

СВ.П.: Знам за какво съм тук. Аз бях заедно с мъжа ми и брат ми – не помня датата, излязохме навън, а те пред нас, защото сме комшии с тези хораН. и с нея сме роднини и комшии. Те вън пиеха техните мъже, на Н., бяха към 3 -4 човека и маса имаше. Ние седнахме там, но аз казах на брат ми и на моя мъж, че ще се прибера. Мъжът ми и брат ми си говорят пред нас на вратата, а аз се прибрах. Тъкмо си отидох и чувам вик, при което тичам навън и виждам, че ги тях ги делят. То там към нас има едно циганско училище, няма лампи и аз видях, че закараха брат ми там. Час не помня колко беше, защото ние седим до късно, тъмно беше много, след 10 часа. Н. Й. водеше брат ми и баща ми на някъде с мъжа ми и да се прибират, аз им казах- „Оставете брат ми на мен.“ 3

Аз му се карах на брат ми да не прави кавги и да се прибира, но те се карат с другото момче. Викат си. Аз викам –„Защо трябва да се вика тук, я да се приберете!“ Те не се биеха, само крещяха- едните се дърпаха, дърпаха брат ми. Ние бяхме на улицата, а тези двамата, които се караха бяха много далече.

Те брат ми го изкараха вече от нашата улицата при училището на ъгъла, а те бяха далече. Това момче в Н. Й. го прибраха- В. Й., вътре го прибраха. Брат ми се прибра, а той започна да крещи и да чупи, за да го пускат да се бие, май беше пиян. Баща ми и брат ми не се употребили алкохол. Ние бяхме на заведение и пихме по една кола, а брат ми и мъжа ми не пият, те са шофьори.

Брат ми се прибра, аз се връщам и виждам, че това момче у Н. Й. счупи стенна секция -комшиите ми казаха. Те,, като сме заедно на същия момент казаха. Аз отидох и прибрах брат ми. Питах защо така и взеха да ми обясняват, че те пиеха, а баща ми мина от там с колело и спря да пита какво става и защо има дразги и така станало. Той както пиеше В. Й. станал да се бие. Нито нож, нито дърва съм видяла, защото те бяха далече, когато аз тичах към тях, те не бяха на едно място. Брат ми с Н., мъжа ми и баща ми бяха, когато ги видях и взех да им се карам. Викам на брат ми –„Недей да правиш кавги, не така“ и брат ми се прибра. Баща ми беше там, мъжа ми с баща ми, а Н. с брат ми. Те като станаха пред Н. и Н. тези неща и те затова сега, че са роднини. Ние с нея много общувахме, роднини сме. Тя вика –„Добре Д., защо не правят другаде кавгата, а пред мен да ми плашат внуците?“ Това беше месец август, година не помня, аз август се прибирам с децата от Г. и сега сами ги оставих и си дойдох с мъжа ми. Баща ми не беше с нас, бяхме аз и мъжа ми и брат ми, като брат ми не носеше нищо в него. Как ще ходи така в махалата? Те нямат право така да ходят - с брадви, ножове с дърва. Нямаше нищо с него. Ние имаме заведение „С.“ и всички от махалата ходим там и се черпим. Говорим си и се прибираме и тогава точно аз казах, че ще влизам вътре да се оправям, а мъжа ми с брат ми си говорят. Аз, ако знаех, че ще стане кавга нямаше да пускам нито брат ми, нито мъжа ми да ходят там. Те не държаха никакви предмети в тях като ги видях. Н. Й. беше с тях и аз му казах на Н.-„Остави, аз ще говоря с тях да се прибират да не стават повече проблеми.“ И аз се карам и викам- „Защо правиш това, взимай се прибирай вече.“ И те се прибраха.

Поведението на В. -ето пред Бога казвам, че взе да чупи тяхната стенна секция, казаха ми и той беше много агресивен.