Решение № 1621 от 08.07.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1621

Кърджали, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20267120700089 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от Г. Х. Ю. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2308665/06.02.2026 г., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД на МВР-Кърджали.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, респ., не е извършил визираното в заповедта нарушение на ЗДвП. Твърди също, че е възразил срещу резултатите от извършения му полеви тест и е предоставил кръвни проби за изследване. В тази връзка счита, че заповедта е издадена преждевременно, преди да са готови резултатите от химикотоксикологичното изследване. Навежда довод и за некомпетентност на издателя на заповедта. По тези съображения счита, че не са били налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а , б.“б“ от ЗДвП. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание и в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Счита, че в конкретния случай предвид неприключилито досъдебно производство, употребата на наркотици не е установена по безспорен начин.

Ответникът – [длъжност] към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, чрез юрк.П., намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счита, че са налице фактическите и правни основания за налагане на принудителната мярка, както и че в случая е спазена и целта на закона. Счита, че употребата на наркотични вещества, на посочените в заповедта време и място, е надлежно установена с годно техническо средство, както и със съдебно-химична експертиза. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2308665/06.02.2026 г., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД на МВР-Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето и СУМПС [номер]. Заповедта е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение [серия] №[номер], във връзка с извършено от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за това, че в [населено място], на [улица], до [обект], управлявал лек автомобил с рег.№[рег. номер], след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dryg test 5000, №[номер], което отчело положителни резултати за [вещества]. В заповедта е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване №[номер], както и 7 бр. холограмни стикери.

По делото е приложен и АУАН [серия] №[номер] /[дата], за извършено на 06.02.2026 г. около [час], нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, състоящо се в управление на лек автомобил [рег. номер], след употребата на наркотични вещества.

На жалбоподателя е връчен и талон за медицинско изследване №[номер]/[дата], в който е отбелязано, че последният не приема показанията на теста, като е отразено и искането му за медицинско и химическо изследване. Към административната преписка е приложен и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, видно от който, в рамките на указаното му време и място, водачът се е явил и дал биологични проби за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози.

С мотивирана резолюция №26-1300-М000015/09.02.2026 г. на началник сектор към ОД на МВР-Кърджали, на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН [серия] №[номер] /[дата], като за деянието е образувано БП №[номер]/[година] по описа на РУ-Кърджали, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

По делото е представен и Протокол за извършена токсикохимическа експертиза №26/ТКХ-89/27.02.2026 г., изготвена от вещи лица към Център за експертни криминалистични изследвания към Национален институт по криминалистика при МВР. Според заключението на вещите лица, в представената за изследване кръвна проба, взета от лицето Г. Х. Ю. е установено наличие на [вещество]. Установено е наличие на [вещество] и [вещество] в предоставената от жалбоподателя проба урина. Посочено е също, че горните вещества [вещество] и [вещество] са включени в [списък], съгласно приложение №1, към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл.3 от ЗКНВП.

С Постановление от 29.04.2026 г. на РП-Кърджали е назначена повторна токсикохимична експертиза с поставен допълнителен въпрос, свързан с употребяваните от жалбоподателя лекарства.

По повод горното постановление и изготвен Протокол за извършена токсикохимическа експертиза №26/ТКХ-199/13.05.2026 г., от вещи лица към НИК при МВР. Според заключението на вещите лица, в представената за изследване контролна проба кръв от Г. Х. Ю. е доказано наличие на [вещество]. Наличието на [вещество] е установено по реда на чл.23, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози - чрез газова хроматография. По отношение на употребяваните от лицето лекарства е посочено, че механизмът на протичане на метаболитните процеси при употребата на всяко вещество, както и различията в химичната им природа, не дават основание да се счита, че в организма би могло да протече процес на синтез на [вещество] от някое от употребените от лицето лекарствени средства.

С оглед така установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №292з-2454/11.09.2025 г., издадена от директора на ОДМВР-Кърджали. Заповедта е валиден административен акт, постановен в законоустановената писмена форма, като не се установи твърдяната в жалбата нищожност на оспорения акт.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, като обратно на соченото в жалбата съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за прилагането на ПАМ.

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, посочена като правно основание за налагане на процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая оспорената мярка е била наложена на жалбоподателя за описаното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с Dryg test 5000, отчел положителен резултат за [вещества].

От обсъдените по-горе доказателства се установява, че водачът не е приел показанията на теста и в установения срок е дал биологични проби за медицинско изследване.

Съгласно предвиденото в чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите, в които лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. При извършено медицинско изследване, резултатите от последното са определящи за установяване употребата на наркотични вещества.

Съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Предвидено е употребата да се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, като при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

Във връзка с горното и предвид заключенията по изготвените токсикохимически експертизи, според които в представените за изследване кръвни проби, взети от водача, е установено наличие на наркотично [вещество], съдът приема, че резултатите от извършеното на 06.02.2026 г. изследване с Dryg test 5000, изцяло се потвърждават от извършеното медицинско изследване.

При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171, т.1, б.»б» от ЗДвП, тъй като констатираната при проверката употреба на наркотични вещества, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е установено както със съставения срещу жалбоподателя АУАН, така и със заключенията по изготвените токсикохимически експертизи. В тази връзка, съдът счита, че събраните доказателства потвърждават фактическите констатации в заповедта, по отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон.

С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е съобразена със срока, предвиден в ЗДвП, съдът намира, че последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.