Решение № 51 от 01.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Галин Гавраилов като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно административно наказателно дело № 20215300601723 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С Решение № 28/25.01.2021 г., постановено по АНД № 8042/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с. обв. Е.Ф.М. е признат за ВИНОВЕН за извършено на 13.01.2020 г. в гр. Б., област Пловдив престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК – затова, че на 13.01.2020 г. в 14:46 ч. е предал по телефон, от технологичен телефонен пост в пощенска станция на „Български пощи“ ЕАД със стационарен номер ***, невярно повикване за тревога на стационарен телефон с номер ***, а именно – съобщил, че е поставил взривно устройство – бомба в УМБАЛ „***“ ЕООД в гр. Пловдив, ул. „***“ № ***, за което на основание чл. 78А, ал. 1 от НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е НАЛОЖЕНО административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Съдът е разпоредил приложените като веществени доказателства по 1 делото – 2 бр. CD дискове, квитанция от „Български пощи“ ЕАД, както и хартиено листче с три телефонни номера на Централата на УМБАЛ „***“ ДА ОСТАНАТ по делото до унищожаването му.

С обжалваното решение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на обвиняемия е възложено заплащането на направените по делото разноски в хода на досъдебното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемия М. – адв. С.К., с която се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново, изцяло оправдателно решение. В жалбата се излагат твърдения за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, поради несъответствието му със степента на обществена опасност на деянието и данните за личността на обвиняемия.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. В този аспект, сочи, че единственото спорно обстоятелство в конкретния казус е – могъл ли е обв. М. към момента на извършване на вмененото му във вина престъпление, да разбира смисъла и значението на извършеното и запазени ли са били способностите му да ръководи постъпките си. Според прокурора, отговорът на този въпрос е положителен и се установява както от събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства, така и от проверените във въззивното съдебно следствие – становището на експертите, дали заключение по назначената комплексна съдебно психиатрична – психологична експертиза. С тези аргументи, от въззивната инстанция се иска да потвърди атакуваното решение.

Обвиняемият не участва във въззивното производство, въпреки редовното си уведомяване за датата и часа на провеждане на съдебното заседание.

Защитникът му поддържа направеното искане във въззивната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Поддържа становището, че психичното заболяване на обвиняемия – умствената му недоразвитост не му позволява да разбира свойството и значението на 2 извършеното и да ръководи постъпките си, поради което незаконосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че може да бъде ангажирана административната му отговорност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия си състав, след като обсъди приложените към делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на становището на страните и в съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, счете депозираната въззивна жалба за процесуално допустима, подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е резултат на анализа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, в съответствие с изискванията на чл. 378, ал. 2, пр. 1 от НПК. Според нея:

Обвиняемият Е.Ф.М. е роден на *** г. в гр.К.. Живее в гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.***, ет. ***, ап. ***. Той е б., български гражданин. Има завършено основно образование. Не е женен и не работи, пенсионер по болест е. Не е осъждан.

Обвиняемият М. страда от хронична бъбречна недостатъчност и от 07.06.2016 г. е включен в програма за диализно лечение на УМБАЛ „***“ – Пловдив. Медицинските процедури от Програмата се провеждали три пъти седмично по предварително изготвен график в дните понеделник, сряда и петък. За целта, обвиняемият ползвал и специализиран транспорт на болничното заведение от гр. *** до гр. Пловдив и обратно. В изготвения на 07.01.2020г. график били предвидени различни дни за провеждане на процедурите – вторник, четвъртък и събота и различен начален час - 13,00 ч., в сравнение с тези от последните повече от три години.

3

Извършената промяна създала сериозно недоволство у обвиняемия, тъй като щяла да му попречи да гледа футболни мачове по телевизията. Затова, решил да изрази несъгласието си като подаде сигнал за поставена бомба в УМБАЛ „***“. Снабдил се с телефонни номера на болницата от бележка с размери 3 х 3,3 см., която взел от регистратурата.

За целта, на 10.01.2020 г. обвиняемият Е.М. отишъл в пощенската станция на гр. ***. Имал намерение да използва телефонен пост в пощенската станция, от който да подаде сигнал за бомба. Телефонните кабини не работели, което му попречило да изпълни намерението си. Това обаче не го отказало и на следващия ден, след като се върнал в гр. *** от поредната процедура от диализното лечение, поискал от дете, което видял да си играе в центъра на града, да ползва мобилния му апарат. Получил отказ, а след това не успял да се снабди и с фонокарта, посредством която да проведе телефонен разговор.

Тези неудачни опити да реализира намерението си, мотивирали обвиняемия М. да отиде на следващия ден – 13.01.2020 г. до пощенската станция в гр. ***. За целта, се придвижил с автобус от гр.***до гр. ***, а след това се качил на автобус с направление – гр.Пловдив, който преминавал през гр. ***. Слязъл на автогарата и пеш се отправил към намиращата се в близост, на ул. „***“ № ***, пощенска станция. Към този момент на работа в офиса били свидетелките П.В. и Е.Ч.. От двете стационарни телефонни кабинки в пощенската станция, обвиняемият избрал кабинка № 1 и получил подаден от свид. Ч. сигнал от касата.

В 14:45:22 ч. от номер *** обв. М. набрал телефонен номер ***. Тъй като никой не отговорил на повикването, в 14:46:44 ч. обвиняемият позвънил на следващия номер, посочен в бележката, която взел от регистратурата на УМБАЛ „***“ – ***. На повикването му се отзовала свид. Н.Л. – администратор на регистратурата в блок 2, която се представила на обвиняемия веднага след приемане на повикването. От своя страна, обв. М. казал, че е сложил бомба в мазето на болницата и веднага след това прекъснал връзката. Заплатил дължимата такса от 0,48 лв. на свид. Ч., която му издала и квитанция, приложена като веществено доказателство по делото.

Напускайки пощенската станция, обв. М. се качил в 15,00 ч. на автобус за гр. *** откъдето се прехвърлил на автобус за гр. ***. Пил кафе на центъра 4 в града и след това се отправил към дома си, където съхранил бележката с телефонните номера на болницата на лавица с книги, иззета при извършените неотложни процесуални действия – претърсване и изземване в дома му.

Междувременно, веднага след като приела обаждането на обв.М., свид.

Л. уведомила медицинския директор на болницата – свид. И.Д. за подадения сигнал за бомба, а след това подала сигнал на спешен номер 112. На място бил изпратен екип на служители от Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив в състав – свидетелите Ш. и М.. Заедно с тях, на място пристигнали екипи на „Криминална полиция“ и ТС „БОП“, които започнали проверка с технически средства за откриване на експлозиви и участвали в евакуирането на персонала и пациентите на болницата. Проверката продължила до около 16,30 ч. и не установила взривни вещества и експлозиви, поради което достъпът до болницата бил възстановен.

Предприетите действия за издирване на лицето, подало сигнала, чрез установяване на телефонния номер, от който е проведен разговора със служителката на УМБАЛ „***“, довели до установяване най-напред на мястото, а след това и на самоличността на обв. М.. В резултат на предприетите процесуално следствени действия в дома му била открита и бележката с телефонните номера на УМБАЛ „***“.

Описаната фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд след обстоен и обективен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Вътрешното убеждение на съда относно фактите, включени в предмета по чл. 102 от НПК, е формирано при спазване на принципите, регламентирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивната инстанция напълно споделя изводите в обжалваното решение относно липсата не само на противоречия, а и на незначителни несъответствия в информацията, съдържаща се във всички събрани в хода на разследването, при спазване изискванията на НПК, доказателства и доказателствени средства. В този аспект, законосъобразно и в съответствие със стандарта на доказване, регламентиран в разпоредбата на чл.

378, ал. 2, пр. първо от НПК, заслужено внимание първоинстанционния съд е отделил и на обясненията на обвиняемия, кредитирайки ги с доверие, като правилно е отчел двойствената им същност – източник на пряко доказателствено средство за фактите, включени в предмета на доказване и 5 едновременно с това средство за защита в наказателния процес. Тези изводи, не се и оспорват от защитата и в хода на въззивното производство.

Обосновано с доверие са кредитирани и експертните изводи в заключението на Комплексната съдебно психиатрична – психологична експертиза като обективно, компетентно и изготвено в съответствие не само с писмените данни за здравословния статус на обвиняемия, но и въз основа на анализа на резултатите от проведените психологично и психиатрично изследване, непосредствено след започване на наказателното преследване. В този аспект, и според настоящия съдебен състав, не съществува основание за съмнение в експертния извод относно вменяемостта на обвиняемия не само към момента на извършване на инкриминираното престъпление, но и към момента на участието му в проведените процесуално следствени действия в хода на разследването. Спазено е и задължителното изискване на чл. 94, ал. 1 т. 2 от НПК като е осигурено участието на защитник – адвокат, който е обезпечил упражняването на правото на защита на обвиняемия в обема, гарантиран му от процесуалните норми на НПК, от момента, в който спрямо него са предприети процесуално следствени действия.

Що се касае до възраженията на защитата, за неправилно приложение на материалния закон с оглед липсата на доказателства, установяващи процесуалната дееспособност на обвиняемия предвид данните за констатирания и от експертите в хода на разследването „***“, предпоставящ слаби способности за преценка на реалните последици от деянието, въззивната инстанция намира същите за неоснователни.

При изслушването на вещите лица във въззивното производство, категорично беше уточнено, че при лица с установена лека умствена изостаналост, какъвто е и обвиняемият М., е налице емоционална лабилност и импулсивност, по-лесно изпадане в състояние на афект, които обаче не му пречи да извършва обичайните дейности в ежедневието си, за да задоволява потребностите си, включително и да е критичен към извършваното. По отношение на тези му способности, експертите поставиха акцент на последователността на действията, извършени от обвиняемия, за да се реализира съставомерния вредоносен резултат от неправомерното му поведение.