Решение № 834 от 10.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Варна, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110104457 по описа за 2024 година

Ищецът В. Т.Д. твърди, че по силата на трудов договор №РД-0820/06.07.2022г., сключен с ответното ОУ „Г.С.Р." е заемал длъжността старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап с основно месечно възнаграждение в размер на 1 470лв. и допълнително възнаграждение с постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит - 36% от основното възнаграждение. Действието на договора е с начало 12.09.2022г. и същият е прекратен със заповед № РД08-17/29.06.2023г., считано от 01.07.2023г. поради изтичане на уговорения срок, като му било изплатено и полагащото му се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван отпуск. По време на действие на договора основното месечно възнаграждение било увеличено и същото достигнало 1 573лв., върху която сума се е изчислявало и допълнителното възнаграждение в размер на 36%. Ищецът бил член на Синдиката на българските учители към КНСБ. Със Закона за държавния бюджет за 2023г., приет на 28.07.2023г. и обнародван в ДВ бр.66/23г. и с Постановление №108/09.08.2023г. на МС за изпълнението на държавния бюджет за 2023г., публикувано в ДВ бр.69/23г. са разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023г. с 15%. След взетите решения са подписани анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от 06.12.2022г. и анекс към общински колективен трудов договор № Д23000226/22.02.2023г., в които са договорени новите размери на основните месечни трудови възнаградения съобразно приетото 15% увеличение, което възнаграждение за заеманата от него длъжност е определено в размер на сумата 1 763лв. Сочи, че и в двата анекса е посочено, че увеличенията влизат в 1 сила от 01.01.2023г., като с писмо от 19.12.2023г. вх.№ ЧР06-1-425 е поканил работодателя да му заплати увеличението на работната му заплата, но му било отказано заплащането на дължимото се 15% увеличение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. с мотив, че към датата на увеличението 10.08.2023г. трудовият договор е бил прекратен. Счита че отказът на директора на ответника да изплати полагащото му се 15% увеличение на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., е неоснователен. Поради по-късното приемане на Закона за държавния бюджет е предадено обратно действие на увеличението на трудовите възнаградения, като същото е дължимо за увеличение на работните заплати на всички заети в системата на училищното образование към 01.01.2023г. Обратното действие изрично е договорено и в подписаните анекс към двата договора. Така в общинския колективен трудов договор за сектор „Образование" със създадения чл.26а ал.4 към договора изрично е посочено че увеличенията влизат в сила от 01.01.2023г. Нито в КТ, нито в сключените Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование и Общински колективен трудов договор, съществуват разпоредби, които да третират по различен начин работниците, чието трудово правоотношение е прекратено преди приемане на решението за увеличение на трудовите възнаграждения. Счита, че за да е дължим увеличеният размер на трудовото възнаграждение, единственото изискване е съществуването на трудово правоотношение към 01.01.2023г. Ако се приеме тълкуване, че новите заплати се отнасят само за учители с действащи трудови правоотношения към 10.08.2023г. това води до неравноправно третиране и дискриминация на част от учителите, положили труд след 01.01.2023г., но с прекратено по-късно трудово правоотношение. Счита, че дължимото му се увеличение за период на действие на трудовия договор между страните - 01.01.2023г. - 30.06.2023г. е в размер на сумата 2 241.78лв., която сума е изчислена от него съобразно размера на получаваната основна заплата и допълнително възнаграждение към нея, включително и изплатеното ми обезщетение за неползван отпуск, като са приспаднати дължимите данъци и осигуровки.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата 2 241.78лв., представляваща дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положен труд за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. в размер на 15% месечно разпределено както следва по месеци: за месец януари 2023г. – 342.95лв. за месец февруари 2023г. – 339.64лв. за месец март 2023г. – 342.77лв. за месец април 2023г. – 336.83лв. за месец май 2023г. – 322.50лв. за месец юни 2023г. – 326.86лв. вкл., заедно със законна лихва върху увеличението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ответната страна в даденият и по реда на чл.131 от ГПК срок е представила отговор, в който сочи, че не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода 12.09.2022г. до 01.07.2023г. за длъжността старши учител, общообразователен учебен 2 предмет в прогимназиален етап, с основно месечно възнаграждение от 1470лв. и 36% за придобит трудов стаж и професионален опит. Не оспорва, че с Анекс № №Д0 -192 от 10.08.2023г. към КТД в системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022г. и анекс към Общински КТД Д 23000226/22.02.2023 са договорени нови размери на основните месечни възнаграждения. Не се оспорва че с писмо от 19.12.2023г. ищецът е поискал ответното училище да му заплати 15% увеличение на работната заплата за периода 01.01.2023г. до 30.06.2023г. и с писмо от 20.12.2023г. директорът на училището е отговорил, защо не може да удовлетвори това него искане.

Всички останали твърдения в исковата молба на ищеца се оспорват. Твърди, че исковата претенция за заплащане на сумата от 2241.78лв. представляваща дължимо увеличение на трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г. е неоснователна и като такова моли да бъде отхвърлена от ВРС. Неоснователна се явява и претендиралата като обезщетение за забавено плащане сума в размер от 96.53лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че основанието за искането му за присъждане на посочената сума е подписаният Анекс №Д01 - 192 от 10.08.2023г. към КТД в системата на предучилищното и училищното образовани №Д01-269 от 06.12.2022г. и анекс към Общински КТД Д 23000226/22.02.2023г. Следователно основанието за възникване на увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023г. с подписването на анекса към тази дата, поради което и към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица. В Анекса изрично е записано, че увеличението на работните заплати, считано от 01.01.2023г. се отнася само за заетите в системата на училищното и предучилищното образование педагогически специалисти. Трудовото правоотношение на Д. е прекратено, считано от 01.07.2023г. преди подписването на посочения Анекс към КТД и следователно той не притежава качеството на работник или служител в системата на училищното и предучилищното образование към момента на подписването на анекса и няма право да получи претендираното от него с исковата молба увеличение от 15% като педагогически специалист. Липсата на действащ трудов договор и изискуемото качество на заето лице, като педагогически специалист обуславят липсата на право да се ползва от договореното увеличение, на което е придадена обратна сила от 01.01.2023г. В случая ответното училище отказва да заплати не защото не приема придаденото обратно действие на разпоредбата на чл.27, ал.2 от Анекса, а защото ищецът няма необходимото качество на заето лице към датата на постигане на договорката. Приемането на противното тълкуване, следващо логиката на ищеца, би било незаконосъобразно, не само защото е неправилно за конкретния Анекс към КТД, а защото би се явило в противоречие с разпоредбите на КТ, които не предвиждат правна възможност за увеличение на трудовите възнаграждение на лица с прекратен трудови договор. Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към вече несъществуващ трудов договор /чл.119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качество на работник или служител по действащ договор. С писмо изх.№1002 - 1277 от 29.09.2023г. на заместник министър на образованието и науката с рег.

3

№Д23000226ВН _006ВН от 04.10.2023г. относно прилагането на Анекс №Д01 - 192 от 10.08.2023г. към КТД в системата на предучилищното и училищното образовани изрично е записано, че посочената в Анекса дата 01.01.2023г. не представлява дата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността -10.08.2023г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023г. с подписването на Анекса към КТД.

Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл.27, ал.1 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалисти към датата на увеличението В цитираното писмо на Министерството на образованието и науката е дадено тълкувание на Наредба №4/2017г., като е посочено, че предвиденото в параграф 3 от Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда/обн. ДВ бр.75/01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г./, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат действащ трудов договор и качеството педагогически специалист. Съгласно чл.51, ал.1 от Закона за нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. С оглед на това и даденото от Министерството на образованието и науката тълкуване на разпоредбите на Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ бр.75 от 01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г./е обвързващо за страните. Ръководейки се от тълкуването дадено в цитираното по-горе писмо на МОН, директорът на ОУ „Г.С.Р." е отговорил на ищеца, че няма правна възможност да получи увеличение на индивидуалната работна заплата за минал период. Отказът на директора е законосъобразен, тъй като Д. не е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование. Неоснователно се явява твърдението на Д. в исковата молба, че увеличение на заплатите само на заетите към 10.08.2023г. лица в системата води до неравно третиране и дискриминация на част от учителите. Счита, че няма пряка или непряка дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминацията. Ищецът не е посочил спрямо кого е неравно третиран и освен това не е направил искане за произнасяне за установяване на дискриминация по отношение на него. Напротив твърди, че по отношение на ищеца са изпълнени изискванията визирани в чл.14, ал.1 ЗЗДискр: работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд." Изпълнени са и разпоредбите визирани в чл.14, ал.2 ЗЗДискр „Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време и ал.З Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 7." В ответното училище действат вътрешни правила за работна заплата в 4